Ако се чудите какво може да накара изтънчени французи да си правят скандални прически, да танцуват голи до кръста по улиците и да слагат ръцете си над главата в странен знак, сякаш имитиращи магарешки уши, отговорът е един - Крис Уодъл.
Е, с малкото уточнение, че хората в Марсилия от края на 80-те, а и до днес, трудно могат да бъдат наречени чак "изтънчени".
Но тези неща наистина се случваха тогава, защото Уодълманията помете не само този град, а и цяла Франция. А този странен тип, на когото не се разбираше почти нищо, когато даваше интервюта и на френски, и на английски език, правеше точно това. Ходеше със странна прическа - обръснат от двете страни, вдигната и рошава в средата, като някакъв ирокез.
Появяваше се гол до кръста пред бар с фенове в най-плашещия квартал на Марсилия, където президентът Бернар Тапи му бе казвал стотици пъти да не ходи. А жестът с двете ръце над главата беше ирония, защото след първите му мачове с екипа на френския гранд един вестник попита: "Защо дадоха 4.5 милиона лири за този? Той се клати като магаре на двата си дълги крака, но не е особено добър на футбол."
Началото на историята обаче не е с тази евтина провокация на страниците на френска медия.
Уодъл е роден през 1960-а в Гейтсхед, недалеч от Нюкасъл, но подкрепя местния враг Съндърланд. Двамата с Пол Гаскойн са от един и същ район, а и характерите им са сходни. Типични джордита - за тях футболът е забава, животът е забава, а нищо не е достатъчно сериозно, за да го приемеш без гърлен смях и някоя солена шега.
Едва на 19 години го забелязва Нюкасъл, като му предлага предпазливо едногодишен договор. Дотогава работи във месарски цех - тежко бачкане, което съчетава с мачове за Тоу Лоу - местен отбор от неделната аматьорска лига.
"Мислеха, че съм недисциплиниран и се лигавя твърде много на терена - признава Уодъл. - Освен това не харесваха начина ми на живот. А какъв да е той за един тийнейджър, който изкарва пари, защото работи здраво? Пиех бира и се хранех с всякакви боклуци."
Нюкасъл плаща за него точно 1000 лири. Тогава отборът е във втора дивизия, а този младеж е просто някой, който да попълва състава и евентуално - ако се развие, да влиза да помага в мачове за купите.
Бързо се разбира обаче, че този тип със странна фигура и дрибъл, с левачка като от приказките и неразбираем дори за джордитата акцент, си е футболист. Атакуващото трио от Уодъл, Питър Биърдсли и суперзвездата Кевин Кийгън връща Нюкасъл в елита на английския футбол, а някои мачове са като за учебник - атаки, голове, зрелище.
Крис и Питър са типични млади играчи от онова време. Купони, пъбове, шоу. Кийгън е педантичен в режима си, след като е минал през немския Хамбургер.
"Иска ми се да го бях слушал повече по онова време - твърди Уодъл с типичната си лукава усмивка. - Но такива бяха годините. А и аз никога не съм взимал насериозно цялата работа, играех футбол добре, феновете се радваха, а мацките ме харесваха."
През 1985-а го взима Тотнъм и се разминава с Газа, който тогава прави своя дебют в Нюкасъл. А точно този лондонски клуб да привлече това енигматично крило - няма по-добра комбинация. Тотнъм, асоцииран с някои от най-волните импровизатори и нестандартни играчи на Острова, събира Глен Ходъл и Уодъл. Двама магьосници, които обаче не са родени да се бият за всяка топка по типичните за онова време кални игрища.
Спърс не печели трофеи, но печели сърцата на хората с играта си. Изпуска спечелен финал за ФА къп срещу Ковънтри през 1987 г., въпреки че размазва по пътя си по-силни отбори и е абсолютен фаворит за трофея.
"Това беше провал. Повеждахме два пъти, бяхме много по-добри от тях, но паднахме в продълженията. Не е ясно как не взехме купата, едно от малкото неща, за които наистина съжалявам", разказва Уодъл.
Трофеите, между другото, му убягват често по необясним начин. Което не пречи да е един от култовите герои на английския и европейския футбол, както и незабравима гледка за всеки, който го е видял как играе.
През лятото на 1989-а го взима Марсилия, а трансферът е направо гръмовен.
Тотнъм слага цена от 4.5 милиона лири, каквато не е плащана за британски играч до този момент. Тя е с почти милион и половина по-висока от тази, която е рекорд до момента - за Йън Ръш, който преминава от Ливърпул в Ювентус две години по-рано.
Клубът е убеден, че няма как Бернар Тапи да извади такива пари. Но лудият президент на Марсилия е "влюбен" в Крис. Нарича го "мон ами", ходи да гледа тренировките заради него и Енцо Франческоли - любимите му "деца" в суперотбора, който е изградил.
Уодъл пристига във Франция 10 дни преди старта на сезона, без да е тренирал реално. Заради преговорите не е на предсезонна подготовка с Тотнъм. Изпуснал е и тази на новия си отбор. Не е във форма, а жегата го убива в първите дни. Французите в тима го кръщават на майтап "пържолата", след като очевидно е с наднормено тегло. Цяло лято е пил бира и си е почивал.
Първите седмици са трудни. Не може да си вземе дори хляб от магазина, не знае и дума на френски. Дъщеря му е току-що родена, а съпругата му е пред психически срив с нея в хотела, където чакат клубът да им намери жилище.
Намесва се Жан-Пиер Папен, капитанът на Марсилия.
Взима Крис у дома, като настоява да се настани на втория етаж в къщата му. Съпругата и щерката са отпратени временно в Англия, като се връщат почти година по-късно. Тогава вече Уодъл си е стъпил на краката и футболно, и като настаняване, а и има запас от... стотина думи на френски.
Двамата с Жи-Пе-Пе се разбират идеално. Стават големи приятели и извън терена, разбира се - все пак живеят заедно няколко месеца. Уодъл го е научил да пие бира, което Папен признава години по-късно. До онзи момент "деветката" не докосва алкохол, като дори френското вино е нещо, което е категорично зачеркнато в режима му. Но как да живееш с джорди-наемател в дома си и да не пиеш бира? Не върви.
Треньорът Жерар Жили вижда, че този свободен дух може да свърши работа на отбора, особено в по-сложните мачове, когато съперникът се е наредил в отбрана и няма пространства. Но някак не се получава с тактиката, Уодъл сякаш не може да си намери мястото...
И Жили го пита директно: "Къде искаш да играеш?". Крис взима един маркер и слага кръстче на таблото в съблекалнята, където се правят тактическите разбори - дясно крило. Дясно крило с ляв крак. Както го е правил в Тотнъм и Нюкасъл.
В една петъчна вечер през есента на 1989-а го слагат за първи път там. И то - за домакинството на ПСЖ. И днес, ако питате който и да е фен на Марсилия дали помни онзи мач и ОНЗИ ГОЛ, няма да получите и едно повдигане на рамене.
Уодъл получава топката зад защитата, сам срещу вратаря Жоел Батс - истинска легенда. Но пасът не е особено добър, топката е на нивото на коляното на англичанина. Той я повдига небрежно над Батс, тя прави парабола, пада в краката на Крис, а той - вече пред празната врата, я търкулва арогантно с петичка в мрежата.
"За малко да изпусна", смее се след мача.
Стадионът ще се срути. От този ден нататък Марсилия вече е влюбена окончателно в английския "клоун на крилото", както го нарича Папен. Още на следващото домакинство от трибуните увисва плакат "Magic Chris", написан на английски език.
Започва Уодълманията! Целият този отбор е фантастичен и обичан от лудия по футбола град, но Крис е наистина идолизиран.
През онзи сезон 1989/90 Жи-Пe-Пe вкарва 30 гола. Става реализатор №1 на първенството, като 14 от попаденията са след асистенции на "клоуна". Уодъл си прави каквото поиска с бранителите, прехвърля ги, заобикаля ги, прави им финтове с тяло и ги разхвърля по тревата. Започва и това с жеста с магарешките уши, което му става запазена марка.
"Играех с усмивка, вече бях напълно адаптиран и се забавлявах. Хората се радваха, преследваха ме по улиците, за да пипнат дългите ми коси. Невероятно беше. Никога не съм вярвал, че може да има такава истерия по футбола някъде", спомня си Уодъл.
А и в Англия отзвукът от играта му е много силен. Иде световно първенство и селекционерът Боби Робсън е фен на таланти като Крис и Газа, даващи цвят на един отбор, пълен с биткаджии.
Уодъл отива на Мондиал 1990 като резерва, но си печели мястото в тима. А цялото лято е невероятен купон, духът на състава е великолепен, като джордитата - Газа, Биърдсли и Уодъл, са в сърцето на всичко.
Крис Уодъл и другият космически талант на Англия - Глен Ходъл, издават сингъл преди световното. Парчето Diamond Lights стигна до номер 12 в чартовете на Великобритания. Феновете го харесват, въпреки че критиката не е толкова ентусиазирана. Да не говорим, че един сериозен британски вестник дори го нарича "престъпление срещу ушите ни".
Ако не сте гледали онзи английски тим, изпуснали сте.
Представете си отбор, който има на едното крило Джон Барнс - в най-силните му години, на другото - Уодъл, а между тях Стив Макман, Брайън Робсън, Газа, Ходъл, Биърдсли, Линекер. Англия се класира първа на световното през 1990-а от всички отбори на планетата. Премаза всички по пътя си и се чакаше нещо голямо на турнира.
Атмосферата в лагера е невероятна, като легенди се разказват за майтапите на Газа и Уодъл с персонала на хотела и журналистите около тима. На рождения си ден Газа разлепя парчета от торта по лицата на повечето играчи, като първи е, естествено, "чичо Крис", както го нарича. Двамата са неразделни - джордита, луди и постоянно нахилени.
Усмивката слиза от лицето на Уодъл само веднъж за цялото световно. В Торино на 4 юли. Това е един от мачовете, белязали цялата история на мондиалите. Полуфинал Англия - Германия.
Англия натиска през първото полувреме, а Уодъл се подиграва с Бертолд и Бухвалд. Но Германия си е Германия. Немците взимат аванс през второто полувреме и повеждат с щастлив гол на Бреме след рикошет, който праща топката с неописуема парабола в мрежата. Уодъл, Газа и Биърдсли повеждат англичаните за обрат, като топката най-накрая стига до Гари Линекер, който изравнява в края.
В продълженията шут на Крис удря гредата от вътрешната страна, но не иска да влезе. Съдбата му обръща гръб отново, както е често в кариерата му. И това не е последният такъв случай в онази лятна вечер.
При 4:3 на дузпите за Бундестима прегърбената фигура на Уодъл отива към топката - трябва да вкара, за да остави Англия в играта. Стреля високо над вратата и всичко приключва. Хваща се за главата и "клоунът Крис" изчезва. Няма как да се смее и да се плези, когато е изпуснал най-важната дузпа в живота си.
"В съблекалнята всички си поплакахме - казва за онзи мач. - Цялото напрежение от седмици наред на световното, пътя до полуфинала и самия мач, който беше чудовищен, се изля в следващите дни. Имахме да играем за трето място срещу Италия, но нито ние, нито италианците искаха такова нещо. Те също бяха отпаднали с дузпи от Аржентина. Не знам за тях, но ние пихме непрестанно край басейна на хотела до мача, изобщо не сме тренирали. Просто го ударихме на пиене, защото отпадането беше огромен удар."
Идват най-тежките седмици в живота му, въпреки че в Англия отборът е посрещнат с овации, а не с критики. Не може да се отърси от кошмара, че неговият удар е струвал финал и евентуално - титла, на страната му.
Завръщането в Марсилия е лечебно.
Отборът го посреща като герой, така или иначе вече е любимец на всички съотборници след първия му сезон. Живее в голяма къща в Аи-ан-Прованс, на километри северно от Марсилия, в спокоен район. Дъщеря му обожава басейна, жена му е спокойна, а той се чувства у дома си. Всички в клуба са решени, че атаката на Купата на шампионите е неизбежна - имат най-силния отбор в Европа.
По това време идва и вторият му музикален гастрол, който не е успешен като първия. Ако питате него - това е заради Базил Боли, който не може да пее. "Правиш ги луди, как го постигаш - запява странна песничка бранителят в едно телевизионно студио. - Правиш зиг-заг, вляво, вдясно, невероятно е!". Това е мелодийка с простичко текстче, култова за феновете не Марсилия по онова време. По някаква причина обаче звукозаписна компания я харесва и ги кара двамата да я запишат като сингъл. И се оказва, че е хитова във Франция - поне за няколко седмици.
През сезон 1990/91 Крис Уодъл бе вероятно най-добрият атакуващ полузащитник в Европа, а конкуренцията бе убийствена с Марадона, Матеус, Гулит и още един куп мегазвезди. Невероятно иновативен, непредвидим и абсолютно отказващ да робува на тактическа дисциплина и схеми.
Проблемът е само един. Треньорът. Белгиецът Раймон Гьоталс е привлечен от Тапи, за да донесе купата на шампионите на Марсилия. Той е съвсем различен характер от Жили, който дава пълна свобода на играчите си. И именно там се появяват проблемите с Уодъл.
"Бях у дома, когато даде първото си интервю като треньор на отбора ни - разказва англичанинът. - И го питаха два пъти за мен, защото играех много силно. И той два пъти каза: "Добър играч, нормален, обикновен играч. Няма да го третирам различно".
Говореше на английски и добре чух - нарече ме обикновен. Казах на жена ми: "Ще разбереш скоро кой е обикновен."
В първия мач с Гьоталс начело вкарва два гола, като след втория отива пред скамейката и слага ръце на ухото. Пред своя треньор! Разбира се, онзи много добре знае за какво става дума.
За да го дразни, Уодъл нарочно дриблира понякога дори излишно по-дълго от необходимото. Знае, че белгиецът се вбесява от това, иска рационален футбол.
Но не смее да извади "Меджик Крис" от състава, за да не бъде линчуван някъде из Марсилия.
Отношенията на английското крило с феновете са в сферата на чистата любов. Появява се из барове на ултрасите, а една снимка как пее пред един такъв гол до кръста става култ във френските медии. Гьоталс е бесен, разбира се. Не и шефът Тапи - "мон ами" може да прави каквото иска извън терена, след като хората си плащат, за да го гледат как твори спектакли на него.
А какви спектакли са само. Клатушкайки се навира топката през краката на защитниците, прехвърля ги, плези им се, прави пасове с петички, със задник и гръб... Връща лентата към бразилски номера от 50-те и 60-те.
"Тези хора си плащат, за да ни гледат всяка седмица - казва в интервю тогава. - Ние така или иначе сме най-силният отбор и ще спечелим титлата. Защо да не ги забавляваме? Нали за това е футболът?"
Марсилия марширува към финала в турнира на шампионите, като елиминира отбор №1 в Европа и актуален шампион - Милан. След 1:1 на "Сан Сиро", в реванша Уодъл бележи с невероятно воле с по-слабия десен крак гола на екстаза. "Велодром" ще се срине, а отборът е на пътя към трофея, след като е елиминирал най-голямото препятствие.
Този гол, както и онзи срещу ПСЖ, когато се гаври с Батс, остават двете най-паметни негови попадения в Марсилия. А лудите му трикове и изпълнения са десетки.
На финала обаче отново дузпи отнемат мечтата на Уодъл, след като Цървена звезда тотално блокира суперотбора на Тапи за 120 минути - 0:0.
Губи мястото си в националния тим на Англия, защото Греъм Тейлър иска дисциплина и отдаденост. Тичане, битка... Неща, които не са голямата сила на Крис.
Печели за трети път поред титлата с Марсилия, след което Тапи го продава на Шефилд Уензди, защото не е доволен, че голямата цел - Купата с ушите, убягва. И година по-късно, през май 1993-та, я печели. Вече без "клоуна на крилото", който по същото време играе два финала с Уензди за двете купи в Англия. И губи и двата от Арсенал... Кариерата му е белязана от това да се проваля на последното препятствие, въпреки че е оставил ярка диря по пътя към него.
А че беше ярка дирята, няма никакво съмнение.
И днес вижте графитите в квартала около "Велодром". На един от тях е с ръце на кръста онзи тип със странната прическа. На друг - същият, само че гол до кръста, пеещ с ултрасите пред онзи бар. Лудото джорди, което е Бог в Марсилия.
Магическият Крис, който се размина с големите трофеи и визитка, каквато имат във футбола играчи, които не са достойни дори да му връзват обувките, когато се говори за технически възможности и импровизация.
На него, естествено, не му пука особено. Той беше "клоунът" и шоуменът, когото Франция обикна, а Англия май недооцени.
