Казват, че първата целувка не се забравя.
И това, в голяма степен, е вярно.
Футболистите не се целуват много на терена (освен ако не броим някоя пламенна радост след гол или важна победа). Но и във футбола има първи път, който носи подобна наслада. За всеки клуб да се появи за първи път в историята си в елита е изключително и незабравимо.
През следващият сезон ще има много такива клубове, които за първи път се срещат с големия футбол. Почти във всяка голяма футболна сила в Европа има новак, който не знае какво се крие зад вратата на елитната дивизия.
Във Франция един от новаците в Лига 1 е тим от Аячо. Неговото име е Газелек. Това е клуб, който носи гордостта на работниците в два индустриални гиганта - газовата компания CdF и електрическтата EdF. И от там Газелек. Те са бащите на футболен клуб Газелек. Той се ражда през 1960 г. от обединение с ФК Аячо - напълно различен клуб от популярния АК Аячо, който избегна изпадането с 1 точка този сезон.
Газелец се класира на второ място в лига 2 след 18 победи, 11 хикса и 9 загуби. И всичко това с бюджет, който е общо една четвърт от заплатата на Златан Ибрахимович. Влизането на този клуб в елита наистина е чудо. В неговото управление има само двама души на заплата. Всички останали са доброволци!
Феновете на Газелек не са много. Те изпълват стадион „Анже Казанова", който събира общо 3000 души. Теренът на стадиона, който получи одобрение за домакинство в Лига 1, беше положен ръчно. Дори президента Оливие Маникони управляваше собствения си трактор пред погледа на играчите, докато течеше работата по стадиона.
От миналата година клуба има и тренировъчно игрище, което не е с оригинални размери, но пък помогна на Газелек да спечели велика промоция. Точно 50 години след онази, която беше отказана на клуба за Лига 2. През 1965 г. Газелек не е допуснат в професионалната лига, заради липса на професионални условия.
А сега ще прави дербита с Бастия. Мъничкият клуб остава в непрофесионалния футбол и печели още 2 национални аматьорски титли. Във витрината има общо 4 титли и 16 трофея, а Газелек има и две промоции от четвърта дивизия. Последната през 2011 г.
Прякорът на Газелек е Бистро, защото именно в местното заведение се събират всички. Фенове, играчи, и двамата служители на клуба. Президентът Фанфан Талиалиоли е на 76 години. „Родени сме да страдаме. Но тази промоция е най-хубавият подарък в живота ми", признава той.
В Германия Инголщад е отбор №54, който ще играе в бундеслигата. Петата най-добра защита и най-доброто нападение за сезона във Втора бундеслига позволиха на Инголщад да доминира във втория ешалон. Още на полусезона, когато отново беше първи, стана ясно, че Бундеслигата трябва да се приготви за новия си член. И така стана.
Пълното име е ФК Инголщад 04. Цифрите веднага напомнят на Шалке, само че „миньорите" са 100 години по-възрастни.
Приключението на Шанцерите (от крепостта Шанц, построена в Инголщад през 1537 г.) започва с милионите на Петер Якверт - човек, който благодарение на сериозното си богатство обединява клубовете MTV и ESV Инголщад. През 2004 г. клуба започва от баварската лига (пета дивизия), но големия скок идва на 7 октомври 2013 г., когато за треньор е назначен Ралф Хасенхютл (бивш австрийски национал). Той поема тим, който е на последното място и го извежда първо до спасението, а после и до историческа промоция.
Треньорът може да ви се струва неизвестен, но неговия помощник е много по-популярен - Михаел Хенке (спечелил 2 пъти Шампионската лига като вице на Отмар Хицфелд). Дори и мениджъра на клуба е по-известен - Томас Линке, играл дълго време в Байерн и националния тим на Германия.
До момента Инголщад (31 000 жители) е синоним на Ауди. Автомобилният колос е собственик и на стадиона, който е за 15 700 души и държи 20% от клуба.
Подобно чудо направи и Тондела в Португалия. За 10 години клуба премина от пета дивизия в елита. Преди повече от 30 години Жозе Сарамаго (б.р. португалски писател и носител на нобелова награда) описа тежкия живот във вътрешността на Португалия. Регион наречен Алентехо.
Още по на север на брега на океана в региона Визеу, животът не е по-различен от векове. Да се прави футбол там не е лесно. Не е случайно, че от 26 години не е имало местен представител в елита на португалския футбол. През 1989 г. това направи Академико Визеу.
„Тук е трудно да се прави спорт. Цените са високи, няма инфраструктура, а играчите дори не знаят къде се намираме", признава президентът на Тондела Жилберто Коимбра.
„Златистите" играят на стадион за 3000 души в град, който има 5000 жители, в провинция, която наброява 29 000 души. Тондела е клуб от 82 години, но ще играе в елита за първи път. А като си помислиш, че преди 10 години беше в пета дивизия, това си е истинско чудо.
Успехът се дължи на треньора Куим Мачадо, бивш защитник на Брага и Витория Гимараеш. Той дойде през октомври, когато отбора беше 10-и в класирането. За 31 мача натрупа 18 победи и класира Тондела в елита. В първия му мач имаше 363 зрители срещу Бейра Мар, а в последните 2 кръга публиката беше 2300.
В Италия също имаше чудеса. През следващият сезон ще има два отбора, които ще целунат за първи път елита. По-голямата сензация е тази на Карпи. Историята напомня на тази на Тондела. Преди пет години отбора беше в петото ниво на футбола.
Когато през есента Карпи отиде да гостува на „Сан Сиро" срещу Милан или Интер абсолютно целият град може да се побере на трибуните. Малкото градче от областта Емиля Романя е с население от 70 000 души.
През повечето от 106-те си години съществуване, Карпи се луташе из ниските нива на италианския футбол. Това се промени, когато през 2010 г. текстилния бос Стефано Боначини купи клуба. От тогава Карпи започна да се изкачва стремглаво нагоре и сега само 2 сезона след като влезе в Серия В, спечели промоция за елита.
Единственото нещо, което Карпи трябва да реши това лято е, къде ще играе домакинските си мачове. В Серия А има изискване стадиона да събира поне 21 000 зрители, а „Кабаси" събира само 4 144. Най-вероятно мачовете ще са в близкия Модена.
Абсолютен новак в Серия А е и Фрозиньоне. И там историята е невероятна. Това ще е третият тим от региона на Рим, който ще участва в елита през следващия сезон след Рома и Лацио.
Фрозиньоне завърши втори в Серия В след Карпи и с тези два тима вече има 66 участници в историята на Серия А. И това в сезон, в който шефа на Лацио Клаудио Лотито, каза, че футбола губи от малки отбори, които ще играят в Серия А. Фрозиньоне също като Карпи чака над век, за да влезе в елита. Клубът е основан през 1912 г. Градчето е съвсем близо до Рим и наброява само 48 000 души.
Голямата заслуга там е на треньора Роберто Стелоне (бивш играч на Наполи, Парма, Дженоа, Торино и Лече). Той дойде в тима през 2012 г., а сега вече празнува втора поредна промоция. Също, като другите новаци, стадиона на Фрозиньоне не е голям. „Матуза" събира около 10 000 души.
В Англия също имаше любовна афера с елита. Борнемут влезе във Висшата лига като шампион на Чемпиъншип. За „Черешките" това ще е първо участие в елита и напълно заслужено. Отборът водеше през голяма част от сезона и завърши като най-резултатния в първенството.
„Черешките" чакаха 125 години, за да „узреят" за първото ниво на футбола. За разлика от повечето изброени до момента, Борнемут е играл с големи клубове в историята си и не трябва да се плаши от Манчестър Юнайтед, Арсенал, Челси, Ливърпул.
През 2013 г. „Черешките" срещнаха Реал Мадрид и Кристияно Роналдо в контрола. Вярно, загубиха 0:6, но това си беше изживяване. Борнемут има победа над Манчестър Юнайтед за ФА Къп с 2:0 през 1984 г. и срещна Ливърпул 2 пъти за купите в последните 2 сезона.
С влизането на тима от Южния бряг във Висшата лига, най-богатото първенство си осигури най-малкия стадион в историята си. „Голдсандс" или „Дийн Корт", както го наричат събира 11 700 зрители. Засега няма планове за разширяване. Но ако „Черешките" оцелеят, кой знае.
Много от тези отбори едва ли ще оцелеят и един сезон в елита. Но приключението ще бъде помнено винаги. Все пак първата целувка не се забравя.
