В Англия се надпреварват да глобяват футболисти от Висшата лига за съобщения в Twitter, които уронвали престижа на играта. Рио Фърдинанд написал за Ашли Коул, че е „сладолед ескимо" и се прави на бял, а арсеналският халф Фримпонг си обявил залозите в социалната мрежа. Рууни пък се скъсва да пише, коментирайки всичко - от церемонията по откриването на Олимпиадата, до проблема с прехраната на децата в Зимбабве, например.
Но българският футбол, като традиционно по-напредничав, може да използва Facebook и Twitter за изключително полезна и позитивна кауза. Особено, докато камери по стадионите няма и хората са принудени да слушат транзисторите, като едно време.
Нещата са лесно изпълними. Просто се разрешава на всеки замесен да ползва социалните мрежи, а за насърчаване наградата за Играч на мача вече е най-нов смартфон, с който да си цъкаш из нета.
Ето ви картинка от неделната пъстра и готина футболна вечер с много емоции, фенове и голове по стадионите. Започва се в Пловдив, където на почивката треньорът на Локо Емо Велев туитва, вместо да дава указания на своите, които и без това си играят по ноти: „Тоя Камата е луд, е.. ми се п... лелина от него край тъчлинията. Проглуши ми ушите".
Стефано Кунчев, суетният вратар на Локомотив (Пд), по време на същия мач срещу Литекс си поства във Facebook снимка от двубоя, а зад него - агитката. Набързо драска (без правописни грешки) оригинален текст: „Много съм готин с тия черно-белите зад мен, а? Само не знам на кого викат Бащата, та са опнали тия транспаранти...(агитката привества завръщането в клуба на Христо Колев)".
Проблем ще е да вкараме самия Стоичков в играта, но ако и той успее да се справи със технологиите, получаваме черешката на тортата: „Шъ има юмруци, тез мойти много вирнали носовете и няма 6-5 вечи".
Нататък почват галапредставленията, а народът тръпне пред радиоприемниците, но и пред компютъра/дисплея на телефона за ъпдейти. Например Присо от ЦСКА, който играе така, че може да туитва и докато е на терена, мята в мрежата едно запъхтяно: „We play well, fans are excellent, the ball is too quick...". В свободен превод - играем нещо, феновете са супер, ама топката ми идва бързичка...
Херо успява някак да постне във Facebook набързо скалъпен колаж на рефера Радан Мирянов на бесилка, а отдолу процежда: „Сам ще му бутна столчето на тоя бандит". Първият like е от Стойчо Младенов, който веднага реагира със смартфона в джоба на червения анцуг.
По същото време на „Герена" се играе класиката Левски - Ботев, пред близо 10 000 зрители, а само гостуващата агитка е над 3 хиляди. Първите осветления за ситуацията от стадиона идват от анонимен запалянко от сектор „Б": „Копеле, майните са 1 милион", пише той в Twitter.
„Каква мека вечер, толкова е приятно, слушам си публиката и плескам комарите... Илиан луд ли е да ме пуска баш накрая да се изпотявам", споделя във Facebook Христо Йовов под своя експресна снимка как удобно се е разположил на скамейката. Все пак не става неговото - влиза десетина минути преди края. „Доволен съм, явно водя отбора в правилната посока", в типичен скромен стил се ограничава да туитне Иво Тонев между две задълбочени интервюта пред репортерите. След тези които го следват в Twitter е загадъчен потребител с ник Б.Б., но никой не успява да разгадае кой е.
В Разград също е интересно. „2:1 водим, ама тия още са с 11", споделя с леко раздразнение и изненада резервен футболист на Лудогорец в Twitter. Веднага след това, явно известен за подадения сигнал в мрежата, реферът Георги Йорданов вдига директен червен картон на играч на Берое и всичко се успокоява. Така са те Гошовците - добри души, защото и миналия кръг същото направи Кабаков във Варна, когато същият резервен футболист на шампионите туитна същото съобщение на почивката при 0:0 с Черно море.
„Играхме супер, само пак да не бях вкарал в нашата врата", разкайва се Иво Иванов от Берое във Facebook.
И всичко това само за една вечер. Социалните мрежи са спасението за футбола ни!
