В последния ден от великденските празници, група родители чакаше на Терминал 2 на софийското летище. "Самолетът кацна навреме", каза една майка, а не след дълго се появиха четири усмихнати момичета и потънаха в прегръдките на посрещачите си.
Така преди седмица се завърна отборът, който представи България на Първата европейска олимпиада по математика за момичета: Павлена Ненова (от Софийската математическа гимназия), Калина Петрова (от ОМГ, Пловдив), Ксения Цочева (от МГ, Плевен) и Катрин Крем (от Американски колеж, София).
Няма да намерите съобщения за представянето им нито в новините, нито на страницата на Министерството на образованието, нито на сайтовете на техните училища. Единствената информация за тях на български в интернет е един пост в BG-mama.
Затова пък на страницата на Полското правителство във фейсбук четем: "Поздравления за Павлена Ненова (България) и Даниел Уанг (САЩ), които постигнаха максималния резултат в състезанието!"
А ако прегледаме индонезийската или финландската преса, например, ще имаме удоволствието да научим, че освен златния медал на Павлена, Калина е спечелила сребърен медал, а Ксения - почетна грамота.
Как се случи така, че многократно гледахме участието на Митьо Крика в шоуто Великобритания търси талант, а не се появи и ред за умните ни, смели и трудолюбиви момичета? И докато погледът на нашето общество не е насочен към високите постижения, те все пак те не са останали незабелязани.
Във Великобритания за младите математички, сред които Павлена, Калина, Ксения и Катрин, пишат: "Деца като тези са от решаващо значение за икономическия успех в следващите години. Те ще определят икономиката на бъдещето."
Едва ли е нужно да кажа, че на момичетата "страшно им е харесало" в Кеймбридж, където беше олимпиадата. И че навярно след година-две на летището в София ще се събере същата тази група родители, но този път в ролята на изпращачи...
Но защо олимпиадата е само за момичета,
питат колеги и близки, на които разказвам за Европейската математическа олимпиада за момичета (EGMO). Същия въпрос се обсъждаше и по време на подготовката на нашия отбор: "Не ни ли подценяват, не е ли олимпиадата един вид признание, че не сме така добри, както момчетата?"
Не знаех как да отговоря тогава, но след като видях осемте задачи от двата състезателни дни, мога да ги успокоя - в никакъв случай не ви подценяват! (Вж.вдясно) Задачите са съизмерими по сложност с тези от Международната олимпиада, която е най-престижното състезание по математика за ученици.
Обаче по една или друга причина, момичетата не получават достатъчно възможности за изява на математически състезания. На последната Международна олимпиада по математика в Амстердам участват 11 пъти повече момчета, отколкото момичета. Подобна е и статистиката за българското участие в общо 52-те издания на олимпиадата: "квотата" за момичета е 10%.
Навярно затова идеята на организаторите на EGMO - да окуражат момичетата да учат математика и да се състезават - намери широк отзвук и събра 70 участнички от 19 страни още на първата олимпиада. Голям е интересът и от страна на българските любителки на математиката - за четирите места в отбора се състезаваха 31 момичета.
В разгара на зимните виелици и грипове повечето от тях пътуваха за София, където се проведе двудневното контролно за определяне на отбора. И конкуренцията беше сериозна, защото всяко от тези момичета имаше зад гърба си победи на национални математически състезания.
Така че олимпиадата за момичета не прикрива сексистко отношение, а напротив, дава шанс на талантливите момичета. Звучи невероятно, но някои от тях тайно се занимават с математика - за да не притеснят например родителите си, които биха искали да имат "нормални момичета".
Други споделят, че някои учители предпочитат да включват момчета в отборите по математика, защото са "по-надеждни и създават по-малко проблеми".
Опитът показва, че натискът върху момичетата, избрали да се занимават с наука, се засилва с възрастта. Но ми се иска да вярвам, че момичетата от това ново поколение ще имат смелостта и силата да се преборят за мечтите си.
Нека това, че сега успехите им са останали неоценени и незабелязани, ги направи независими от външното одобрение или неодобрение. Така камъкът за препъване пред тях ще се превърне в камък за стъпване, в стъпало по техния път.
