Всички правим луди неща, когато сме отчаяни. Това важи дори за футболист от ранга на Гонсало Игуаин, съгласил се да осъществи бомбастичния трансфер в Ювентус и да обърне гръб на Наполи - клубът, възродил кариерата му.
Вместо да остане в Неапол и самото му присъствие да помогне за привличането на по-добри футболисти, вместо да участва в доизграждането на един отбор, който може да отнеме титлата от Юве, той се втурва право в обятията на врага. Изглежда като циничен и изцяло кариеристки ход.
Настроенията към Игуаин вече се промениха коренно, той е злодеят и предателят, поддал се на изкушението на Тъмната страна.
Феновете го определят като зъл и продажен, но всъщност аржентинецът е просто отчаян.
Въпреки инфлацията на трансферния пазар, цената му от 95 млн. евро все още е огромна сума. Тя е третата най-голяма в историята и означава, че Игуаин е продаден по-скъпо от бившия си съотборник Кристиано Роналдо.
Което си е ирония предвид конкуренцията между двамата при общия им престой в Реал (Мадрид).
Гонсало Игуаин се присъедини към Белия балет през декември 2006 г. като 18-годишен суперталант. Той вече беше блеснал за Ривър Плейт, даже отбеляза два гола в първото си суперкласико срещу Бока Хуниорс, а в Мадрид също загатна на какво е способен, вкарвайки победно в последната минута срещу Еспаньол - за да качи Реал на върха в класирането, позиция, която те така и не отстъпиха до края на сезона.
През втората си кампания в Мадрид Игуаин беше по-добър, макар че все още му липсваше истинския инстинкт на убиец. Точно когато трябваше обаче, той отново показа най-доброто и вкара гола, донесъл титлата - в последната минута на гостуването на Осасуна.
Два сезона, два решаващи гола, а изригването му тепърва предстоеше.
Наистина 2008-2009 беше най-лошият сезон за целия тим, тъй като Пеп Гуардиола и Барселона бяха недостижими, но Игуаин покачи сметката си от девет гола (2007-08) на цели 24. Едва 20-годишен, той вече беше водещ голмайстор на един от най-големите тимове в света. И след това дойде Кристиано.
Игуаин отстъпи позицията на главен реализатор, макар че не се предаде лесно. Той се състезаваше успешно с Роналдо и приключи 2009-10 с 29 гола, а португалецът имаше 33 (включително 4 от дузпи, след като беше поел изпълнението им именно от Игуаин). Аржентинецът беше изместен още назад след пристигането на Бензема на Бернабеу, когато версия 2.0 на Галактикос изглежда предвиждаше на Гонсало в най-добрия случай място на златна резерва.
Сериозна контузия в гърба наруши неговия сезон 2010-2011 и той беше принуден да гледа отстрани как Роналдо се превръща от отличен във велик голмайстор.
Когато Игуаин се завърна от контузията си, вече беше късно.
Той се бореше максимум за второто място с Бензема и рядко беше протагонистът, макар че взе участие в следващите успехи на Мадрид и спечели третата си титла на Испания и първата си Купа на краля. Загубил централната си роля, през 2013-а Гонсало беше продаден, за да осигури финанси за пристигането на Иско, Ияраменди и, разбира се, Гарет Бейл.
Така Игуаин пристигна в Наполи и заяви, че иска да е толкова важен за отбора, колкото някога беше Марадона.
Невероятно смело твърдение, но ако успееше да донесе титлата в Неапол за сметка на мощния Ювентус, сравненията щяха да бъдат неизбежни.
Наистина в тези три сезона с Наполи Игуаин блестеше, но така и не успя да свали Ювентус от трона. Дори когато срина 68-годишен голов рекорд с хеттрика си в края на миналия сезон, покачил головата му сметка на 36 попадения само в Серия А, той просто придвижи отбора на девет точки зад Юве.
Купата на Италия през 2014 г. изглеждаше като утешителна награда за футболист, който търси своята легитимност на най-високо ниво.
Можеше да я постигне не само в клубния си отбор, но и в националния, където обаче ще се запомни с пропускането на чисти положения сам срещу вратаря на три поредни големи финала: Мондиал 2014 и Копа Америка 2015 и 2016.
Отчаянието на Игуаин се вижда ясно в тези финали, когато се изпарява способността му да завършва безмилостно. Там, на голямата сцена, където той толкова иска да доминира, нещо от докосването му изчезва и отчаянието го погълва.
И така стигаме до това лято. Докато се подготвяше за поредните сизифови мъки срещу гигантския Ювентус, той получи предложение именно от тях.
Страхливец, приел лесния изход от ситуацията, такъв ли е Игуаин за хората, които познават историята му?
Да, той беше свързван и с други отбори, но те не бяха от ранга на Ювентус и нямаха готовността да платят поставената от Наполи цена.
Юве му предложи още един шанс на най-голямата сцена, където да играе със съотборници със съизмерим талант на неговия и способни да се мерят с най-добрите в Европа. В Реал този шанс му беше жестоко отнет, когато Игуаин беше на 20.
Сега, на 28, той има една последна възможност за величие. Как можеше да не я приеме?
