"Вие сте първият мъж, който някога съм виждала да работи във Victoria's Secret," казва ми клиентка, приближавайки касата. Чувах тези думи много често в последната година. От известно време казвах на клиентите, че съм първият мъж въобще, който работи във Victoria's Secret. GQ наскоро ме обявиха за "Понсе де Леон на бикините." Докато бях на първия си ден на тази работа, не бях толкова самоуверен. Самоувереността дойде по-късно.
Като студент имах планове да уча медицина
Никога не съм мислил за живота си живота така. Представях си, че завършвам, подготвям се за теста за правоспособен медик и започвам пътя си към нормалния, цивилизован живот. Нали точно това правеха всички около мен?
Оказах се зад щанда на Victoria's Secret по същия начин, по който повечето мъже се оказват в дневните токшоута - приятелката ми ме заряза, не можах да си намеря нова жена, която да ме извади от ямата. За капак на всичко започнаха да ми растат гърди.
Може би това бе резултат от яденето на твърде много соя, която съдържа доста естроген и е известно, че причинява подобни реакции при момичетата преди пубертета. По това време не го съзнавах, тъй като бях твърде зает да изпадам в паника. Едно е като мъж да чувстваш, че не разбираш жените. Съвсем друго е да се чувстваш сякаш ти самият се превръщаш в жена.
Устремен отчаяно да си върна достойнството, реших, че трябва да изучавам жените, да отида там, където бих могъл да се потопя в средата им. Първото, което ми хрумна, беше бордей. Къде щях да намеря бордей в малко, известно с добрите си нрави провинциално градче? Оставаше ми поне още семестър следване, така че нямаше как да замина за Банкок. И така, кандидатствах в бутик за луксозно бельо.
Не осъзнавах колко трудно ще е това
След като събрах смелост да вляза в магазина и да поискам молба за кандидатстване за работа, прекарах следващия месец в опити да си уредя интервю. Настойчивостта беше решаваща в случая. Говорете с който и да е - успешен творец, бизнесмен или мъж, убедил жена си за анален секс - и той ще ви каже, че всичко се свежда до едно-единствено нещо: настойчивост.
Настойчивостта при опитите да си уредиш работа във Victoria's Secret обаче е нещо твърде деликатно. Ако не си внимателен, може да носиш клеймото на сексуален маниак до края на живота си. Все пак, попълних молбата за кандидатстване. След две седмици ми казаха, че не наемат служители в момента. Още седмици по-късно пак чух същото.
Беше обезкуражително, меко казано, но никога не съм бил така решен да постигна нещо в живота си. На края на третото ми посещение ми насрочиха интервю. Малко изненадващо беше, че нищо не е случи три седмици след интервюто.
Неволи преди победата
Започнах да се паникьосвам. Дали не съм сгафил нещо? Дали съм бил твърде откровен, когато казах, че съм пипал гащите на майка си? Дали трябваше да нося по-малко виолетово в облеклото си? Не можех да се сетя за някакви очевидни грешки. Ще да е било кофти отзив по някоя от препоръките ми.
Това е едно от нещата, които пропускаш, когато кандидатстваш за работа в място като Victoria's Secret. След като се обадят на всички, които си посочил за препоръки. Изведнъж това стана адски реално за мен. Мамка му, помислих си, как изобщо вече ще мога да гледам тези хора в очите?
Разбрах доста бързо. Работех временно в студентския център на университета, когато шефът ми извика иззад мен: "Защо искаш да продаваш женско бельо?". В настъпилото инфарктно мълчание за малко да припадна. Какво може да отговори човек на това? За разбитото сърце, разочарованието и зърната, пробиващи си път под ризата? Или да лъже, без да му мигне окото, че това е някакъв бас с приятел за 200 долара?
Избрах нещо друго. Рецесията е нещо, което никога не би пожелал на държавен или нечий личен бюджет, но в тази ситуация бях благодарен, че я има. Обясних му, че работните места не изобилстват. И като се има предвид, че завършвам с хуманитарна диплома, не е по-лоша от която и да е друга.
Той се изсмя.
За Великден получих дългоочакваното обаждане. Мениджърката на магазина ми съобщи добрата новина - можех да работя на касата като опаковчик за $8 на час. "Ще се видим следващата седмица за обучението ти", каза тя. "Само си носи шофьорската книжка и тефтер - и ще се ориентираш бързо. И, Крис....". Тя направи пауза.
"Добре дошъл във Victoria's Secret"
В началото най-интересни ми бяха клиентите. Прецених, че ако науча нещо за жените, то ще дойде от наблюдението и взаимодействието с тях. Бях изключително любопитен да видя как биха реагирали на възрастен мъж, опаковащ прашките им. Очаквах, че те ще ме смятат за гей, перверзник или гей-перверзник.
Повечето клиентки не просто охотно приемаха присъствието и помощта ми, а дори ми искаха мнението. Те искаха да знаят какво мисли един хетеросексуален мъж за покупките им. Бельо, бански, бикини. "Кое ти харесва най-много?" Аз обикновено отговарях: „Кое би изглеждало най-добре на земята?" Защото именно там ще се окаже, нали?
Изненадах се колко директни бяха те. Една клиентка дойде на касата, за да замени сутиен за по-голям размер. Цитирам: "обзавела се с нови цици". "Преди операцията бях към 75B. Но сега съм със солидни 75D. Не са ли просто страхотни?"
Друга жена ми каза, че не може да носи бикините, които продаваме, защото всички - по един или друг начин - засядат в дупето й. Точно така се изрази. Ако животът ми беше мюзикъл, а не банална поредица от безсмислени събития, това би бил моментът, в който аз, епичният лузър, бих изригнал в пародийна версия на "Love in This Club" на Ъшър. Просто се извиних от името на магазина и й връчих касовата бележка.
Клиентките ме научиха да се държа по-смело с жените, но от колежките научих най-важния урок за нежния пол: Момичетата обсъждат в пълни детайли.
Една сутрин, докато сгъвах бикини, подслушах две от момичетата да обсъждат скорошна забивка на едната от тях.
- "Той имаше една такава вена," каза едната от тях, "която вървеше около пениса му като..."
- "Ластар на лоза?", попита другото момиче.
- "Не бе, не... Чакай, как беше думата?"
* "Като сини коледни лампички?"
- "Не," отвърна първата. "Нe, беше някакъв вид стълба..."
- "Вита стълба?" казах аз.
- "ДА! Мерси. Вита стълба!"
Ако беше възможно на хората, подобно на змиите, да им се откачи челюстта и да падне на пода, точно това щях да направя аз. Направо не вярвах на ушите си.
Работата в бутика за бельо не ме направи много по-добър с жените, но просто ми даде по-реалистична представа за тях. Те вече не бяха жрици на Култа на истинската Женственост, те не седяха, пиейки чай с претенциозни жестове и превзети приказки за благотворителни кампании. Те бяха това, което започнах да наричам "женското племе" - сложна група от умели комуникатори, които обичат най-вече да знаят всичко, което могат, за други хора. Та чак до вените.
Точно това беше и причината да напиша писмо на бившата си приятелка, признавайки й, че още я обичам. Започнах с думите: "Това вероятно е най-неловкото нещо, което някога съм правил. Не заради това, което ще кажа, или начина, по който се чувствач. А защото знам, след като сгъвах известно време прашки във Victoria's Secret, че нищо, казано на жена, не си остава на четири очи. Има 100% вероятност съдържанието на това писмо да бъде разкрито на неограничен брой хора - мъже или жени - и вероятно те ще се подиграват или присмиват. Напълно го съзнавам, но все пак го казвам, тъй като бремето на мълчанието в огромна степен надминава страха от присмех."
Тя не отговори нищо, след което се сгоди.
Постъпих на тази работа с надежда да науча повече за жените и да си върна самоувереността. Мога да кажа, че постигнах и двете. Върнах се към старото си „Аз" след два месеца. След три вече ходех и на нови срещи. А, и растящите ми цици изчезнаха. Предполагам, че ако някога се завърнат, поне знам вече как да ги повдигна.
