Напоследък със задоволство забелязвам, че парите все пак не определят всичко във футбола. С тяхна помощ можеш да построиш стадион, но не и да го напълниш с истински фенове.
Те могат да купят Кристиано Роналдо, но не и трофеите...
Милиардерите от Манчестър Сити още не могат да се доредят до Шампионската лига. Реал Мадрид изостава на осем точки от Барса в Примера.
Макар, че ще играе полуфинал в ШЛ и по традиция налива много средства за нови попълнения, Шалке все още не е ставал шампион на Германия.
Малага пък догодина ще има най-скъпата селекция, но... в Сегунда дивисион.
Отличен пример в обратния аспект е Болтън Уондърърс. Отборът няма кой знае колко известни играчи и изобщо не е сред богатите. Даже напротив - има огромни дългове. Тези неща обаче не му пречат в момента да бъде осми във Висшата лига и да е на полуфинал за Купата на Англия. Болтън е олицетворение на това колко фундаментално значение може да има и ролята на треньора.
След раздялата със Сам Алърдайс през 2007 г., за клуба дойдоха тежки времена. Алърдайс остави Болтън в цветущо състояние - страхотен колектив, три поредни класирания в топ 10, силни игри в Лига Европа, но след него всичко се сгромоляса.
Два сезона отборът едва отърваваше изпадането. Големия Сам бе вдигнал летвата твърде високо. Изглеждаше, че Болтън със сигурност ще отиде във втория ешелон, когато на хоризонта се появи едно сравнително ново за мениджърската професия лице.
Оуен Койл като че ли е предопределен за Болтън. Корав шотландец (въпреки че навремето стана ирландски национал), както е корав е и стилът на "тротърс". Независимо от атмосферните условия, Койл винаги е на скамейката по къси гащета, с което дава на своите подопечни пример за мъжество и издръжливост.
Бивш играч е на Уондърърс - в периода 1993 - 1995 г.
Като мениджър дойде през 2009 от друг ланкашърски клуб, с който постигна сериозни резултати - Бърнли. Койл изведе "виненочервените" до участие във Висшата лига след пауза от 23 години.
По средата на въпросния сезон той се премести в Болтън, който отново бе затънал яко. "Свинските крачета" в крайна сметка оцеляха, а Бърнли изпаднаха. И изведнъж нещата се промениха. Болтън вече не бяха дървосекачите от времето на Гари Мегсън, а играеха приятен за окото футбол. И най-важното - печелеха доста повече точки.
Политиката на Болтън по принцип е да не прави гръмки трансфери, които да повлияят неспасяемо на бюджета. Крупните покупки се броят на пръстите на едната ръка - Анелка (8 млн. паунда, 2006 г.), Гретар Стейнсон (3,5 млн., 2008), Гари Кейхил (4 млн., 2008), Фабрис Муамба (4,2 млн., 2008) и Йухан Елмандер (8 млн, 2008). Останалите трансфери варират в диапазона от 1 до 3 милиона.
Алърдайс дори бе наложил привличането основно на класни свободни агенти, чрез които възкреси тима - Джей Джей Окоча, Марио Жардел (въпреки че почти не игра), Харед Борхети, Иван Кампо, Халилу Фадига, Юри Джоркаеф и т. н.
Койл продължи в тази насока и подобно на именития си предшественик, нагледно показа как от нищо се прави нещо. Откакто е начело на Болтън, той купи играчи за едва 6-7 милиона паунда. Отново преобладават свободните трансфери и привлечените под наем, като се открояват нашият Мартин Петров и младото лъвче Даниел Стъридж. Скромната селекция рязко контрастира със силното представяне на тима.
Нещо повече, Койл дори може да се окаже спасител в по-дългосрочен план за Болтън. В края на миналата година дълговете на ланкашърци възлизаха на внушителните 95 милиона паунда.
Ако Уондърърс задържат добрите си позиции във Висшата лига обаче, това ще гарантира една прилична финансова инжекция за клуба. Проста справка показва, че седмият в класирането прибира 11,2 млн. от Футболната асоциация, осмият пък взима 10,4 млн. Тази сума е почти равна на парите, събрани за предходните три сезона, когато клубът едва се спасяваше. Приходите, генерирани от Купата на Англия, също не са никак лоши - те възлизат приблизително на 5-6 млн.
Ако бият Стоук Сити в неделя, сумата със сигурност ще стане още по-голяма. Освен това, по този начин Болтън ще си гарантира и участие в Лига Европа през идния сезон, което значи и повече пари, особено ако се класира в груповата фаза. Уондърърс са облагодетелствани от факта, че другият финалист (Манчестър Юнайтед или Сити) ще бъде отбор, който се очаква да участва в Шампионската лига и това директно отваря място за тях, независимо дали спечелят трофея.
Наскоро си припомних един игрален филм, в който участваше самият Оуен Койл, още като действащ футболист. Е, не е легендарният "Шотландски боец", но също е не по-малко интересен. Казва се "Купата" ("A shot at glory") и разказва историята на един мъничък провинциален отбор, който стига финал за Купата на Шотландия. Койл има всички шансове да стори същото. Той дори може да си позволи лукса да направи лека промяна в оригиналния сценарий - във филма, Килноки губеше финала след дузпи от гиганта Рейнджърс. Койл като нищо може да влезе в ролята на Давид срещу Голиат...
