В началото на брака ни мъжът до мен изобщо не забелязваше прегорелите ми и пресолени кюфтета. В края на брака ни изобщо не забелязваше перфектните ми кюфтенца. Цариградски, от магданоз или тиквички, все едно... И на мен ми беше все едно.
Първите бяха специално за него, вторите - просто вечеря.
Има един сигурен белег, че семейството се е счупило. Когато ядете на масата заедно вечер само защото сте гладни, не за да споделите времето - и храната. Верно, че няма как добрите стари традиции всички в определен час на масата е почти невъзможно да бъдат съхранени в днешно време. Но със сигурност може да сме заедно на сутрешното кафе - или за вечеря.
И когато започнеш да забравяш как точно обича например салатата си. Трябваше да се усетя, че вече не съм с него в момента, в който сложих лук на доматите.
Представяш ли си, той иска да му готвя, възмутено ми казва една от приятелките ми за човека, с който спи в едно легло. Представям си - казах аз - направи му един сладкиш "Дамски каприз"... А тя ме изгледа с очи, окръглени в аниме стил, сякаш съм я посъветвала да напазарува от Лидъл.
Смятам да си поговорим и да отворя бутилка "Пино ноар" и нещо сухо - казва тя, също така сухо. - Нямам намерение да мириша на готвачка.
Вярвам й. Но също така знам, че миризмата на добра храна също може да е парфюм. Не защото любовта (на мъжа) минава през стомаха, а защото любовта се усеща и там. Особено добър е ефектът - от личен опит го казвам - с палачинки, направени с бира и царевично брашно и плънка с нещо месно. Плюс лют сос/чушка задължително.
Има много начини човек да се обясни в любов. Единият със сигурност е да направи нещо специално за другия - дори и обикновен сандвич ще свърши работа. Пълнено хлебче с бекон и зеленчуци е добро начало. (Не слагайте грах и в никакъв случай майонезени салати, в никакъв случай!)
Един мъж ми разказа чудна притча - как на жената, която готвела на известен индийски мъдрец, й се наложило да замине за родното си село, за да присъства на погребение на роднина. Тя се върнала след три дни и през това време той не сложил нито хапка в устата си. Когато го запитали защо не се храни, той отговорил: Искате да се отровя ли?
Имал предвид, че никой нямало да приготвя скромната му вегетарианска храна с такава любов и добра енергия както тази жена.
Прекрасно е да се намери малко време за готвене дори и на една съвсем простичка леща. Щипка джинджифил, малко кимион и една усмивка са идеалните подправки.
Прекрасното ми детство е пропито с ухание на... съботни курабийки. По законите на мама в събота сутринта беше времето за сладкиши. Събуждах се с миризмата им, която усещах, разсънвайки се в детската си стая и после на масата в кухнята, хрупайки някоя - най-препечена - от тях, по боси крака върху идеално лъснатия под.
Така и не улучвам курабиите на мама и домашната й лимонада, сладкия хляб на баба, козунаците на някоя от трите й сестри или постния гювеч с нарязани на съъъвсем ситно зеленчуци на леля ми Мичона и едно резливо питие от бъз с настъргани лимони, което тя, уви, вече няма как да направи. И всеки път, като изпълзявам обратно в хралупата на спомените, като таралеж сред есенни листа, всеки спомен носи и аромата на храна.
Убедена съм, че всяка жена може да готви. За това има едно съвсем просто условие - да обичаш. Това в никакъв случай няма да накърни ничий имидж - дори на femme fatale, чалгийка или успяла жена. След като сготви, може да сложи черните жартиери и 12-сантиметров ток. Контрастът е убийствен и дава незабавен ефект.
Ако някои свиват устни на тези сърдечни съвети, може да направите само едно - меденки за елхата за Коледа. Само не прекалявайте с карамфила, има твърде остра миризма...
Студено е, ела вкъщи, каза един мъж. И аз му сготвих супа - а той препече филийките...
