Ким Изо има едно просто послание. Когато си стигнал до дъното на своята бездна, и си твърдо решен да направиш нещо по въпроса, всичко може да се случи.
В случая с Изо, нейното отчаяние е довело до появата на първия й роман "Ръководство за брак в духа на Джейн Остин", приятна романтична комедия, която има филмов привкус в сръчното описване на героите и резките сюжетни обрати. По-бързо, отколкото редакторка на модно списание може да се окаже на романтично пътешествие до Палм Бийч, Сейнт Мориц, Швейцария, Лондон и английската провинция - което се случва с нейната непрекъснато правеща гафове героиня Кейт Шоу - книгата се превърна в бестселър във Великобритания, Германия, САЩ и Канада. Няколко филмови компании вече дори преговарят за екранизацията й.
Писането на розовеещи романи също може да се приеме за кариерен пробив
"Бях нещастна и тъжна," обяснява Изо, изглеждайки като пълна противоположност на думите си в поръчкова рокля на леопардови принтове и високи токове. "Бях безработна, работех почасово, нямах собствен дом, връзката ми тогава не вървеше. Бях на 40. И си помислих: 'Наистина ли? Това ли е мястото, където се намирам?'. Открих, че съм предала обещанието на феминизма. Трябва да постигнеш всичко сама, и ето ме мен - нямаща нищо."
След което обаче й хрумва идея. Или не точно идея, а глупава мисъл: "Трябваше да се омъжа за богат мъж, както хората винаги ми казваха, като бях на 20. И попитах приятелите си на шега: 'Твърде късно ли е?'." Може и да се е смяла по този повод, но бързо става сериозна. Ето перфектната история за роман: може ли жена отвъд 40-те да се ожени за пари? И какъв по-добър начин да избягаш от реалността на живота си от това да изчезнеш - за по час - във възможностите на въображението си?
"Исках да напиша това, което би ме направило щастлива," споделя тя, преди да се пресегне, за да отпие от чашата с вино, която държи пред себе си все едно тя е прекрасна, ароматна роза. После се дръпва от букета му и изстрелва агресивната решимост на следващото изречение, сякаш това е неангажиращ поздрав на парти. "Знаех, че мога да напиша роман, по дяволите. Че мога да направя нещо, което съм в състояние да контролирам."
В миналото тя е писала ръководства за стил и етикеция
Изо, сега на 45 години, е от тези жени, които подхождат към стила по начина, по който другите го правят със списъците за пазаруване. При нея това е лесен, ежедневен ритуал, извършван по навик, без усилие. През 90-те години тя е била съавтор на две книги за етикецията - "The Fabulous Girl's Guide to Decorum" и "The Fabulous Girl's Code Red: A Guide to Grace Under Pressure". Тя и партньорката й в писането Сери Марш, бивша редакторка на сп. "Fashion", в крайна сметка гостуват при Опра Уинфри и книгите им стават международни бестселъри.
Макар че по времето, когато е започнала да пише романа си, тя още е работела за сп. "Zoomer", Изо си е определяла стриктен график на писане. "Не мога да пиша нощем, докато работя в списание. Твърде съм изтощена. Затова пиша сутрин. Ставам в 6 или 5:30 и се опитвам да пиша поне час, преди да отида на работа." Тя споделя, че пише и през уикендите.
"Когато нещата в истинския живот не потръгват, защо да не ги пренапишеш по своему?"
За малко повече от година, Изо е готова с първата чернова на книгата. Творчеството й до голяма степен се опира на собствените й житейски изживявания; героинята й Кейт Шоу е моден редактор, оказала се на 40 години с нищо в ръце - безработна, фалирала и сама. Любимата й баба е починала наскоро. Самата Изо е отгледана от вече покойната си баба, която се е грижила за нея след развода на родителите й.
В романа, Кейт се запознава с британец на име Грифит, който е донякъде вдъхновен от една от епизодичните романтични връзки на Изо. "Срещнах един британец на сватба в Оксфорд. Усещането беше, сякаш играя в адаптация на "Четири сватби и погребение". Ходихме. Всъщност беше само романтична връзка, и аз му обърнах гръб. Той беше твърде непрактичен, твърде далеч. Винаги си мисля, че той е този, който си тръгна. Но в книгата бих могла да преизживея тази връзка и да напиша собствен финал, нали?" пита реторично тя, наблягайки на последните думи, остри и болезнени като високо токче.
Нищо чудно следващият й роман да е историята на раздялата със сегашния й партньор
Има излъчване на момиче, но съчетано със зряла мъдрост. Коментарите й, изричани почти със спотаен дъх, от ъгъла на начервената й уста, звучат като смешни и мрачни закъснели размисли на някой, който живее не на база планиран сценарий. Миналата есен тя се е сгодила за човек, който е познавала в гимназията. На въпроса дали това е нейното "и те заживели щастливо завинаги", тя лаконично отвръща "Ще видим. Нямам особено добра история на връзки и отношения с мъже, но пък те винаги дават добра основа за книги."
Това би трябвало да е шега, или поне тя бързо се опитва да я представи като такава. "Той е чудесен," споделя тя за годеника си, но обяснява, че няма нужда от брак, за да бъде щастлива. "Твърдо вярвам в това." И емоционалната й ангажираност очевидно не е намалила решимостта й да създава още романи и сценарии.
"Поглеждайки назад, сигурно е било грешка, че не съм залагала повече на филмите и телевизията, когато бях на около 20. Пробвала съм се в какво ли не... Научила съм се да бъда концентрирана и дисциплинирана. Ако нямаш тези качества, никога няма да постигнеш това, което желаеш."
Ами любовният й живот?
В началото, той е пречил на писането на следващия й роман, признава тя. "Прекарах месеци, без да пиша." А сега? Тя поглежда над чашата си с вино, и връща ехидно-остроумен коментар. "Е, понякога той ходи на голф..."
