Едно време, скандиранията: "Това е "Анфийлд" наистина означаваха нещо за играчите на гостуващия отбор. Това беше предупреждение какво ги очаква на стадиона.
Ливърпул беше неуязвим у дома и това не се дължеше само на Кени Далглиш, но и той имаше сериозна заслуга за това.
Той успя да обогати и развие наследството, оставено от Бил Шенки, Боб Пейсли и Джо Фейгън. Помня как феновете скандираха името му - ниските тонове на вика "Далглиш" наистина са впечатляващи. А точно този звук изпълваше със страх гостуващите отбори.
Далглиш спада към тази много малка и елитна група мениджъри, които са неразделна част от идентичността на клуба, за който работят. Кои са другите ли?
Определено, сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед и Арсен Венгер в Арсенал. А историята на Далглиш в Ливърпул му осигуря специално място в тяхната компания.
За това спомага и приносът му като играч - като бях дете той винаги е бил един от любимите ми футболисти, но постиженията му като мениджър му осигуриха статут на бог сред феновете на трибуната "Коп". За тях той е човек, който не може да стори нищо лошо на Ливърпул и съм сигурен, че много фенове смятат, че без него тимът не може да постигне нищо.
Ако искате доказателство за това, колко е важен Кени, само вижте какво стана с Ливърпул, след като Далглиш подаде оставка през 1991.
Съзнанието ми още пази невероятно ясен спомен за събитията от този ден. Готвехме се за мача с Арсенал, когато новината се разчу и се появиха първите снимки от пресконференцията на Кени.
Първата ни реакция беше следната: Това ли е краят на Ливърпул? За нас, това беше огромен шок, както и за всички фенове и никой не вярваше, че Ливърпул ще успее да се възстанови след този удар.
Дори може да се твърди, че Ливърпул още не е стъпил на краката си - тимът все още няма титла. Онзи ден през 1991 се оказа много важен момент в историята на Ливърпул, а и на целия английски футбол.
Без съмнение, футболът се промени сериозно от началото на 90-те години насам, но все пак е впечатляващ начинът, по който Далглиш се върна в голямата битка.
А стилът на игра на Ливърпул носи запазената марка на Кени - умели разигравания, пасове в движение и увереност на терена. Победата срещу Фулъм в понеделник ни даде представа за истинския образ на Ливърпул, това, което трябва да очакваме от тима в близко бъдеще.
Ливърпул си връща идентичността на голям клуб, но само по себе си това не е достатъчно. Кени знае по-добре от всеки друг, че следващият сезон ще е огромно изпитание за него, по-сериозно от това, което го очакваше първият път, когато оглави клуба, защото тогава разполагаше с много силен отбор.
Меденият месец свърши, сега пред нас е суровата реалност - може ли Ливърпул да се бори със супер силите в британския футбол?
Задачата е трудна, защото не става въпрос само за Манчестър Юнайтед, Челси и Арсенал, които се стремят да станат по-силни и по-добри отбори, но трябва да включим и финансовата мощ на Манчестър Сити, а тимът ще върви напред, особено след като си осигури и място в Шампионската лига.
Така битката за най-добрите играчи на пазара ще е още по-оспорвана, големите клубове вече готвят сериозни пари за летния трансферен прозорец и точно тук новите собственици на Ливърпул трябва да влязат в своята роля.
Американците постъпиха правилно, като сключиха 3-годишен договор с Кени, а сега трябва да му осигурят и сериозни финанси, за да може Далглиш да подсили и освежи отбора.
Ще е интересно да видим какви играчи ще успее да привлече Кени, като няма да може да им предложи участие в Шампионската лига.
Да, Кени отново е начело на Ливърпул и за Англия това е важно, но дали репутацията му ще е достатъчен коз, за да привлече добри футболисти от чужбина? Най-вероятно, не.
Те или не го познават или не знаят какво представлява Далглиш за Ливърпул. В този случай ще са по-важни парите, които клубът може да им предложи.
След еуфорията от новия договор на Кени, на "Анфийлд" настъпва часът на истината. Но в кариерата си досега Кени е доказал едно нещо - никога да не изключваме от възможностите дори и невъзможните постижения.
