Често се говори за политически, социални, икономически и всякакви други кризи. Всички знаят и за кризата на средната възраст, но колко души са наясно, за мащабната криза в мъжествеността, която владее света може би вече повече от две десетилетия.
Тази криза не е забележима, нито обитава териториите, достъпни за масово осъзнаване. В същото време нейното изразяване оставя отпечатък върху света, какъвто го познаваме днес: от насилието над жени, малцинства и етнически групи, причинено основно от мъже, в крайна сметка до личното страдание на мъжете, което е свързано с все по-нереалистичните очаквания, отправяни от медиите и киното към тях.
"Мъжествеността като дреха"
Филмът "Мъжкари: насилие, медии и кризата в мъжествеността", който беше показан в социален център "Аделанте" на 25 юни всъщност развива тезата, че обществото превръща мъжете в насилници, като им вменява чувството, че трябва да бъдат контролиращи, непоказващи емоции, да са винаги силни и още куп клишета.
Да се побере в тези тесни "кройки" обаче е практически невъзможно за съвременния мъж. Често тaзи невъзможност избива в насилие към по-слабите физически: жени, деца, малцинства. В САЩ избива и във все по-зачестилото използване на оръжия от групи, които са с добър социален статус, т.е. не би трябвало да са в уязвимо положение.
С други думи "мъжествеността" е дреха, която моделира тялото, вместо да е обратното и това е проблем, който не само мъжете, но и жените трябва да осъзнаят.
Онлайн
Всъщност филмът не е никак нов, но посланията в него са абсолютно актуални за съвременните български мъже. От поне половин година, "Мъжкари" може да се гледа и онлайн безплатно. Досега той се разпространяваше предимно по феминистки групи, но излизането му до по широка публика и таргетирането му предимно към мъжете е похвално усилие на социален център "Аделанте".
Дискусия без дискусия
Целта на прожекцията в "Аделанте" обаче беше да се предизвика дискусия. Такава дискусия не се осъществи според очакванията на оргазнизаторите, отчасти и поради слабата посещаемост на филма.
Разбира се, в една обстановка на хаос в страната, в която емоциите, личните интереси и спекулациите владеят политическото и иконимическо пространство, един расистки пост в интернет, който твърди че циганите не са хора, защото не помагат за разчистването на собствените си домове, навярно е доста по-интересен, отколкото някакъв образователен филм, при това привнесен от "Америка".
Да се разсъждава расистски или сексистски навярно е доста по-лесно и по-удобно, особено за бели, хетеросексуални мъже, които чувстват заплашена властовата си позиция (имам предвид общинския съветник Костадин Костадинов, автор на расисткия пост, който предизвика и ответен отговор).
Няма виновни, традицията е в криза
Но, както е показано и във филма, мъжете, а и жените, не са виновни, че търсят отдушник за проблемите извън себе си, именно, защото кризата в традиционните представи за мъжественост е изключително дълбока.
А хората просто са облечени с "мъжкарски" и "полово оцветени" дрехи още от деца и не могат да ги свалят.
Бицепси и трицепси
Само сравняването в обиколката на бицепса на актьорите през годините в Холивуд, дава представа как мъжествеността все повече се превръща в алфа-образ, който трябва да запълни вакуума, създаден от навлизането на жените във всички сфери на живота. Нетрадиционната сексуалност също е предизвикателство за съвременния мъж.
По света и у нас
Примери за проблеми с приемането на "другия" и "различния" можем да видим навсякъде в ежедневието у нас. От заплахи и страх от провеждането на гей-парад и заканата, че ще убиеш "педалите" с камъни, до "сексуализирането" на жените, които заплашват крехото мъжко пространство - навсякъде у нас властва сексизмът, нетолерантността и традиционното, решаващо всичко със секс или насилие "мъжкарство", което обаче се държи все по-неадекватно.
Автомобилът като символ на мъжкото
Кой в България например не е чувал (или не е казвал лично) за жена в скъп автомобил: "С колко ли души е спала, за да кара тази кола"? Сексизмът е защита на територията, в която шофьорът е мъжът - свободен, независим собственик. Всъщност притежаването на автомобил (и неразумното му каране) е точно изява на подтисната "мъжественост".
И ако се разбират тези процеси, може да се разбере и реакцията на заплахата срещу "мъжката територия" (шофирането) с думите "Жените не са добри шофьори".
Разбира се, това е битово маловажно проявление на смазващата омраза и дискиримнация в нашето общество.
Тези разсъждения са точно в линията на филма "Мъжкари", макар и да е ясно, че за дълбоките психологически процеси на промяна на патриархалните традиционни ценности (процеси които в западния свят са започнали да се осъзнават още преди 15-ина години), у нас все още липса разбиране.
Но светът скоростно се променя. Защо и традиционния балкански мачизъм да не се промени? Това със сигурност би разрешило доста проблеми, а и би върнало България отново на картата на съвременността.
