На пръв поглед жената, която гледа отражението си в огледалото на една от снимките на фотографa Карл Бауър от проекта му Chica Barbie, изглежда в приповдигнато настроение.
С повдигнати вежди, тя се смее, разкривайки два реда белоснежни зъби.
Очите й обаче излъчват чувство на несигурност и напрежение, а ръцете й са неестествено сключени зад гърба. Застанал до нея, брадясал мъж имитира изражението й в огледалото.
Фотографираната от Карл Бауър сцена е нещо като урок по драма - красавицата се учи как да използва мускулите на лицето си, така че да създаде впечатление, че е супер изненадана.
По този начин, като кандидатка в Националния конкурс за красота на Колумбия, тя ще знае как да се държи, ако се случи да коронясат точно нея.
Конкурсите за красота отдавна са част от културата на Колумбия. Толкова голяма, че дори са отражение на тази култура и, както Бауър казва, я напътстват и насърчават.
Всяка година в Колумбия се провеждат около 400 такива състезания, в които участват обикновени момичета от цялата страна. И независимо от географските, политическите и социалните различия тези конкурси успяват да сближат хората.
"Те до такава степен просмукват настроенията на хората, че човек би си помислил, че имат имунитет", казва Бауър, чийто проект "Chica Barbie", финалист на New York Photo Festival Book Award тази година, е посветен точно на еуфоричното преклонение около колумбийските красавици. И всичко това на фона на ширещата се престъпност в страна, раздирана от военни конфликти в последните десетилетия.
В поредицата "Chica Barbie" Карл Бауър снима кралиците на красотата от всички, дори и най-малките населени места на Колумбия. Улавяйки жизнеността и свенливостта на участничките в конкурсите за красота и радостта и благоговението на почитателите им, той се опитва да покаже едно друго, нормално и човешко лице на Колумбия на фона на насилието в страната.
Бауър не е планирал да прекара 15 години, фотографирайки кралици на красотата. През това време той открива, че ролята, която играят конкурсите за красота в Колумбия, е доста по-сложна от тази на бляскавото шоу, свързано с коронясването на поредната миска.
В страна от Третия свят, преминала през гражданската война от 1960 г., и прочута с трафика на наркотици, конкурсите за красота са събитие, което придава съвсем друга светлина на живота там.
Това са истински карнавали, чакани с толкова нетърпение, че, както твърди фотографът Бауър - в малкия град, в който е роден, убийствата и грабежите намаляват с около 40% две седмици преди конкурса.
"Пак избухват бомби, пак се извършват отвличания, но хората се събират на площада, подреждайки в редица, дълга над 15 км, за да видят как тези красиви млади жени минават покрай тях на високите си токчета".
Бауър казва, че изпитва жал към много от жените, които е срещнал по време на проекта. И това наистина си личи на снимките му, въпреки опитът да запази баланс в представянето на образите на момичетата. Заради чистотата и лекия драматизъм в снимките, често хората се изненадват, че фотографът на "Chica Barbie" е мъж...
Чувствам се малко странно да казвам, че снимам красавици в Южна Америка. Въпреки че това обикновено не е история, която мъжете се срамуват да разказват...
Карл Бауър започва да работи върху "Chica Barbie", след като документира преживяването на близка приятелка, която се разболява от рак на гърдата в "Историята на Даян" - финалист за наградата "Пулицър" в раздел фотография през 1995 г.
Тази работа провокира интереса му към това как красотата и привлекателността могат да бъдат две съвсем различни категории.
Даян, бивша танцьорка и фитнес инструктор, загубва и двете си гърди по време на химиотерапия. "Нямаше значение каква физическа травма беше претърпяла - тя беше запазила своя магнетизъм, сексуалната си енергия", разказва Бауър.
С подобно отношение по въпроса за красотата и привлекателността, той започва да снима и колумбийските участнички в безбройните конкурси за красота.
По улиците се събират легиони от фенове, защото вярват, че кралиците на красотата съществуват точно заради тях - за да им доставят този момент, за който ще могат да говорят дълго. И момент, който ги свързва с нещо от цивилизования свят.
