Откакто Слави Трифонов реши да влиза в политиката, има-няма някъде през 1993, сме виждали какво ли не.
И партии подкрепяше (и СДС, и Гергьовден, и НДСВ, и ГЕРБ), и кандидат-президенти издигаше (Кулеков през 1996, Кунева през 2011), и кандидат-депутат (Валерия Петрова, мажоритарен кандидат във Варна през 2009).
Част от екипа му успя да седне на депутатските банки (Дилов-син, Курумбашев, Росен Петров), дори национален референдум успя да организира. Откакто малко повече от 1/3 от българите гласуваха за трите предложения на шоумена, вече очакваме всеки момент да потече и от чешмата.
Първо от "Шоуто на Слави" с помощта на "експерти" и омбудсмана Мая Манолова написаха закон, после привикаха депутатите, за да им се карат, а "суверенът" не излиза от устите им.
Иво Сиромахов и Тошко Йорданов се самоназначиха за представители на народа, а след късането в ефир на снимки на президента и размахването на пръст срещу Конституционния съд, вдигнаха мерника на ЦИК.
СЕМ и бТВ мълчат, парламентът се занимава със себе си, но природата не търпи празни пространства. Не кой да е, а главният прокурор Сотир Цацаров се впусна в епистоларен анализ на референдума като такъв.
Писмото му до инициативния комитет на Слави е класическата "петъчна" новина. В него главният прокурор се кара на депутатите (които не са му подчинени), възпява пряката демокрация (абсолютен антипод на собствения му избор от 24 кадровици) и се опитва да изземе функции на ЦИК, квалифицирайки референдума като "задължителен".
Това, че в парламентарната република личното мнение на главния прокурор (деполитизиран по закон) е точно толкова значимо, колкото на всеки един от онези 2,5 милиона граждани, гласували с "ДА" на референдума, е стопроцентов факт.
Дали Сотир Цацaров го знае обаче не е толкова безспорно. За новите законодатели от Шоуто е още по-малко сигурно.
Услужливи социолози моментално се включиха с готови изследвания, според които партия на Слави ще вземе най-много гласове, а част от медиите извадиха дълго мислени заглавия "Изборите зависят от участието на Слави в тях".
За момент се опитваме да забравим, че според Юлий Павлов ГЕРБ щеше да бие БСП с 2:1 на президентските избори (прогноза, дадена на 23 август) и приемаме, че става въпрос за реално направени проучвания, макар и по телефона, макар и на 1/2 от представителната извадка... Макар напоследък все се оказва, че проучванията на родните социолози, целите, са социологическа грешка.
Ще има ли най-сетне партия на Слави или за пореден път шоуменът и wannabe политик ще успее да изтъргува потенциалния си електорат, няма особено значение.
Преживяхме и Бареков, и Яне Янев, и Жорж Ганчев, и Ковачки. Ще преживеем и Трифонов, и Марешки, заедно или поотделно.
България обаче има Конституция и закони и макар в тях да има някои не особено добре обмислени норми, то в случая нещата са пределно ясни - резултатите от референдума се определят от ЦИК, валидността му - от закона, а решенията и произтичащите от тях последици - от Народното събрание.
Няма да се учудим, ако утре Светият Синод, Футболният съюз и Олимпийският комитет изразят безценното си "лично" мнение за референдума на Слави, само че до следващите парламентарни избори има само 240 души, които имат право да се наричат "народни представители".
И това няма да се промени дори Шоуто на Слави да се излъчва 24 часа в денонощието. Но какво пък, може най-сетне да станем Джибути на Балканите.
