Интер отново е шампион на Италия. За "нерадзурите" титлата е под №20, което означава, че ще сложат още една звезда на фланелките си, но Симоне Индзаги за първи път може да се похвали с шампионски статус.
Как се стигна до триумфа на Интер този сезон? Как го постигна Индзаги? Какво предстои занапред за "нерадзурите" и наставника им?
***
На 23 май 2021-ва Интер бе коронясан като шампион на Серия "А" за 19-и път след победата над Удинезе с 5:1. Три дни по-късно се появиха слухове за раздяла с Антонио Конте и още на вечерта се потвърдиха.
Причините за напускането на Конте по онова време изглеждаха странни. Италианският специалист бе донесъл първата титла на Интер от 11 години. Впоследствие се разбра колко тежко е финансовото състояние на клуба.
Интер не можеше да инвестира средствата, които Конте искаше и нямаше как да докара футболистите, които наставникът бе набелязал. Затова и бившият национален селекционер реши да изостави шампионския тим, дори без да има конкретно предложение от друг клуб.
По онова време имаше две опции пред изпълнителния директор Бепе Марота. Първата и приоритетна бе Масимилиано Алегри. На Индзаги тогава се гледаше като на резервен вариант.
Макс Алегри бе фаворит за поста, но бе и по-скъп - както по заплата, така и по изисквания за инвестиции. По времето на преговорите с него Алегри бе без работа от две години, но вече бе готов за завръщане и името му се свързваше с интерес от Ювентус и Реал Мадрид.
Когато Алегри отказа на Реал и избра Юве, за да бъде по-близо до семейството си, което живее в Торино, Интер се насочи към Индзаги. Предлага му двойно по-висока заплата от тази, която получава в Лацио, което убеждава Симоне да смени Рим с Милано.
Индзаги бе №2 в списъка, но се оказа перфектен за Интер. В началото бившият нападател реши да не прави резки промени от това, което бе изградил Конте. Запази схемата на игра и голяма част от титулярния състав, след което започна плавен преход.
Другият му голям плюс бе опитът му да оперира с ограничен бюджет, както го правеше в продължение на пет години на "Олимпико", където приеха тежко раздялата с Индзаги.
През 2021-ва президентът Клаудио Лотито каза, че никога не би спрял Индзаги да се развива, но след като стана ясно, че наставникът напуска Лацио заради Интер, коментира: "Разочарован съм. Новият му договор беше готов, дори го бях подписал. А той се отметна в последния момент."
В първия си сезон на "Джузепе Меаца" Индзаги продължи проекта на Конте. Не направи резки промени и Интер продължи да играе достатъчно добре, което му позволи да спечели Купата и Суперкупата на Италия.
Ръководството бе доволно от представянето в дебютния сезон на Симоне.
Във втория си сезон Индзаги въведе нова философия. Отборът започна да задушава противниците си с висока преса и бомбардираше наказателното поле с непрестанни центрирания.
На "нерадзурите" не им отне много да се нагодят на новия стил. В края на сезона Интер отново приключи с двата домашни трофея и игра финал в Шампионската лига, където отстъпи пред могъщия Манчестър Сити на Пеп Гуардиола.
По време на третия сезон играта на Интер се превърна в истинска симфония. Индзаги успя да вдигне играта на тима на ново ниво. Лидерите, като Лаутаро Мартинес, също заиграха още по-добре и резултатът не закъсня.
Ранното отпадане в Шампионската лига едва ли ще помрачи радостта от 20-ата.
В Италия пишат, че шефовете на Интер са поставили цел пред Индзаги още при привличането - спечелването на титлата след два-три сезона. И след точно три години Симоне го направи, а може би и преизпълни плана.
В съблекалнята и при цялостната си работа в клуба Индзаги има славата на изключително неконфликтна личност. Треньорът е в перфектни отношения с всички свои футболисти и с всеки от ръководните фактори на "Джузепе Меаца".
Натюрелът му напомня много на този на Карло Анчелоти. Дори по начина, по който отговаря на малко по-провокативни въпроси. На един такъв, който му бе зададен - да открои по-класните си играчи, Симоне отказа да го направи, за да не внася раздор в съблекалнята.
Преди да бъде тактик, Индзаги е психолог и прагматик. Той е дипломат, който създава спокойна работна и неконфликтна работна среда. Затова и всички го обичат. Той е не само треньор, но и приятел с най-големите фигури от съблекалнята като Лаутаро и Де Врай.
Като човек, е здраво стъпил на земята и тежи на мястото си. Индзаги бе смятан за един от кандидатите за наследник на Юрген Клоп в Ливърпул, но близки до Интер твърдят, че италианецът толкова много е свикнал с темпото на футбола в Калчото и живота на Ботуша, че няма никакво намерение да напуска страната.
Индзаги живя в Рим почти 20 години, след което се реши да замине за Милано. Три години по-късно семейството му вече е пуснало корени в града.
Синът му - Лоренцо, тренира в академията на Интер, а съпругата му - Гая Лукариело, отвори бутик в центъра на Милано, в който продава дизайнерски дамски чанти. Двойката вече е открила и детска градина за по-малкия си син - Андреа.
"Невероятно е колко бързо се установихме в града. По принцип Симоне не се чувства комфортно на нови места. Дори когато сме на почивка - казва за съпруга си Гая. - В Милано се почувствахме като у дома си още в първите часове след пристигането си."
Колкото и спокоен да е в комуникацията си с футболистите и шефовете, дори и Индзаги има моменти, които го изкарват извън контрол.
"Спомням си, когато Ромелу Лукаку напусна клуба за първи път - разказва баща му - Джанкарло. - Тогава за последен път усетих малко повече емоции у него."
Лукаку бе обещал на Симоне да остане в Интер, но седмица по-късно пожела да се върне в Челси. Италианецът не успя да убеди нападателя и в първия си сезон Индзаги бе принуден да играе без топ реализатора на тима от предишния шампионски сезон.
В началото на втория си сезон Индзаги бе подложен на сериозни критики, но успя да издържи. "Изненадан съм, че не се пречупи, защото го атакува от всички страни. Симоне доказа, че е човек с характер - нещо, което на много от нас ни липсва", коментира още Индзаги-старши за трудната есен на 2022-ра.
Година по-рано Индзаги бе попитан за шампионските си амбиции. Тогава бе наставник на Интер от едва няколко месеца, но италианецът не скри, че мечтае да изведе "нерадзурите" до 20-ата титла.
"Разбира се, че искам да стана шампион - затова дойдох в Интер - отговори той тогава. - Но в същото време искам да се развиваме, за да не стане така, че успехът да се крепи на индивидуалните качества на няколко футболисти. Аз също искам да се развивам, за да мога да помогна и на отбора да расте. Това е голямата ми цел."
И Индзаги успя да осъществи всичките си планове. От резервен вариант Симоне успя да се докаже като топ специалист, а вече може да се похвали и с шампионски медал.
