Почти не ми се е случвало в "центъра" на София да си спра звука на телефона за следващите оферти за деня-вечерта-нощта. Първото готино на това място е, че мога да чуя от приятел не самохвална история "ееей такъв костур хванах оня ден", а "каквото хванех, отиваше в найлонова торбичка със скъсано дъно..." Лошото настроение ловко се хлъзва като златна рибка през ръцете на някого, чиито грандомански желания са й неразбираеми.
Изведнъж на масата ти се появява съвсем малко френско бурканче със сладко от череши. Подарък, бонус, изненада - след седмица, в която си чел за жестоки убийства и парламентарни циркове - това сладко е подпис, с който хората от Decoupage ненатрапчиво и елегантно ти засвидетелстват доброжелателност. Ако искаш го яж, подари го на близък или просто си лепни бележка в съзнанието, че бива най-накрая да направиш на гаджето си палачинки...
Нещо като алтернативния ти дом, Decoupage (ако идваш по "Солунска", е на левия ъгъл с "Христо Ботев") е достатъчно освободено откъм еснафски обноски място, за да не чакаш менюто, а просто да се изпуснеш свободно "Забъркай ми нещо".
Тогава на масата ти - или на цветната пейка, или на тревата в двора - може да се появи истинска лимонада (свежи листа от мента, лимон, мед, сода и лед), шейк от пъпеш, фрапе с вкус на шоколадови курабийки, екзотичен чай, коктейлът на Големият Лебовски.
Затова домакините Пацо и Донка са били достатъчно любезни да направят менюто като няколко различни копия на пъстър ръкописен дневник, за да дописват капризите ти за напитки - има незапълнени места сред захванатите с плетива на една кука страници, въпреки атрактивния асортимент. Оттам може да те залее и идеята за ябълков сайдър под сянката на достолепно дърво.
Чашата и бутилката интимно се крепят върху декупажираните от господарката на тази приказка подноси. Ако ти се внимава в детайлите, ще се удивиш как ръката й е погалила всичко наоколо - от виолетовите ръбове на боядисаните в керемидено и жълто колони вътре до малиновата украса на спонтанно измислената плодова салата. Барманка - художничка.
А бутиковото френско кафе върви с тръпчивите звуци от RadioMeuh.com. Докато нюансите на фриволните винтидж рокли в единия ъгъл, които можеш да пробваш между глътките, се сливат с емоциите ти, вместо агресивно да те приканват да ги забележиш. На полицата до теб може да има авторски бижута, картина, да кацне калинка или пък да те чака книга, която отдавна се каниш да почнеш - в случая "Всичко до тук" на Камен Донев.
От всяко кътче те дебне повод да се усмихнеш. Ръчно изработено място, което - след няколко месеца изпипване, Донка и Пацо сякаш са залели с кофа приятни емоции. Дори не са знаели какво ще бъде в началото - магазин, заведение, работилница. И ето, че се получило нещо, от което изскачат добри духчета.
