Сагата с оглозгания паметник „1300 години България" пред НДК е на път да приключи, този път окончателно, след като там бъде възстановен Военният паметник на софийските І-ви и VІ-ти полкове, участвали в Балканските и Първата световна война.
В крайна сметка се наложи този вариант, макар в конкурса за нова визия на централното пространство да имаше куп екстравагантни предложения, сред които водно огледало и паметник на хан Аспарух - и поради това нито един проект да не спечели одобрението на журито в специалния конкурс на Столична община.
Възстановяването на историческия облик на мястото, както настоява група интелектуални и общественици с подписка - общо 14 организации, бе подкрепено и от Министерството на отбраната.
Мемориалът, открит през 1934 г. от цар Борис I, е премахнат от градинката на НДК от комунистическия режим, а на негово място е построен масивът от бетон и желязо, наречен „1300 години България" през 70-те години на миналия век.
За да бъде построен новият паметник, е взривена оцелялата паметна стена на стария - и така една част от историята изчезва. Както подобава на комунистическата архитектурна традиция, внушителният „1300 години България" е построен за рекордно кратко време - 8 месеца, за да съвпадне откриването му с XII конгрес на БКП.
В градския фолклор паметникът пред НДК е известен повече като Петочлена, а през годините разрушаването му наложи да бъдат премахнати части от него, за да няма инциденти.
Столична община публика визуализация на идейния проект за възстановяването на войнишкия паметник, известен още като Паметник на знайния войн. Първоначално той се състои от три масивни и високи стени, разположени П-образно, върху които са изписани имената на загиналите във войните пехотинци от София и региона - около 3000 души.
До 1944 г. там са чествани големи празници, организирани са военни церемонии, а в района е имало казарми. Днес са оцелели само статуята на лъв, разположена в центъра на комплекса, както и част от емайлираните плочки с имената на загиналите български войници, които се съхраняват във Военноисторическия музей.
Градската управа пусна специална анкета, в която столичани да кажат какво според тях трябва да се случи с паметника. Така се реши „1300 години България" да бъде преместен, а за връщането на Паметника на знайния войн настояваха общественици. Предстои това да бъде гласувано от Столичния общински съвет.
Добре де, ама защо не го възстановят в истинският му вид, все пак се знае много добре как е изглеждал, има много негови снимки и рисунки от преди? А сега просто ще заменят едното грозно недоносче с друго.
Ромо Джинов, софЕанци с удоволствие ти подаряваме пето*уя. Мое си го турите на Марково тепе пред МОЛ-я, примерно. И на съвецката армия тоже, си го кютнете на главнана а'а. И брацката могила, по Сев. Корейски си я копнете у гьола край копчетата. Убу че го разкараха тоя мазолей, че беше една идея по-грозен от гара "Тракия"...
Леле, колко комплекси в десет реда... За протокола - като изграждане и конструкция намирам паметниците на болшевиките за изящни. Пред единия са ме приемали пионерче, пред другия чавдарче. Но тогава живеехме в друга реалност, ужасяващо подменена такава. По тази причина имам пълното право като потомствен псевдоЕнтУгентен софЕанец да искам да в двайсеипърви век да няма опасни за живота петохуйници, където, дай Боже, ще разхождам деца, да няма тристакилограмова винтовка насочена към небето, в парка, в който като дете за пръв път съм видял слон и в който съм прекарал едни от най-хубавите си години като млат и прозт софЕанец. Ако трябва да имаме обективна политика, то и паметника, от който до скоро стърчаха само конски бутове - ма ич не му е мястото срещу парламента на суверенна държава. Но с такова народонаселение, съответните политици. П.С. За протокола - аз съм част от тия ахмаци, дето всяка година идват да чистят "Пода" и Атанасовско, щото мнозинството местни кадри са заети с утилизирането на уевчетата на софЕанци. Тоже и на рашките, де, ето откъде тая сервилност, явно. Като цяло, много харесвам и Бургас, и Пловдив, а по отношение на спечелени признания съм давал своята дан (както и много други софЕанцЕ). Хубаво е да развиеш овреме чувство за ирония, а най-добре и за самоирония. Поздрави на чайките!