Серхио Рамос ще се превърне в поредната легенда на Реал Мадрид, която няма да доиграе кариерата си в клуба. Но, подобно на много други, които са си тръгвали по същия начин преди него, постигнатото от великия защитник е записано със златни букви в архивите на "Сантяго Бернабеу".
Испанецът се е доказвал като лидер не само на терена, но и извън него. Капитан с главно К. Винаги има какво да каже срещу врага, на феновете, пред журналистите; да се заяде с противника и винаги готов да се хвърли като лъв в защита на своите.
Каквото и извинение да бъде използвано на прощалната пресконференция, каквото и обяснение да бъде измислено от него или от президента Флорентино Перес, раздялата ще бъде болезнена, но няма да опетни по никакъв начин статута му на легенда и наследството, което оставя в Реал.
Етикетът "легенда" често се лепи евтино наляво-надясно и точно заради прекомерната му употреба, изглежда недостатъчен в случая на Рамос.
Андалусиецът игра за "кралете" в продължение на 16 сезона, носи екипа на Реал общо 671 пъти, отбелязвайки феноменалните за защитник 101 гола, и вдигна 22 трофея.
Единствено Пако Генто (23) има повече в историята на Реал, но те дойдоха през 50-те и 60-те. Шестте му европейски титли едва ли могат да се сравняват с четирите на Рамос, които бяха спечелени в далеч по-конкурентна среда.
Най-паметният от всички, може би, е триумфът през 2014-та.
Именно удар с глава на Рамос в 93-тата минута вкара финала срещу градския съперник Атлетико Мадрид в продължения, постилайки за обрата и спечелването на Десетата. Реал бе чакал повече от десетилетие за нов трофей от Шампионската лига и Рамос бе човекът, който го донесе.
Затова и, колкото и впечатляващи да са, статистиките му са само малка част от цялостния му принос за клуба. Във финала през 2014-та не само бе в основата на спечелването на купата с ушите, но попречи на градския съперник да спечели турнира за първи път в историята си.
Битките му с Барселона ще бъдат помнени с десетилетия наред. Невинаги успяваше да се справи с Лионел Меси и компания, но никога не им се даваше леко и ако не чисто футболен отпор, винаги можеше да им предложи битка на живот и смърт.
"Рамос е олицетворението на лидер", пише за него бившият, а вече и отново настоящ треньор на Реал Карло Анчелоти, именно който изведе Реал до трофея през 2014-та, в автобиографията си "Тихият лидер". - Лидер със силен характер, който не се страхува от нищо; притеснението не му е познато и винаги е позитивен."
Рамос ще липсва на световния футбол и с агресията си, с готовността да започне война с когото и да е, често дори със съдиите. Не са случайни и 26-те червени картона, които получи в кариерата си досега.
Но Серхио е такъв - биткаджия, но и не само. Спокойствието и интелигентността му в играта със и без топка, в добавка към буйния нрав, лидерските качества и афинитета му към гола, го превърнаха в един от най-великите защитници на всички времена.
В началото на кариерата си в Реал Рамос започна като десен бек и имаше трудности, но след като си спечели статут на титуляр и се намърда в центъра на отбраната, всичко си дойде на мястото.
Онзи гол с глава срещу Атлетико далеч не бе единственият през 2014-та. На полуфиналите Рамос отбеляза още два, в рамките на само четири минути срещу Байерн Мюнхен, за да поведе тима си към първи финал в Шампионската лига от 12 години.
След това дойде новата "златна" ера за "кралете". Преди това пък бе част от друго "златно" поколение, но в националния отбор на Испания, с който стана два поредни пъти европейски шампион, като между тях вдигна и световната купа.
Рамос дебютира за Реал през септември 2005-а, появявайки се като резерва на мястото на Франсиско Павон при загубата с 2:3 от Селта Виго на "Бернабеу", когато начело на тима бе Вандерлей Люксембурго. Надеждите към него бяха огромни, когато "белите" платиха 27 милиона евро на Севиля за него, но той надмина всички.
Пет години по-късно циментира титулярното си място, възползвайки се от контузия на Пепе. Още толкова след това вече бе започнал да гради легендарния си статут. И това още преди да дойде хеттрикът от Шампионски лиги.
В онова лято Рамос си поигра малко с чувствата на феновете и нервите на Флорентино, спекулирайки с трансфер в Манчестър Юнайтед. Действията му не бяха нищо повече от опит да си издейства по-тлъст договор, което и успя. За разлика от този път.
Привържениците на "белите" обаче не успяха да му се сърдят дълго. Всъщност опълчването на Перес по-скоро носи дивиденти, отколкото негативи в очите на феновете. Ако не вярвате, питайте Зинедин Зидан.
Имено под ръководството на французина Рамос заформи неразрушимо партньорство с Рафаел Варан в сърцето на отбраната и в този период бяха спечелени безпрецедентните три поредни трофея от лигата на богатите в новата история на турнира.
Колкото и "извънземен" да бе Кристиано Роналдо през тези години с екипа на Реал със стотиците голове, които отбеляза, питайте който и да е фен на "кралете" и ще полчите един и същи отговор - Рамос има поне толкова заслуга за успехите, ако не и по-голяма.
Испанският бранител игра за 12 различни треньори по времето си на "Бернабеу". 13, ако броим Зидан два пъти. Не само игра, но и се раздаваше, често преминавайки границата на спортсменството. Но именно за това е толкова обичан от "белите" и така яростно мразен от противниците.
"Той е нашият капитан, нашият лидер. Искаме да остане тук завинаги", каза Зидан преди Коледа. Но французинът вече си отиде; тръгва си сега и Рамос. И на "Бернабеу" няма как да не се чудят дали някога отново ще видят друг като него.
