Мале, мале, каква драма! Нямаме национален селекционер, на последно място в квалификациите сме. И при младежите също. И като слушам, чета и гледам, започнах да мисля, че животът явно ще спира.
Аз съм привилегирован, защото още след жребия през февруари написах, че този път ще сме последни. Така че изобщо не съм мислил за нещо различно от това, дето се случи.
Когато има една оставка, естествената реакция е да се потърси заместник. Само че преди да се пристъпи към действие, обичайно големите фигури в българския футбол си дават време да мислят. И докато те мислят, нека разгледаме възможните проблеми на нашия футбол.
Проблем "Селекционер"
Мен са ме учили, когато един човек е в неизгодна ситуация, да не го удрям, обиждам или критикувам. И вярвам, че винаги бих спазвал този принцип.
Ще се върна малко на темата за Станимир Стоилов поради едно негово изказване. "Моето присъствие тежи на много хора. Някои хора трудно преживяват класирането ни в Шампионската лига и успехите за Купата на УЕФА, особено когато те са със син екип".
Ако Стоилов си беше подал оставката без тези приказки, никога нямаше да кажа каквото и да е за него. Каквото имах да напиша, го направих след разгрома от Кипър.
Но когато откровено се опитваш да прехвърлиш проблема другаде, вече е трудничко да се спазват принципи.
Чрез горните изявления се цели да се насади у хората мнението, че явно омразата на антилевскарите е причината за всички проблеми в националния състав.
Винаги съм считал, че първичната реакция на един човек е най-показателна за неговата природа. Щом в първите секунди след толкова тежка загуба, дори в личен план, даден треньор се сеща за клубни пристрастия, значи това е нещо много важно за него. Това за Левски и ЦСКА са пълни глупости и всички го знаят. Ей боже, не вярвах, че ще чуя подобно нещо. От друга страна, човекът явно иска просто да се спаси и да си осигури поддръжката поне на крайните фенове на Левски, за които винаги за всичко е виновен ЦСКА. Елементарно! Твърде елементарно.
Нека кажа, че не смятам Стоилов за слаб треньор. Всеки си има тежки моменти. На едно място може да се провалиш, на друго да постигнеш успехи. Пък и във футбола щастието не е нещо, на което можеш да разчиташ дългосрочно.
И един ден бившият национален селекционер ще постигне успех, сигурен съм. Но измъкването с тезата за "завистта към успехите с Левски" е много посредствено изпълнение. И честно казано, твърде разочароващо за човек, който претендира да има стил. Поне според моите разбирания за играта.
А най-гадното е, че след мача се оказа, че нямало треньори у нас. Има, и то достатъчно. Но не е ясно кой на кого е човек и дали, ако бъде назначен, ще върши услуги и в каква схема ще влезе.
Проблем с футболистите
Другият възможен проблем са националните играчи. Всички казват: тези имаме, с тези ще играем. Добре де, има ли случаи, в които един футболист да е бил добър в един период и слаб в друг. То това май се е случвало на всеки играч.
И ако искаме да видим още по-конкретен пример, нека го дадем с Литекс, Левски и ЦСКА.
Нима през пролетта всички не превъзнасяха ловешкия тим и неговия треньор! Правеха го. И какво се случи? Дойде една загуба и веднага се намери виновник в лицето на треньора.
Обратният процес пък сякаш се случи в Левски. Сините уж бяха жалки, уж всички си мислеха, че нещата могат да станат само по-лоши, обаче Ясен Петров дойде и обърна мисленето и представянето на този отбор.
Ами ЦСКА при Любо Пенев? Отборът игра много силно и в двата мача срещу Фулъм например бе изключително подреден отбор. А англичаните стигнаха до финал в Лига Европа. Само два месеца след напускането на Пенев, но вече с румънските треньори начело, съставът бе посредствен. Така че изводи от рода "толкова са ни силни играчите" ме изпълват със смях. Не, не са играчите виновни.
Проблем в мисленето
Както винаги, на нас големият ни проблем е в мисленето.
Защото сега голямата въпросителна е кой ще заеме мястото на Станимир Стоилов. Пълна глупост. Който и да дойде, положението е такова, че класиране на Евро 2012 ще е трудно, дори невъзможно. Групата ни е много тежка.
Далеч по-важно е какво правим с футбола. Защото за мен трагедията изобщо не е при мъжете. Най-важното е, че младежите са много зле. Претендирам, че следя футбола на тяхното ниво в Европа и определено смятам, че абсолютно всички страни, ама наистина абсолютно всички, вървят напред. Кой с колкото може.
И ако примерно отбори като Румъния, Чехия, Шотландия и Гърция някак може да ги възприемем като силни, то какво да кажем за Беларус и Исландия, които са на бараж за европейско първенство при 21-годишните.
Хората се развиват, ние какво точно правим, не е съвсем ясно.
Ако някой мисли да се заблуждава, че с нов треньор нещо ще се промени, може просто да си припомни как е гледал на този същия национален състав само преди седмица. Има достатъчно много примери в световния футбол, които да ни покажат различен подход към тази ситуация.
Чилийският примерно с наемане на чужд треньор, който да развива само младите играчи. Или пък френският със създаване на определена академия, където талантите от цялата страна да се развиват.
Ако искат хората, дето ще вземат решенията, да се върнат към своето детство, когато имаше спортни паралелки, в които се полагаха грижи за футболистите.
Варианти има хиляди. Но някой трябва да започне да мисли за времето след 5 години, а не за настоящето. Защото то вече е изгубено. И закърпвайки положението с нов треньор чужденец или пък с някое приятно име от България, само ще отложим още по-голяма трагедия.
Оставете положението каквото е при мъжете. Че дори и при младежите до 21 години. Съсредоточете се върху децата, които сега започват. Направете така, че да има във всеки областен център академия за футбол в някое училище. В нея естествено да не се влиза с връзки, а там да отиват надарени деца, които да се развиват. И от всеки окръжен град да излиза на един набор по едно дете за големия футбол, след 5 години ще имаме 40 човека.
След 10 ще са сто. Мъжете са бита кауза. Ще има примерно един нов Станимир Стоилов, Пламен Марков или там който беше преди тях. Горчилката и сега е голяма, ще я изтърпим още 5 години. Но в тях трябва да се работи за децата.
Спасението може да дойде само и единствено от тях и промяна на цялостната система за развитието на любимата ни игра.
В Англия чакаха 10 години техните академии да проработят, но вече три години поред нямат изпуснато първенство за която и да е възрастова група и са все в топ 4 на континента. Майната им на мъжете, колкото могат, толкова да играят.
Направете нещо за бъдещето, защото настоящето го изпуснахте преди 5 години. Иначе следващия път, когато си говорим за футбол на национално равнище у нас, просто ще фиксираме закриването на играта.
