Ароматът на греяно вино с канела, карамфил, черен пипер и плодове, който традиционно в по-студените дни създава особена празнична атмосфера из улиците на много европейски градове, вече се пренесе и у нас.
В немскоезичните страни му казват глювайн (Glühwein), но в някои източници може да се срещне също като "глинтвайн" или "глюквайн". Причината за това езиково разнозвучие е фактът, че думата е минала през руски език и леко деформирана се е промъкнала у нас.
Което, впрочем, е допълнително свидетелство за широкия културен ареал на тази типично зимна напитка, харесвана и желана от Атлантика до Урал и още по-далече. Позната е дори в Чили под името Navegado. Това между другото.
Вероятно много хора се изкушават да експериментират с някоя от многото рецепти за греяно вино у дома. В студените зимни вечери то създава особен уют, а според някои сведения действало много благоприятно и при лека настинка.
Греяното вино със сигурност е по-старо от грога и пунша
Историята на това забележително зимно питие е неясна. Няма как да се разбере кога точно и на кого пръв му е хрумнало да стопли вино и да му добави разни подправки. Повече сведения има за някои също така популярни и твърде сходни горещи алкохолни напитки като грог и пунш, но греяното вино със сигурност е по-старо.
Пуншът е индийско изобретение, което доста допаднало на британските заселници през XVIII век. След като го пренесли в родината си, те добавили и чай към обичайните пет съставки - вино, ром, цитрусов сок, подправки (карамфил и канела) и кафява захар. Самата дума „пунш" е производна на индийското „панч", което означава пет.
Грогът (чай с ром, захар и лимон) се е появил в средата на XVIII век. През 1840 г. вицеадмирал Едуард Вернън наредил ромът в дажбата на войниците да се разрежда с гореща вода. Прякорът на Вернън бил Стария Грог (Old Grog) заради непромокаемото мохерно (Grogram) наметало, с което имал обичай да се разхожда. С това име моряците кръстили и новата напитка, която отначало не харесвали, но по-късно с добавянето на чай и лимон вместо вода към рома, постепенно приели.
Някои тънкости
Да се приготви греяно вино не е сложно, но си има някои тънкости. Може да се използва и бяло и червено вино, но по принцип червеното е за предпочитане. Самото вино може да е по-непретенциозно. Добре е да не бъде прекалено таниново, нито пък прекалено кисело.
Ако имате изостанали недопити бутилки, може и тях да включите в играта. Не е проблем също, ако се смеси бяло и червено. Изобщо, греяното вино предлага широко поле за импровизации, но все пак има някои правила, които е добре да се спазват.
След като виното е в наличност, идва ред на подправките. Те са особено важни, защото дават характер и вкус. Някои са задължителни, а други минават за факултативни. Задължителните са три - черен пипер, карамфил и канела (за предпочитане на пръчици). Факултативно може да се добавят също бахар, кардамон, ванилия, джинджифил, индийско орехче.
Групата на задължителните подправки включва и плодове - парченца обелена ябълка, портокал или мандарини. Ябълката и цитрусите трябва да са почистени внимателно от семките, защото пускат пектин и разни горчилки.
С мед или с кафява захар
По въпроса за подслаждането съществуват различни мнения. Някои препоръчват да се прави с мед, други - с кафява захар. За литър вино 2-3 супени лъжици захар (или мед) е достатъчно. Освен това някои рецепти препоръчват във виното да се добави и малко гореща вода. Тъй като при загряването част от алкохола във виното се изпарява, някои му връщат загубените сили с добавяне на ракия, бренди или ром.
При приготвянето най-важно е да не се оставя виното да заври. Най-добре е да се прави в тенджера на съвсем слаб котлон. След като виното се загрее, трябва да се бърка известно време, докато съставките си обменят ароматите. След това се налива с черпаче през цедка в дебелостенни порцеланови чаши и се пие горещо. И нека зимата да заповяда.
