1 септември 2001 година. "Олимпиящадион" в Мюнхен. Англия записва историческа победа над Германия с 5:1, а Майкъл Оуен бележи хеттрик. Една от най-великите вечери за британския футбол.
Героят на вечерта дава фланелката си на Йорг Бьоме. След малко обаче загрява, че екипът ще има особена стойност в бъдеще. И тръгва да си я връща.
"Седях си в съблекалнята и се замислих, че не беше особено умно да дам точно тази фланелка. Обикновено преди мач получавахме по два екипа - един за размяна и един за двубоя - разказва Оуен. - Така че просто трябваше да искам ползваната фланелка и да дам новата. Губи ми се точно как станаха нещата. Дали аз го догоних по коридора или помолих някого от бившите ми германски съотборници в Ливърпул да направи размяната..."
А Оуен си тръгва и с още нещо важно от баварската столица. Взема една от топките, с които се изиграва срещата. Нелегално.
"Обикновено на мачове на националния отбор ни хвърляха един голям чувал, в който слагахме всичко след срещата - обувки, гащета, кори. Просто сложих топката вътре. А това си беше съвсем обичайно във Висшата лига. След хеттрик имаш право да си вземеш топка за спомен. Вкъщи имам една витрина със сувенири от мача - фланелката, обувките и топката."
За мнозина е известно, че Оуен е много добър в снукъра, както и в голфа. Не всички знаят, че като малък тренира бокс по заръка на баща си.
"Теорията на татко беше, че трябва да стана по-корав, защото противниковите играчи ме превъзхождаха физически. Така или иначе започнах с футбола на улицата. И винаги играех срещу по-големите", обяснява бившият нападател.
1998-а е годината, която изстрелва Оуен на друго ниво. Първо става голмайстор на Висшата лига, а след това блесва и на световното първенство във Франция, където Англия отпада на осминафиналите срещу Аржентина след 2:2 и дузпи.
"Всичко беше различно след завръщането от мондиала - признава Майкъл. - Дотогава бях известен само в Англия, само на домашната сцена."
Той се връща и към казармените условия, които въвежда селекционерът Глен Ходъл за първенството във Франция.
Играчите нямат право да се виждат с половинките си, да излизат от хотела, да четат вестници и да гледат телевизия.
"Когато имахме мач, всичко беше ОК - споделя Оуен. - Но когато имаше 3-4 дни до следващия, беше тежко. Закусваш, тренираш, обяд и след това изкукуригваш в продължение на часовае. Идва вечерята и отново 3-4 свободни часа, в които просто нямаш какво да правиш. Лежах на леглото и гледах в тавана. Някои от старите кучета играеха карти, но аз бях на 18 и не смеех да седна на тяхната маса. Нещо повече - на 19 вече бях голмайстор на Висшата лига в две поредни години и не смеех да си купя скъпа кола. За разлика от съотборниците ми в Ливърпул Роби Фаулър и Стив Макманаман."
Англичанинът шокира и с друго признание. Той не може да издържи филм от началото до края.
"Опитвал съм се много пъти. Често един приятел идваше и ми казваше: "Знам, че не обичаш киното, но този филм е задължителен за гледане. Сигурен съм, че ще ти хареса." И тогава съм се насилвал да започна. Сам се навивах, че този път трябва да се опитам да го догледам до края.
Но на десетата минута вече нямах никакво желание. След половин час гледане вече не издържах и приключвах. По моя преценка съм изгледал всичко на всичко пет филма. И то е било по задължение, не по желание. Обикновено на прожекции, на които е трябвало да отиде целият отбор - завършва Оуен. - Филмите са твърде дълги. Често историите са тотална измислица и хората са някакви актьори. Филмите просто не са истина. И накрая винаги побеждават добрите."
