Димитър Бербатов: Искам да се забавлявам на терена

Как се чувстваш, след като записа името си в историята на Манчестър Юнайтед?

- Не знаех преди мача с Ливърпул, че е изминало толкова дълго време след последния хеттрик на наш играч срещу тях. Но след като разбрах, че никой не го е правил от 64 години, се почувствах много горд. Това беше магически ден за мен. Не всеки ден можеш да вкараш три гола срещу отбор като Ливърпул. Най-важното обаче бе победата. Ако двубоят бе завършил 2:2, нямаше да съм доволен, въпреки че щях да съм вкарал два гола. Това бе страхотен мач. Надявам се и хората да са останали доволни.

Вторият ти гол продължава да бъде обсъждан след невероятната ти задна ножица. Ти как го виждаш?

- Бях в наказателното поле и видях как центрираната от Нани топка идва към мен. Уейн Рууни беше пред мен и щеше да играе с топката, но аз му извиках да ми я остави. След мача, в съблекалнята, той каза, че ме е чул и в последния момент я е оставил за мен. Видях я как пада и нямаше как да я овладея и опитах да направя нещо различно. В такива моменти нямаш много време за мислене. Първото нещо, което ми дойде на ум, бе да поема топката с бедро и да се опитам да я изстрелям по този начин. Когато го направих, нямах представа, че топката е в мрежата. Бях на земята, обърнах се и чух рева на тълпата. Тогава разбрах, че се е случило нещо специално.

Колко важен бе физическият аспект в играта ти?

- Не се смятам за типичен централен нападател. Опитвам се да допринеса с нещо по-различно. Играта ми се основава повече на моето докосване и техническите ми способности, отколкото да скачам и играя с лакти. Разбира се, има моменти, когато трябва да решиш дали да разчиташ на техниката си, или повече на физиката в опита си да вкараш. Третият гол срещу Ливърпул за мен също бе красив - имаше центриране и разполагах само със секунда да преценя какво ще направи защитникът и как мога да го надхитря. Скочих секунда преди Джейми Карагър, за да го изпреваря. В такива случаи трябва само да си бърз. Просто е. Отвън може да изглежда трудно, но всъщност не е така.

Считаш ли за несправедливо това, че те оценяват, както и останалите нападатели, само по головете, когато допринасяш с много повече за играта?

- Не можеш да се ядосваш на това. Всеки си мисли, че разбира от футбол. Навсякъде по света хората се считат за експерти. Според мен обаче не единствено головете правят един футболист добър и завършен. Става дума за визията върху играта, докосването, решенията, които взимаш на терена. Знам много нападатели, които вкарват достатъчно голове, но не притежават техническите способности, които бих искал да виждам в един футболист. Винаги съм харесвал играчите, които контролират топката, които мислят с два хода напред - като Зидан или Шави. Или като Меси, който не е типичен централен нападател. Той е по-скоро халф, който вкарва много голове. Прави сте, че хората съдят напателите по количеството голове, но според мен има и по-важни неща.

Тоест, ти мислиш, че е по-важно да се забавляваш, отколкото да вкарваш голове?

- Да, това е целта ми. Трябва да знаеш кога да намалиш и кога да увеличиш темпото. Зидан бе страхотен в това отношение. Той знаеше какво може да направи с топката, а когато даден футболист е сигурен в себе си, той може да направи страхотни неща. Знам какво мога и се опитвам да го правя в тренировките. Когато вкарваш в мачове, по някакъв начин вече си го правил преди това на тренировка. Трябва да можеш да пренесеш уменията си от тренировъчното игрище в истинските мачове.

Ти правиш футбола да изглежда доста лесна игра, затова и доста хора си мислят, че не работиш здраво. Уменията, които имаш, обаче също имат нужда от тренировки, нали?

- Да, разбира се. Всичко започва още когато си малко момче. Спомням си, когато бях дете, ритах топката високо, може би по хиляда пъти само за да се опитам после да я спра. Мисля, че това е в основата на добрата ми техника сега. Знаех как да контролирам топката и накъде да гледам. Когато станеш професионален футболист, продължаваш да развиваш тези умения. Имаш нужда от тренировки, а единственото място за това е тренировъчното игрище. Или пък вкъщи, ако имаш голяма къща (смее се). От друга страна понякога има мачове, в които си мислиш: "Какво ще стане, ако опитам това?". Никога досега не си го опитвал, но просто пробваш. Както при втория ми гол срещу Ливърпул си помислих: "Добре де, човек никога не знае". В този мач чувствах, че мога да вкарам дори ако стрелям от центъра. Честно, има мачове като този, когато си мислиш, че всичко ти се получава, чувстваш се силен.

Такова самочувствие трябва да е страхотно. Какво става обаче, когато не си в такава форма?

- Трябва да останеш силен. Трябва да вярваш в себе си и да знаеш какво можеш. Има периоди, когато не се чувстваш толкова добре, но тогава имаш съотборниците си и мениджъра, които стоят зад теб.

Връзката ти със съотборниците ти изглежда много силна, ако съдим по радостта на отбора след головете срещу Ливърпул. Чувстваш ли се у дома си в Юнайтед?

- Да, чувствам се. И знам какво имаш предвид за радостта ни след головете. Гледах репортаж от мача и видях, че те се радват както за гола, така и за мен. Почувствах се страхотно. Това показва, че съотборниците ми са ме приели като част от тима. Понякога се виждат нападатели, които вкарват, но никой не идва да ги поздрави. Но докато гледах репортажа у дома, това наистина ме накара да се усмихна.

Би ли се замислил някога да се преквалифицираш в халф? Имаш нужните качества...

- Продължавам да се опитвам да играя като защитник по време на тренировките. Но всички ми викат: "Отивай напред, отивай напред!". На мен ми доставя удоволствие. Човек никога не знае. Много футболисти започват като нападатели и след това преминават в средата на терена. Моят баща беше нападател, след това стана защитник. Може би когато стана на 37 години, ще ми е приятно да играя като халф.

Сега самият ти си баща. Как се промениха възгледите ти за живота?

- Можете ли да повярвате? Сега вкъщи имаме две деца - дъщеря ми и аз. Все още се уча. Понякога не знам какво правя, но поне се опитвам. Доставя ми голямо удоволствие. Плачът е малко изнервящ понякога, но всички сме били така. Не се оплаквам. Само всички да сме здрави, аз съм щастлив.

Занимаваш се с благотворителност в България. Как се зае с това?

- Създадох фондация на мое име, с която работим в България. Тук вие си имате много известни лица, така че нямате нужда от мен. Но България е малка страна и аз се опитвам да използвам името си навсякъде, където мога да помогна. Особено за талантливи деца. Защото има много фондации за, да речем, деца с увреждания, но аз съм се насочил към тези с талант, защото никой в нашата страна не им помага да успеят. Знам колко хора ми помогнаха на мен да стигна до тук. Независимо дали говорим за спорт, физика или актьорско майсторство аз се опитвам да им помогна.

Какви цели си си поставил до края на сезона?

- Моята цел е да се опазя от контузии. Мисля, че това е първата цел на всеки. Така че работя здраво върху това. И след това вече човек си мисли какво иска да постигне през сезона. Ясно е, че аз искам да спечеля всичко, но това не е лесно. Така че тогава мислиш как да помогнеш на отбора - да вкарваш голове, да подаваш колкото е възможно повече.

И последно. Всички ние обичаме това, което правиш на футболния терен. Но моля те, кажи ни нещо, в което си много зле...

- (смее се). Тенис! И голф! Тук май всички обичат голфа освен мен... Аз стоя настрана. Не мога да уцеля топката. Много съм зле!

Новините

Най-четените