Марто, направи ли правилният избор когато подписа договор с Болтън?
-Как да ти отговоря на този въпрос? В началото всичко беше ОК, говоря от спортно-техническа гледна точка. В последните мачове не играя и това не е приятно. На нито един футболист не му е приятно когато е на скамейката. Това обаче е футболът. За мен най-голямата победа вече е когато изляза от тренировка или мач здрав и нямам проблеми. Защото последните години, които трябваше да са ми най-силните, минаха покрай болниците. А това не е никак приятно. Аз обаче съм професионалист и съм длъжен да спазвам всички правила, да се трудя усърдно на тренировки и когато ми се даде шанс да се възползвам от него, както е било до този момент. Не се притеснявам от нищо. Моментът е тежък наистина, но се надявам да приключи по-бързо.
Каква е причината мениджърът на Болтън да не разчита на теб?
-Водихме няколко пъти разговори. Той обяснява това с факта, че все още не съм се адаптирал напълно на схемата на игра и че в някои от мачовете избира по дефанзивна тактика, а това не е моето силно оръжие. Но като цяло не е защото имам някакви проблеми в клуба, просто е треньорско решение, което трябва да бъде прието.
Имаше ли други варианти преди да подпишеш с Болтън?
-Имаше, но не искам да спекулирам с имена. За мен най-важното обаче беше семейството, исках най-доброто за тях и го получих именно с Болтън. Децата си останаха в Манчестър, в същото училище и на същото място където са живели до този момент. Разстоянието не е голямо и това бе големият бонус, който нямаше как да пренебрегна. Това че не играя в последните мачове е нещо, което може да се случи на всеки един футболист.
Може ли да се каже, че предпочиташ Англия пред Швейцария, Испания, Германия - страни, в които също си играл?
-Всяка една страна е различна. Вече четвърта година съм в Англия и свикнах доста и с техните навици. Защото всяка една държава си има различна култура. Има и лишения, но те са част от стремежа да играеш колкото може по-дълго футбол на високо ниво. И това младите играчи трябва да го разберат.
Семейството ти свикнали с живота на Острова?
-Да, децата най-вече. Имат доста приятели, говорят английски на добро ниво. За мен това е много радващо.
Какви са целите на Болтън за този сезон?
-Същите, каквито са били и през миналите сезони, поне според мен - да се класираме колкото може по-напред в първенството. Не гоним нищо конкретно. В момента всичко за нас върви дори по-добре от очакваното, въпреки че в последните мачове не бяхме убедително. Но тук всеки мач е труден, особено във втората част на шампионата. Всеки един тим знае от какво има нужда и със зъби и нокти се бори да го постигне. Затова се получават и доста изненади. Всеки един мач вече е изключително важен и за нас , и за съперниците и това е причината първенството да е толкова интересно.
С това класиране не нарастват ли амбициите на ръководството?
-Не вярвам. Има доста мачове до края, но пък не се знае каква ще бъде ситуацията след седем, осем кръга. На финала ако имаме тази възможност не се и съмнявам, че може би ще се опитаме да атакуваме по-предно класиране. Но сега, както си говорим с колегите в тима, трябва да мислим мач за мач. Ще видим какво ще стане май месец.
Разполага ли Болтън с футболисти, които да си поставят по-високи цели?
-До този момент показахме, че можем да се борим с всеки. Не разполагаме с големи звезди, но треньорът се опитва да направи един колектив, който да не разчита на един или двама играчи, а да се раздава на терена. В отделни мачове може да изпъкнат един или двама, но като цяло се стремим да играем като отбор и за сега се получава.
Как се раздели с Манчестър Сити?
-Не беше раздяла, изтече ми договора, те не ми предложиха нов и толкова. Виждате обаче какви покупки правят всеки трансферен прозорец. Такава е политиката на ръководството - да се взимат големи звезди, да се наливат големи пари...
Които обаче не дават резултат поне на този етап?
-Защо да не дават? В момента са там където трябва да са - в зона Шампионска лига. Разбира се, най-важното е накрая къде ще завършат. С тези пари нормално е да се очаква класиране в първата четворка. И те са на приливи и отливи, но като цяло събраха доста добри играчи.
Преди да си тръгнеш ти разговаря ли с Роберто Манчини?
-Не. Последният ми разговор с него бе през февруари или март миналата година. Тогава го попитах какви са му плановете за мен, той поиска седмица или две преди да ми отговори, защото още не беше решил. Така и не го получих. Но сега като се замисля може би и на тях не им е било лесно, защото аз бях един контузен играч, който шест месеца не е играл футбол, с изтичащ договор, не в първа младост. Те пък имат доста пари и може би затова се стигна до подобно развитие на нещата. Не мога да се сърдя на никой, още по-малко на тях, защото те бяха клуба, който ми даде шанс да се покажа на Острова. Пожелавам им успех, дано да постигнат това, което искат.
Само във финансовите възможности ли е разликата между Болтън и Манчестър Сити?
-В момента от тази гледна точка е доста голяма (смее се). Когато аз отидох в Сити, при Свен-Йоран Ериксон там ситуацията не беше по-различна от тази в Болтън в момента. Не разполагахме с големи звезди, искахме да играем добър футбол, да изградим добър колектив и се получаваше в началото. След това дойдоха по-големите финансови възможности и ситуацията стана различна.
Мислил ли си в коя страна ще прекратиш кариерата си след като сам спомена, че не си в първа младост?
-Това ми е най-голямото притеснение, защото аз все още не знам какво ще правя когато спра да играя. Доста често се замислям, все пак вече съм на 32 г. и няма да е далеч момента, в който ще трябва да се откажа от футбола. Знам, че трябва сериозно да се замисля и да видя какво ще правя. На този етап обаче не съм го правил, дори напротив опитвам се да гледам позитивно и да се съсредоточа единствено върху възможността да играя по-дълго. Рано или късно обаче този момент ще дойде. Нямам още конкретни идеи къде ще живея и какво ще правя, но няма да остана в Англия със сигурност.
Какво се промени в националния отбор с идването на Лотар Матеус?
-Може би по-младите имат повече респект, все пак е голямо име във футбола. По-сериозно се гледа на него. Аз съм бил в Германия и за мен не е изненада, че всеки ден имаме по-две тренировки, че имаме вечерен режим. Но като цяло си мисля, че още е рано да преценим какво точно се е променило. Дано да има успех.
Говорим непрекъснато за шансовете си за класиране на голям форум, но е факт, че отбора ни е слаб...
-Това е болна тема. Но на нас ни е най-неприятно когато не успеем да се класираме на такива форуми. Това е място, на което можеш да се покажеш и да направиш крачка напред в развитието си. Неприятно е, че някои от нас са вече толкова години в националния отбор, а се класирахме само на едно първенство - европейското. Дано да имаме възможност за поне още едно. Истина е, че не разполагаме с големи звезди. Може би трябва да се поучим от други такива отбори - национални и клубни, които нямат изявени имена, но играят добре като колектив и това им носи успехи. Трябва и ние да вървим по този път. Убеден съм, че колектива го има, но не знам какво ни липсва. Може би сработката, може би сме прекалено нервни, защото всеки си мисли какво ще стане ако загубим и този мач. Всички очакват отново да бъдем сринати със земята, някои от по-младите пък се притесняват, че повече няма да бъдат повикани. Като се натрупат тези фактори на самия мач не можеш да покажеш 100% от възможностите си.
Притесняват ли ви големите очаквания?
-Малко е учудващо защо не може да се приеме факта, че можем да пропуснем голямо първенство. Ние не сме отбор, който да ходи през година на някакви такива форуми. Вижте само колко време вече не успяваме да го направим. Не смятам, че това трябва да е една от най-важните ни цели. Да, хубаво е да се класираме, всички го искаме, но първо трябва да покажем добър, красив и колективен футбол и да покажем, че заслужаваме да сме там. Защото аз не смятам, че с тази игра можем да постигнем нещо там. Трябва ли да отидем и да се излагаме? Хубаво е да се правят контроли срещу силни съперници, защото тогава виждаш истинското си ниво. Такива бяха мачовете със Сърбия и Русия.
Но би трябвало да има причина за състоянието на отбора...Защото ето Бербатов се отказа, ти и Стилиян в един момент също ще го направите и после какво?
-Може би пък тогава младите да се успокоят и да покажат това, на което са способни. Знам ли? Може и за някои това да е пречка.
Изпуснахме ли влака за Полша и Украйна?
-Не, все още има няколко вагончета, на които можем да се качим (усмихва се), Дано да успеем. Но от сега нататък всеки мач е решителен, загубим ли и един сме вън от играта. Дано до края да имаме този шанс.
Когато Бербатов се отказа даде заявка, че след края на кариерата си като футболист може да се занимава с българския футбол. Ти мислил ли си в такава посока?
-Ако ме покани, може и да откликна (смее се). Но не, засега не съм мислил в тази посока.
Кое те уморява най-много?
-При положение, че всичко е ОК в семейството ми и си върша перфектно работата в клуба, в който съм и нещата вървят добре, нищо не ме уморява. Свикнал съм вече и на режим, и на лагери. Макар че пътуванията и особено лагерите за всеки състезател са много натоварващи.
Липсва ли ти все пак нещо, въпреки че казваш, че си свикнал с живота в Англия?
-Най-вече приятели, роднини, близки. Но това е професионализмът. Младите трябва да знаят, че трябва да се лишават от доста неща ако решат да постигнат нещо. Да не мислят, че с един мач или едни сезон са направили нещо.
Когато отиде в Швейцария беше ли подготвен за такъв живот?
-Всичко върви стъпка по стъпка. От начало трябваше да свикна с това че се отделям от страната си, от родителите си, отиваш сам в държава, чийто език не знаеш, при друга култура. Следващата стъпка беше в Германия. Пак трябва да се приспособяваш, защото е друга култура. Пак не знаеш език, но от година на година ставаше по-лесно и по-лесно. Най-вече ми помогна фактът, че във всяка една страна аз намерих приятели, които ми помагаха от сърце, не се опитваха да ме използват заради името или парите ми. Смятам, че това е най-важното.
