Личността на 2017 г. според Time се оказа хаштаг. Shift + 3. Не политик, не изобретател, не революционер, не пионер.
Личността на годината не е лидерът на свободния свят (с какво го е заслужил?), не е лидерът на Европа (който и да е той?), не е дори диктатор като "Човеците" на 1938 и 1939 г. Хитлер и Сталин - oсвен ако не броим саудитският принц Мохамед, който спечели вота на публиката с притеснителна преднина.
Личността на годината е #MeToo - глобалното движение на безбройните жертви на сексуално насилие, което дойде, за да сложи край на омертата, (авто)цензурата, срама и страха. Веднъж завинаги.
На корицата на Time: не жени, а кадифени икони.
Ашли Джъд от "Целуни момичетата" стои на една маса с берачка на ягоди от Мексико и чернокожа лобистка. Инженерката, което разкри практиките в Uber за потулване на секс-тормоз, е рамо до рамо с... рамото на санитарка, пожелала да остане анонимна.
Това, което ги свързва, не е семейният статус, класата или расата, не са личните им постижения в професията. Общото между тях е, че "счупиха мълчанието".
През 2017 гласът им се чу по целия свят - след месеци, години, дори десетилетия пълна липса на съпричастност, колегиално и обществено внимание към преживените травми.
#MeToo активира движение, което успя да ликвидира за часове десетки гигантски имена, кариери, репутации. Преформатира тотално представите за добро и лошо на стотици милиони души по цял свят.
Дали това доведе до формална справедливост за жертвите и наказание за виновниците - за съжаление, все още не.
Дали обезглавяването на Харви Уайнстийн или Кевин Спейси ще сложи край на насилието над жени и деца в гетата, халифатите и патриархатите? Абсурд.
Дали #MeToo е прецедент?
Не съвсем. Новото се оказа добре забравеното старо.
Пак списание Time, само че през 1975 г., обявява Американската жена за "Човек на годината". Една от поименните носителки на тази титла е феминистката Сюзън Браунмилър, която издава фундаменталната книга "Против волята ни: Мъжете, жените и изнасилването".
Още през 70те съществуват локални групи за помощ и диалог между момичета, преживели насилие. Тъкмо тогава се оформя огромно движение за натиск срещу властите, което с много мъка и труд постига истинска законова промяна - включително, че съпругът няма право да насилва сексуално своята съпруга или че "смутното минало" на жертвата не оправдава онзи, който издевателства върху нея.
Общото между Жените на 1975 г. е, че не просто говорят, а действат. Сами по себе си, всички те са пример за истински пробив в недостъпни дотогава терени - политиката, религията, науката, журналистиката, спорта.
Затова все повече ни се струва, че личността на 2017 г. е Жертвата на ненаучените уроци. Това не са момичетата от корицата, а онези, които я държат между пръстите си.
Ако 40 години след книгата на Браунмилър дебатът все още не е помръднал от нивото "И на мен ми се случи", то това е огромна загуба на време. Почти половин пропуснат век.
Дали "исторически принос" може да се нарекат свидетелските показания на Тейлър Суифт срещу провинциален DJ, който бръкнал под полата й на фотосесия - преценката може да я направи всеки от вас.
Късогледството е порок, който само насмешката на следващите поколения може да поправи. За света през 1964-а "Бийтълс" може би са много по-значими личности, отколкото Линдън Джонсън, например. Айнщайн никога не е пробивал до годишника на Time, макар че години след смъртта си е компенсиран с награда "Човек на ХХ век".
Самата традиция на "титлата" е родена през 1927 г. поради простата причина, че Time проспива легендарния полет на Чарлз Линдберг над Атлантика и изпуска момента, когато трябва да му посвети актуална корица.
А най-безличното решение за "Личност на годината" ще да е било онова от 1969 г. - тогава, когато Човекът за първи път стъпи на Луната, списанието класира на първо място "Мълчаливото мнозинство от средните щати", избрало Ричард Никсън за президент.
Вместо поука - вържете си конец на пръста. Личността с главна буква винаги ще бъдете Вие, които четете, размишлявате и се съмнявате.
Иначе "Образ" на годината спокойно можеше да бъде и "Човекът, който търка лотарийни билетчета", "Жертвите на телефонни измамници" или "Онзи, който вярва в ХААРП".
За да не се случва това, от вас зависи да бъдете по-различен главен герой в собствения си филм.
