Иисус в България

Всяка година по два пъти, веднъж около раждането Му, наречено Коледа, на което у нас се колят животни и се пазарува като за последно, и веднъж около смъртта и възкръсването Му, наречено Великден, на което се боядисват яйца и се месят козунаци, държавата ни спира да съществува.

Но не защото я е помел ядрен взрив, да речем, което не е никак лишена от привлекателност идея, а защото тя, държавата, спира да бъде отразявана в медиите.

И не само държавата във вида й на държавност, която у нас по-скоро я няма, а държавата в лицето на народонаселението си.

Няма го! Бум. Изпарило се е.

Няма никой, няма нищо, няма нужда и да има, мисля си. Няма предавания на живо по време на празниците, някои ги няма дори и на запис.

Няма шанс Той да се включи по телефона и да каже тежката си, понякога объркана, но винаги последна дума.

Няма ги и хиперактивните му Министри, които искат да следят в нета сайтове за споделени пътувания, да ги санкционират и затварят. Или тези, които съсипаха цялото културно наследство и ебават майката на цялата култура.

От сайтове, сайтчета, блогове, блогчета, телевизии, телевизийки, радиа и радийца, от личните си профили във фейсбук отсъства цялото некралско войнство, което се е самоназначило за експерт по всичко, но най-често бълва собствените си, нелицеприятни диагнози.

От четвъртък вечер ги няма ловците на бежанци, мигранти, емигранти, и всички други вариации на думата.

Не залавят невъоръжени хора, не ги джобят за кеш, не ги връзват, не ги бият. Никой не унижава цигани и не снима геройството с мобилния си.

Няма ги истеричните вегани, които не знаят, че проявяват симптоми на психически разстройства, докато размахват вегански показалец към месоядните.

Няма ги дебелите, самотни жени, които ходят на йога и на пода на санирана панелка в жк "Младост ", докато не могат да метнат крак връз крак в лелеяната поза "лотос", чакат нирвана.

Нирвана няма, чува се често мощно или приглушено пръцване.

В почивните дни около Великден, о, чудо - пискливите апологети на отвратителното в същността си политкоректно говорене - стожерите от БХКомитет са тихи.

Рубладжиите, които врякат срещу гейропа-та спят.

И на тяхно място - пак чудо! - ги няма платените от американски фондации радетели на евроатлантическите ценности.

В тотална тишина са потънали даже вездесъщите разбирачки на всичко завинаги, на всяка цена, майки - героини, известни като бегемаматочкаком.

Няма ги и кучелюбките и котколюбките, които врякат за осиновяване на животинки, защото е лесно, но не врякат за осиновяване на дечица с увреждания, защото е трудно.

Изпокрили са се и анонимните нещастници, които постват във фейсбука снимки на цветенца, изгреви, заливи, залези, и това осмисля живуркането им.

Няма ги и фолкаджийките, които поради вродената си наивност, да не кажа тъпота, живеят със сутеньори, но не разбират защо сутеньорите им трошат ръцете.

Изобщо отсъстват всичко и всички. Ами, да, отсъстват. Велика събота е. Христос е в Ада, те са се покрили, засрамили са се от себе си, смирили са се. Покрили, засрамили са се от себе си, смирили са се.

Това ще си помисли всеки един наивник. И ще сбърка.

Всъщност те са тука са. Живи са. Здрави са. Заети са да ядат, да се тъпчат, да плюскат.

Само да минат почивните дни, и ще се убедите сами.

Ще се втурнат с нови сили, ще залеят медийното пространство със себе си, ще са неизтребими, ще преливат от пусто в празно, но ще го правят с вид на важни експерти. Ще имат по две интервюта на ден, по три статуса във фейсбук и по минимум един скандал...

Ще са шумни, крещящи, ще искат внимание, ще го имат. И не е вярно, няма как да е вярно, че в съботния ден преди възкръсването си Иисус е в Ада.

В съботния ден, преди да възкръсне, Иисус не е в Ада, Иисус в е България по време на празници.