Ново проучване обяснява нервните механизми, които определят първото влюбване - биохимичната буря, която обърква мозъка. Реакцията е идентична във всички култури и народи, твърдят учените. И още: това е чувство, което човек може да изпита три или четири пъти в живота.
„Първата любов" не се забравя никога, защото с първото подпалване на страстите се активират съвсем нови невронни вериги на тревожност и страх, които травмират.
Това са заключения от изследване на Stony Brook University в Ню Йорк върху мозъчната дейност, свързана с чувствата в краткосрочен и дългосрочен план.
Според учените това, че страстното влюбване се оказва повече разрушително чувство, отколкото конструктивна емоция, важи за хората от цял свят.
Изследването, проведено в продължение на три години във Великобритания, САЩ и Китай показва как първото изпитано силно чувство към определен човек провокира специфични реакции в мозъка, които са съвсем различни от чувствата, които човек изпитва при една последваща и уравновсена любов.
След като показали на доброволците в изследването снимки на първия човек, в когото са били влюбени, учените установили, че областите, които се активират в мозъка, са същите, които управляват механизмите на зависимост и психическо заболяване.
Ето защо, казва професор Арт Арон, който ръководи изследването, това любовно преживяване остава да гори като пожар в хората.
Списание Human Brain Mapping публикува онази част от проучването, направена в Китай от изследователя Хяоменг Ху. Той разглежда реакциите на 18 доброволци, като им показва снимки на техни близки, които са обичали по три различни начина: романтично, страстно или просто приятелски.
"Анализирайки мозъчните импулси, открихме, че образът на човек, когото участниците в изследването са обичали по романтичен начин, активира онези области, които регулират мотивационните механизми", казва Ху. "Образите на хора, които сме обичали страстно обаче, активират онези зони на мозъка, които отговарят за напрежението и страха."
Учените заключват, че романтичната любов води до по-малка емоционална зависимост, докато страстните емоции провокират чувство на несигурност и тревожност, което прави това чувство толкова незабравимо и маниакално.
Разликата между романтичната и страстната любов вече беше анализирана от Бианка Ачеведо от същия американски университет, който през март м.г. публикува в Review of General Psychology резултатите от изследване върху 6070 души, които са заети в различни по продължителност взаимоотношения.
"Мнозина бъркат романтиката със страстта. Но не е така", обяснява Ачеведо. "Романтичната любов може да бъде също толкова силна, да те въвлече по същия начин и да има същата сексуална алхимия, но тя съдържа много по-малък риск за вманиачаване и зависимост. Онова, което ни кара да "умираме от любов", включва чувство на несигурност и безпокойство. И това чувство ни "насърчава" занапред да имаме по-краткотрайни взаимоотношения.
"Твърди се, че с влюбването, амигдалата "похищава" мозъка", обяснява Донатела Марацити, професор по психиатрия в университета в Пиза и автор на "Природата на любовта". "На практика с първото силно чувство се активират рецептори в сивото вещество, които ни карат да изпитваме болка. Засягат се и области, свързани с функционирането на червата. Ето откъде идват т.нар. "пеперуди" в стомаха."
След време, обяснява Марацити, постигаме втората фаза на това чувство - трансформацията на влюбването в любов. Отговорник за това е окситоцинът - онзи "химически пратеник", който изключва активните зони на амигдалата и активира тези на удоволствието. Така незрялото чувство на страст става пълно, тревожността се превръща в удоволствие.
"Но не винаги тази фаза важи за т.нар. първа любов. Най-често първата любов приключва в първия си етап - във фазата на най-интензивното, болезнено и незряло влюбване", твърди Марацити. "Мозъкът трябва да бъде неврологично готов за тази трансформация, а той никога не е преди 20-ата годишнина на човек".
Колкото и запомняща се и травматична да е обаче, първата любов не е единствена. Според експертите това силно чувство може да се изпита до три и дори четири пъти през живота. "А и колкото по-възрастни ставаме, толкова вероятно е да се влюбим силно, тъй като мозъкът е разработен изцяло. Болката от първия опит обаче никога няма да се върне, защото мозъкът е оставил това чувство в "камерата", митологизирал го е и го помни като нещо несравнимо."
