Наследство без любов - така Марина Пикасо възприема скъпоценните картини, които получава от дядо си. 40-години след смъртта на великия Пабло Пикасо неговата внучка отваря за широката публика своята частна колекция под мотото „Пикасо. Освободена голота".
В експозицията са подредени и творби на майстора с други притежатели - общо 120 експоната, създадени от гения на 20-ти век. За Марина обаче по-важното е друго. „Пикасо никога не беше истински дядо за нас", казва тя за най-известния и влиятелен художник на 20 век.
За първи път потомък на великия художник споделя за липсата на любов и нездравите отношения в дома му. Като дете Марина рядко е посещавала известната вила „Калифорния" край Кан, служила за творческа работилница на култовия творец. Тя разказва как с брат й Паблито трябвало да чакат с часове, докато „майсторът" реши да ги приеме.
Вина за леда в отношенията, продължава Марина, имала втората му жена - Жаклин, която нарочно прокарвала дистанция между Пикасо и внуците му. Забранявала им да го посещават, за да не прекъсват работата му. Така отношенията между тях постепенно се отчуждили - до смъртта му на 91-годишна възраст.
Тогава Марина наследява разкошната къща, където днес отглежда петте си деца. Именно там тя организира изложбата с невиждани до момента произведения на дядо й, запазени единствено и само за неговата фамилия - картини, скулптори, литографии, колажи.
Когато Пикасо умира, Марина е в началото на 20-те си години и получава къщата - заедно с всички картини, които са вътре. В началото не се зарадвала особено - заради лошите спомени, насъбрани там.
Без сантименти
Марина е дъщеря на Паоло Пикасо, роден от брака между испанския художник и руската балерина Олга Хохлова, който по-късно става алкохолик и умира на 50-годишна възраст. Марина се ражда през 1950 г. и живее в бедност, въпреки „знатния си род". Нещастното си детство описва в книгата „Пикасо: дядо ми", която излиза през 2001 година.
„В началото не можех да гледам картините му. Отне ми много време, докато направя разликата между Пикасо-твореца и Пикасо-дядо ми", признава тя. Същото важи и за брат й, който дълго време бил отхвърлян от майстора на кубизма и сюрреализма.
След смъртта на Пикасо през април 1973 година, съпругата му Жаклин отказва на Паблито да се сбогува с дядо си. Три месеца по-късно внукът се самоубива, поглъщайки белина. Марина вини втората му съпруга за кончината на брат си.
Трагедията
Драмата в семейството на Пикасо обаче не се изчерпва с това. Жените и музите му също имат трагична съдба. От дамите, които му служат за вдъхновявение, Мария-Тереза Валтел се обесва, Дора Маар изпада в депресия. Първата му съпруга Олга умира в Кан през 1955 година, след като Пикасо я е посетил непосредствено преди това, а втората му жена Жаклин се застрелва.
„Той обичаше жените и ги използваше в творчеството си", обобщава Марина.
Наследство за добра кауза
Внучката на Пикасо се занимава с обществена дейност. Това я кара да чувства, че от наследството й има полза. Доскоро Марина работи за сираци във Виентам, но смята да се ориентира към благородни каузи във Франция, където дядо й твори през значителна част от живота си.
Пабло Пикасо изумява света със своя авангарден, разнообразен и цветен стил, вдъхновил няколко поколения творци след това. Експертите все още спорят за творчеството му, но светът вече знае една далеч не бляскава и славна страна от живота му.
Пикасо творецът е колосален артист, очевидно Пикасо човекът е "луд за връзване", но май повечето артистични гении са такива. Съдейки по интервютата му и книгите за него е имал доста различен мироглед от обикновени човек като мен. Колкото до изкуството, което е оставил, мога само да кажа, че то е огромно. Преди няколко години имаш честта да посетя ретроспективната изложба в Сахиб Сабанджъ в Истанбул, където куратор беше Бернард Руиз Пикасо, внука му по линия на Олга. Макар, че преди това съм бил в музея в Барселона, гледал съм негови творби в Атланта, Сарагоза и Лондон, сблъсъка с тази конкретна изложба в която имаше редица по-лични платна (собственост на фамилията) ме остави безгласен и едва тогава успях да го разбера напълно (или поне така си мисля).