Играчите, които се отказаха на върха

Sportcafe, ESPN 23.07.2014, 12:02

Снимка: Петер Шолс, Reuters

10. Зинедин Зидан
Може да е странно, че играч, чиито последен мач във футбола завърши с червен картон, попада в тази класация, но този мач беше финал на световно първенство.
Ударът с глава в гърдите на Марко Матераци сложи край на кариерата на един от най-талантливите играчи не само за своето поколение, но може би в историята на футбола.

9. Дейвид Бекъм
Както стана ясно, има различни дефиниции за "на върха". Кариерата на Дейвид Бекъм на най-високо ниво приключи през 2007-ма година, когато той напусна Реал Мадрид в посока ЛА Галакси след единствената си спечелена титла за четири сезона с белия екип. Не че МЛС е място за залязващи звезди, но големия футбол се отдалечи от Бекс, или обратнотно след като отлетя от Мадрид.
Няколкото периода обратно в Европа припомниха таланта на Дейвид, но послевкуса на маркетинг трик, с какъвто можем да опишем остатъка от кариерата му, бе по-силен.

8. Мануел Санчис
Легендата в отбрана на Реал Мадрид отстъпи мястото си на новата генерация от началото на века, стъпила на "Сантяго Бернабеу" в лицето на Луиш Фиго, Зинедин Зидан и компания.
Когато се оттегли, Санчис бе станал тъкмо шампион на Испания, а предния сезон - и носител на КЕШ, закръгляйки сметката си на общо 14 големи трофея.
Така той повтори постижението на баща си, с което двамата станаха втория за времето си тандем баща - син, който е постигал този дубъл

7. Хо Мюн Бо
"Винаги ги оставяй да искат още", гласи една известна максима. Трикът, обаче, е да се измъкнеш когато си на върха и знаеш, че по-големи успехи няма да дойдат.
Така направи и Хо Мюн Бо - може би най-добрият азиатски футболист в историята. Той изведе Южна Корея до историческия полуфинал срещу Бразилия на Мондиала през 2002-ра година, като след четвъртото място, той се отказа от активната си кариера на 33-годишна възраст. Това постижение е най-доброто в историята на азиатския футбол

Снимка: Getty Images

6. Пеле
Въпреки че не сложи край на кариерата си след оттеглянето си от националния отбор на Бразилия, Пеле слезе от международната сцена след най-големия си триумф с екипа на Бразилия - третата световна титла, дошла след негови гол и асистенция на финала.
Негово място тук е малко спорно, тъй като след знаменития финал той участва в няколко приятелски срещи на Селесао, но все пак активните му години за кариоките приключиха, и то по какъв начин.
Малко преди Мондиала в Мексико, той бе закръглил головата си сметка на 1000 попадения, а до края на кариерата си в Ню Йорк Космос седем години след това, той вкарва още близо 280 гола.

5. Филип Лам
Още един футболист в тази класация, който не се отказва от националния си отбор точно на най-високия връх, но не е прекратил активната си кариера.
Капитанът на Байерн свали фланелката на Маншафта точно след спечелването на световната титла - постижение, за което той и колегите му в националния отбор работиха над десет години
Мъдър ход, кой не би искал последният мач за представителния тим на страната му да бъде спечелен финал на Мондиал?

4. Ференц Пушкаш
Легендарният унгарец, който отбелязва 508 попадения в 521 срещи за цялата си кариера, спря с активния футбол, след като спечели третата си КЕШ през 1966-та година. На полуфиналите срещу Фейнорд, Пушкаш нанизва пет гола в два мача, а на финала не взима участие.
Все пак Пушкаш избира най-добрият момент да спре с футбола - спечелвайки най-голямото отличие, което може да се спечели в клубния футбол, слагайки край на една феноменална кариера.

3. Йохан Кройф
Понякога темпераментните гений нямат кариерата, която заслужават. Те казват или правят нещо глупаво, което отнема величието, което им се полага.
Случаят с Кройф е малко по-различен. Спечелвайки 10 титли в различни първенства, 3 европейски клубни титли и същия брой пъти е носител на най-ценното индивидуално отличие - Златната топка, той е раздразнил почти толкова хора, колкото отличия има.
Последният акорд от знаменитата му кариера бе изсвирен не в пристъп на гениалност, каквито често се наблюдаваха от Кройф, а от злоба.
След като Аякс не подновява договора му при втория му престой в клуба, Йохан се присъединява към кръвния враг Фейенорд. В последния си сезон той става шампион с червено-белите, измествайки Аякс на второ място. След последния мач, той се отказва
Какъв по-добър начин за един бунтар да спре от осмиване на системата по такъв начин?

2. Франк Рийкард
Въпреки че е един от най-талантливите играчи на своето поколение, кариерата на Франк Рийкард често пъти е била пренебрегвана. Дали заради успеха му като треньор или неблагодарния пост, на който играеше, той нерядко не е получавал заслуженото признание за успехите на тима си.
Въпреки това той прекрати кариерата си с две титли в последните си два сезона с Аякс, а финалът бе впечатляващ - спечелването на Шампионската лига.

Снимка: Getty Images

1. Ерик Кантона
Емблематичен, загадъчен, легендарен, с буен нрав, много наказания, убийствен поглед върху играта и неповторим талант са само част от описанията, чрез които може да се илюстрира фигурата на Кантона.
Оттегляйки се на 27-години, "роденият да играе за Юнайтед" по думите на Сър Алекс Кантона се отдава на футболно отшелничество, оставяйки въпроса какво ли щеше да постигне, ако не се беше отказал?.
Как се оттегли? С шампионска титла, предшествана от още пет в последните си седем сезона.

Във футбола от основно значение са моментите, в които футболистите правят своя дебют и моментите, в които те се отказват от активната си състезателна кариера. Някои предпочитат постепенно да "избледнеят", докато изпитват удоволствие от играта, макар и на много по-ниско ниво от това, на което са преминали най-добрите им кариери.

Други пък решават, че най-добрият момент е да спреш в момента, в който си на върха - постигнал си успех, който е почти невъзможно да повториш до края на кариета си.

И ако върхът е субективно и относително понятие, то един играч може да се оттегли или от националния отбор, или да прекрати активната си състезателна кариера.

И в двата случая, важен е моментът.