Какво е синдикат и какъв му е смисълът? Този въпрос може би трябва да си зададе синдикалният лидер Пламен Димитров, който в последните дни бяга от всякакви дефиниции.
След като се застъпи за правата на трудещите се в сивата икономика и китайските плетачи на мартеници, той съвсем насериозно попита и кой представлява политически работещия българин и дори се екзалтира: „Дошло ли е време за директно синдикално представителство в законодателната власт".
Явно на синдикатите не им е достатъчно, че винаги са на гребена на вълната и са с всяка власт. Те се ориентират накъде духа вятърът за онези, които представляват, но след като вече е отвял всичко - както беше с исканата оставка на кабинета „Орешарски", когато вече беше ясна. Или със защитата на служителите в мините, които все още най-добрата покупка по време на избори. Или със завода в Горни Лом, който се взриви и се оказа, че работниците са получавали мизерни възнаграждения, но не се чу синдикати да са се борили срещу това през годините.
Работещите българи нямат нужда от синдикално представителство във властта, дори точно обратното - последното, което им трябва е още едно извадено от нафталина на соца подобие на политик, потопено в удобното парламентарно кресло. Синдикатите и досега успешно се доказват като абсолютно безполезни, освен шумен придатък по време на тристранка.
Работещият българин няма нужда от защита в сивата икономика - има нужда от работа, която да го извади от „неформалната икономика" и да го вкара в нормалната. Има нужда още правата му да бъдат защитавани не само около избори - преди и след смяната на властта. И да бъдат законово защитени, а не синдикално. И да знае как да потърси правото си, ако бъде нарушено, и че може да го направи, без да бута рушвет.
Когато едно синдикално обединение, което по дефиниция защитава правата на работниците и служителите, нито го прави, нито ги представлява пред работодатели и власт (освен по псевдомитинги с лилави знаменца), какъв е смисълът от него въобще?
Ако синдикалните лидери търсят изява на полето на законодателната власт - има избори, нека се явят, но не за сметка на тези, които уж представляват и чиито права очевидно и в момента не защитават.
