Нека го кажем директно - Интер е наистина страхотен отбор, но конкуренцията в Серия "А" през отиващия си сезон бе доста жалка.
Наполи не успя да се отърси от летния махмурлук след първата си титла от три десетилетия и бе далеч от нивото си от предишната кампания. Ювентус претърпя редица удари на и извън терена, а Милан започна мащабно преструктуриране. И на този фон Интер логично беше най-стабилният отбор.
На всичко отгоре демонстрира зрелищен футбол през целия сезон и подпечатването на титлата след успех над Милан в дербито в началото на седмицата беше заслужен тримуф за "нерадзурите". Между другото, тимът на Симоне Индзаги изпревари съседите си по брой шампионски титли и сложи втора звезда на емблемата си - 20 срещу 19.
Треньорът Индзаги
След големи успехи във футбола е малко несправедливо да се дават задълбочени персонални оценки. Все пак един отбор представлява достатъчно сложен организъм, в който всеки орган е от изключително значение. Но ако трябва да отличим някого като индивидуалност, това несъмнено ще е треньорът Индзаги.
Точно преди осем години, през април 2016 г., той започна своята самостоятелна кариера, когато президентът на Лацио Клаудио Лотито уволни... Стефано Пиоли, настоящия наставник на Милан. Тогава Индзаги беше наставник в школата на "орлите" и беше привикан на пожар да довърши сезона.
През лятото на същата година Марсело Биелса трябваше да пристигне на "Олимпико" и да заработи дългосрочно. Всичко беше уредено и договорът беше подписан, но само след седмица във Вечния град легендарният аржентинец обяви, че се оттегля. Просто реалността, пред която се изправи, беше много различна от тази, която Лотито му беше описал предварително. И тогава Индзаги беше назначен за постоянно.
Основното, което го прави симпатичен е, че Симоне никога не хленчи и не се страхува от трудните ситуации. Такъв беше случаят в Лацио, където по традиция се изисква много с минимален ресурс. А такъв беше и в Интер, където беше привлечен след напускането на Антонио Конте.
"Нерадзурите" спечелиха скудетото през пролетта на 2021-ва, но в същото време собствениците на клуба от китайската компания Suning закъсаха сериозно по време на пандемията. Клубът затъна в дългове и Конте си тръгна със скандал, но Индзаги не се притесняваше да започне работа в тази стресова обстановка.
И ден след ден, след ден предаваше футболната си философия на играчите, изграждайки един страхотен отбор, без да недоволства заради пропуснати трансферни цели и без да обвинява ръководството за каквото и да е било.
Припомняме случай от миналото лято. В средата на юли Интер се подготвяше за предсезонното си турне, когато остана без вратари. Самир Ханданович се пенсионира, а Андре Онана отиде в Манчестър Юнайтед. Договорът с Ян Зомер беше подписан едва на 7 август, но Индзаги показа сдържаност и изобщо не изрази публично недоволство, въпреки че ситуацията, меко казано, не беше много приятна.
Освен трофеите, които спечели с Интер, младият треньор заслужи голямо признание и в чисто футболен план. Хакан Чалханоглу процъфтява в новата си роля, а Хенрик Мхитарян също е като прероден. Федерико Димарко стана основният ляв бек на италианския национален отбор и най-добрият в лигата на тази позиция. Същият този Индзаги превърна обикновен играч като Матео Дармиан в универсално защитно чудовище, а Алесандро Бастони - в един от най-добрите атакуващи защитници на континента.
Бепе Марота
Индивидуалните качества на наставника на "нерадзурите" не подлежат на абсолютно никакви съмнения, но той има и огромния късмет да работи рамо до рамо с Джузепе Марота.
Генералният директор на клуба си спечели репутацията на най-добрия в своята област на Ботуша още по времето си в Ювентус, който заедно с Конте и Андреа Аниели измъкнаха от блатото в началото на миналия век и го превърнаха в супердинастия. Сега на "Меаца" защити репутацията си по невероятен начин на фона на всички финансови проблеми на "черно-сините".
При Бепе няма панически решения и всеки проблем си има решение. Да, качествени играчи като Шкриняр и Онана може и да напуснаха, но в същото време на всеки се намира адекватен заместник.
Камерунецът бе продаден на Манчестър Юнайтед за 50 милиона евро и бе взет Зомер, който повтори рекорда на клуба за брой чисти мрежи за един сезон в Серия "А" на Жулио Сезар и Ханданович. 35-годишният швейцарец се нуждае от още една "нула" на сметката си, за да излезе еднолично на върха.
Специален е и случаят на Маркус Тюрам, който вкара шампионския гол в понеделник. "Трябваше да дойда тук още преди две години", призна 26-годишният нападател. Тогава сделката бе възпрепятствана от контузия в коляното на Тюрам, но Интер продължи да се интересува от играча и в крайна сметка го отмъкна под носа на Милан миналото лято.
И Маркус се отплати за това безкористно доверие. С 12 гола и седем асистенции срещу името си той е сред най-ефективните в Калчото. А най-важното е, че е футболист за големите мачове. Освен попадението срещу Милан преди няколко дни, той се разписа на два пъти срещу Рома, срещу Лацио, Наполи... Плюс победния гол срещу Бенфика в Шампионската лига (1:0).
Перспективите
От няколко дни черно-синята част на Милано заслужено празнува, но когато опиянението постепенно започне да напуска тифозите, неминуемо ще изникне въпросът: "Какво следва от сега нататък?" А отговорът му е доста труден.
Финансовото положение на Интер е все още толкова несигурно, колкото и преди. Президентът на клуба Стивън Джан продължава битката си с кредиторите, а в края на март китайски съд му нареди да погаси заем от 320 милиона евро, който беше взет от една от контролираните от него компании.
Освен това Интер отпадна от Шампионската лига още на осминафиналите и приходите от УЕФА ще бъдат много по-малки в сравнение с тези от преди година, когато "нерадзурите" достигнаха до финала. Ако говорим с числа - 100 милиона евро през 2023-та срещу 35 милиона през тази година. Разлика от 65.
Всичко това ще доведе до поне един голям изходящ трансфер на някого измежду Бастони, Николо Барела, Димарко, Дензъл Дъмфрис, Лаутаро Мартинес или Тюрам.
Но освен финансовия има и друг проблем. Факт е, че Интер е един много застаряващ отбор. Средната възраст на титулярния състав в мача с Милан бе 30.1 години, а на съперника - 25.2.
Зомер е на 35, Франческо Ачерби на 36, Стефан де Фрай на 32, Дармиан на 34, Мхитарян на 35, Чалханоглу на 30, Алексис Санчес на 35, Марко Арнаутович на 35...
Като цяло Бепе Марота е изправен пред поредното тежко лято, но сега все още е време за празнуване за всички, които носят "нерадзурите" в сърцето си.
