Расистка ли е модната индустрия?

Кое ли ще е следващото сензационно заглавие, което ще хвърли ново петно върху имиджа на модата? След разкритието, че Джон Галиано таи скрита омраза към евреитте, сега идва новината, че стилистът Джеймс Браун, който е известен с дългото си сътрудничество с Кейт Мос, е използвал обидната дума "негър".

Разбира се, Галиано и Браун се извиниха практически веднага за гафовете си. Тяхното невежество може да се смята за изолирана проява на невнимание, но истината е, че зад скандалните заглавия в пресата стои много по-сериозна, опасна и постепенно затвърдяваща се тенденция за модния свят.

По модните подиуми "черните перли" са неестествено малко на брой

По време на представянето на лятната колекция на Chanеl за следващата година, изненадващо сред близо 60 момичета нямаше нито един тъмнокож модел. При Yves Saint Laurent на подиума излезе само една тъмнокожа моделка: Мариени Пасибле, изключително красива гражданка на Доминиканската република. А ако случайно решите да разгледате кориците на модните списания, ще ви се стори, че етническото многообразие е толкова малко, колкото е било и през 50-те години на миналия век.

Разбира се, Бионсе се появява на много корици на женски списания, както и актрисата Танди Нютън. И двете дами участват в скъпи рекламни кампании: Бионсе за L'Oreal, а Танди за Olay. Но ако бъдем честни, тези жени винаги се появяват в тях толкова силно гримирани или ретуширани, че изглеждат почти "бели". Както коментира една тъмнокожа моделка, проблемът е там, че "модният свят все още си мисли, че хората като нас - с много тъмна кожа, са част от някакво гето. Бионсе винаги изглежда изключително, просто неестествено бледа - и това прави затруднително откриването на каквато и да е асоциация между нея и нормалните цветнокожи".

От години престижните модни списания стоят настрана от цветнокожите

Всъщност през 2011 г. до този момент нито едно тъмно лице не се е появило на корицата на британския Vogue. Да не говорим, че последният път, в който това се се е случвало, е било през ноември 2008 г. Въпреки че в юнския брой от 2001 година Vogue публикува статия на тема "азиатските супермодели пристигат", нито един тъмнокож или азиатски модел не присъства на снимките в това издание (дори за вдъхновената от Япония фотосесия на име Neo Geisha списанието използва белия модел Гуинивиър Ван Сийнъс).

Редакторката на британския Vogue Алекс Шулман категорично отрича обвиненията в дискриминация. "Не мисля, че модата е съзнателно расистка дори в най-малка степен. Винаги е имало черни "играчи" на сцената - в момента това са стилистът Едуърд Енинфул, гримьорът Пат Макграт и моделите Джурдън Дън, Лия Кебеде и Джоан Смолс, които са на върха. Обаче в общество, в което повечето потребители са бели - и като цяло мейнстрийм идеите продават най-добре, не е много вероятно броят на водещите чернокожи модели да се покачи скоро. В момента лицата, които продават списанията като Grazia и Heat, са Дженифър Анистън, Черил Коул и Катрин Мидълтън".

От самите агенции за модели признават, че се търси най-вече бялата кожа

Трябва ли да ни притеснява това, че Vogue е толкова селективен? Твърдението, че и други списания ще последват този модел, е вярно. Ако някой модел излезе на корицата във Vogue, неговата кариера в други доходоносни рекламни кампании е гарантирана. Факт е обаче, че за да може един чернокож модел да успее, той се нуждае от силен закрилник. Наоми Кембъл бе изстреляна на върха от покойния Джани Версаче. За съжаление броят на дизайнерите, които мислят като него, поне сега въобще не е голям. Стела Маккартни е по-скоро изключение от правилото, тъй като тя винаги подбира разнообразни модели.

Модната агенция на Керъл Уайт, Premier Model Management, е една от най-многообразните в етнически аспект, тъй като 15 на сто от моделите в нея произлизат от страни с цветнокожо население. "На върха на бизнеса положението е малко по-добре сега. Но на средното ниво - каталози, сайтове за електронна търговия и други - е много трудно. Всички предпочитат момичета със светла кожа. Ако тя е прекалено тъмна, директно ни отказват."

Керъл твърди, че проблемът се корени във влиятелните столици на модата Милано и Париж. "Там категорично не желаят черни момичета. За да може тъмнокож модел да стигне дотам, тя трябва вече да е позната като абсолютна звезда. Там взимат цветнокожи момичета само когато бизнес средите не спират да говорят за тях".

Вината е наравно в модните къщи и фотографите - и в масовата публика

Керъл вярва, че липсата на етническо разнообразие е грешка както на фотографите, така и на шефовете на големите марки. Известните фотографи са влиятелни и могат да създадат или разрушат даден модел. Те често имат последната дума при избора на модел за рекламна кампания. В същото време "много фотографи не знаят как правилно да поставят осветлението, когато снимат черно момиче", разкрива Керъл. Въпреки че е съгласна, че сега има повече китайски и японски модели, индийските, пакистанските и бангладешките модели са по-скоро екзотика. "Принудени сме да не приемаме азиатки, индийките също са направо рядкост".

Керъл изтъква кариерата на Наоми Кембъл като типичен случай: "Клиентите никога не искаха да плащат за Наоми толкова, колкото плащаха за белите момичета. Това винаги е било голяма битка". Защо? "Тя беше също толкова известна, колкото и другите супермодели, така че никой не може да назове причината".

Модата е време да се глобализира и да акцентира разнообразието от етноси

Алекс Шулмън казва, че скоро две чернокожи жени ще се появят на корицата на британския Vogue. "Не искам да споделям имена, но има поне две чернокожи моделки на опашката за корицата", пояснява тя. Но какво значение има кой точно ще огрее корицата на Vogue или Elle, или някоя точно определена рекламна кампания?

Хората имат нужда да виждат отражение на самите себе си - кожата си, формата си, възрастта си. Младите жени трябва да знаят, че са красиви, без значение какъв е цветът на кожата им, или колко нестандартна е тяхната прическа.

Упоменатата по-горе чернокожа моделка обобщава ситуацията много точно: "Веднъж ме гримираха и чух гримьора да казва, че кожата ми е като тебешир. Това не е вярно, просто трябва да знаеш какво да сложиш върху нея. Трябва да има повече жени като нас, за да се промени индустрията и да престане да ни кара да се чувстваме, сякаш изпъкваме с нещо лошо".