С “Прятели мои” в лицето на Шкумбата, д-р Мирослав Ненков, Михаил Дюзев и Иво Райчев си говорим за хумор, пътища и автомобили. Без да искаме го направихме в ефир на Дарик радио, където можете да ги слушате всеки петък от 8.30 сутринта или да отидете на някое от техните представления.
Ако случайно сте пропуснали този разговор, извадили сме най-доброто от него.
Сибина Григорова: Как се разбирате кой да кара по пътя, когато отивате към участие? (Михаил Дюзев посочва към доктор Ненков.)
Мирослав Ненков: Имаме си ред. Кара този, който не е пил. Но понеже г-н генерал Туджаров не пие от 30 години, ние тримата също не употребяваме алкохол, затова изборът става труден и, не знам защо, често пада върху мен. Това пък напряга Иво, а когато Иво се напрегне, започва да говори много. Така ме държи буден. Има симбиоза.
Шкумбата: Как наричат на български език "навигейшън"? Това, което вътре ви говори?
Сибина: "Госпожата", искаш да кажеш?
Шкумбата: Госпожата, да! Аз искам да помоля всички производители на автомобили - нека да са мъжки гласове. Защото е гадно да се скараш с госпожа при движение, когато тя ти каже "Наляво", а ти си на мост... Добре, че Миро не признава тези разговори и си пътуваме като хората.
- Кой от четиримата се бави най-много, когато спрете на бензиностанция?
Иво Райчев: Аз, аз, аз.
Михаил Дюзев: То е ясно, но да си каже защо.
Иво Райчев: Бавно пия кафе, бавно пуша цигара. Докато се огледам, докато мина през тоалетната, минава време.
Мирослав Ненков: Всичко му е бавно на него.
Шкумбата: Ние сме го вкарали в програмата, защото прилича на академик. Макар че е млад, забравя всичко. И казва "А къде ми е това, а къде ми е онова". И се връщаме да претърсваме всички бензиностанции, през които минем. Хората вече са ни свикнали. Накрая намираме чужди предмети.
Михаил Дюзев: Те дори му звънят от бензиностанциите, имало е такива случаи. От Асеновград ли ти звъняха?
Иво Райчев: От Велинград беше.
Михаил Дюзев: Върнаха го от магистралата. "Г-н Райчев, ами тук има един портфейл".
Шкумбата: Веднъж Иво беше тръгнал с чужда кола (смях).
Иво Райчев: Просто минахме през магазина с един приятел, излязохме и аз се качих в една кола, която беше същата като нашата. Седнах си вътре, а един човек отвори вратата и каза: "Какво правите, бе?" - "Не знам. Грешка".
- Кои пътища ще ремонтирате, когато "България без граждани" вземе властта? (бел. р. България без граждани е проекто-партията на шоуто "Приятели мои")
Мирослав Ненков: Улицата пред нас!
Сибина: Разбира се, така се започва.
Шкумбата: Пътят към Рим. Всички пътища водят до Рим. България е държава на шест морета и три магистрали. И всичките магистрали се въртят в кръг.
- Случвало ли ви се да е имате инциденти на вътя, викали ли сте "Пътна помощ", закъсвали ли сте, пукали ли сте гума?
Михаил Дюзев: Съвсем наскоро имахме представление в Бургас. Този път пътувахме всеки поотделно, всеки със собствена кола, по собствена програма. Аз бях взел една KIA Stinger за тест драйв, и спукахме гума малко преди Ямбол. Чух се с г-н Райчев, при което последва: "Какво правите? Къде сте? Закъснявате!". Аз му казах, че спукахме гума, вече съм оцапан, вадя резервни гуми, а той започна да ми се кара: "Е, що, бе? Къде, бе? Каква е тая гума?!". Вместо да попита как сме или да предложи да помогне нещо - "Айде, идвайте, ууу". Напрежение има преди представленията.
Мирослав Ненков: Иво, а с теб ни се откачи кора, помниш ли? На 20-годишната кола, която ми проверяваха от НАП (да са живи и здрави), й се отпра кора.
Иво Райчев: Тогава влязохме в Съединение, никой не ни обърна внимание, оттам тръгнахме за Пловдив, оттам за Сливен...
Мирослав Ненков: Аз лежах да я режа отдолу.
Шкумбата: Искам да кажа нещо на всички шофьори и хора, които прекарват повече време в колите си. Когато си купувате гуми, проверявайте кога са произведени. Посред лято сменях гуми и горяха три. Това не е виц. Запали се едната, запали се втората, запали се третата. Горят върху колата, докато шофирам, и хората спират да видят какво се случва. Прибрах се, върнах се в сервиза и там ми казаха: "Внимавай, като купуваш гуми. Те може да са чисто нови, но ако са стояли 10 години в склад, не ги купувай, защото има време на живот".
- Какво е онова нещо, което винаги сте искали да знаете за колите, но ви е било срам да попитате?
Мирослав Ненков: Защо ауспухът е отзад?
Шкумбата: А защо и двигателят е отзад на някои коли?
Михаил Дюзев: Ти знаеш ли, Сибина, защо на таблото свети една бензинова колонка със стрелка?
Сибина: А ти знаеш ли, Мишо, че стрелката е отляво или отдясно, за да знаеш от коя страна ти е резервоарът?
Михаил Дюзев: Затова те питам.
Иво Райчев: Това не го знаех и аз.
Мирослав Ненков: Едни приятели, които имат сервиз, ми разказваха случка. Звъннала им една дама-клиентка, която казала "Колата издаде страшен шум и изведнъж спря сама". Те не могли да повярват: "Стига, бе! А нещо имаше ли на таблото? Светеше ли?". Тя отговорила: "Да, да... една червена лейка" (смях).
Шкумбата: Мъжът на една дама й купил мерцедес, тя отишла да си вземе колата сама. Техниците й казали: "Само един момент, да ви монтираме свещите", а жената отговорила: "Няма нужда, аз съм нов шофьор, ще си я карам само през деня".
Мирослав Ненков: Една мацка се обажда на мъжа си и му казва: "Мило, аз май счупих колата". "Много ли?", пита той". "Не, на две".
Шкумбата: Един дядо с трабантче спира на светофар и се удря в мерцедес. Шофьорът отпред слиза, дядото започва да му се извинява: "Извинявай, нищо не е станало, улисах се". На следващия светофар - туф! Шофьорът на мерцедеса се обръща назад и вижда как дядото му маха "Аз съм, спокойно!". На третия светофар - туф! Слязъл човекът от мерцедеса и му рекъл "Абе, дядо, мене като ме няма, как спираш ти, бе?"
- Как би изглеждала Новогодишната програма на "Приятели мои"?
Мирослав Ненков: Няма да я излъчат никъде. Защото ще трябва да сложат точка "60+", но само за по-устойчивите зрители. В нашата здравна рубрика в "Дарик кафе" се утвърди една традиция - всеки петък да е малко по-пиперлив. Затова аз си представям една новогодишна програма, която... не е за пред хора.
Иво Райчев: Ние четиримата имаме опит с това - веднъж ни поканиха да участваме в една новогодишна програма, обаче се оказа, че ни отделят по 30 секунди на човек и ни изгониха.
Михаил Дюзев: Поканиха ни в Националния радио-телевизионен център (НРТЦ, част от базата на Българската национална телевизия). Ние се приготвихме, даже репетирахме... (д-р Ненков: Това беше единственият случай, в който сме репетирали нещо).
Шкумбата: Не ни изгониха, но ние се погледнахме и отидохме на кафе, без да се връщаме. По едно време дойде при нас режисьорът с един оператор и ни каза: "Моля ви се, върнете се, ще ви дадем по минута на човек!". Ние ги почерпихме и продължихме да си пием кафе.
Иво Райчев: Аз дори излязох на сцената, започнах и изведнъж ме прекъснаха "Ооо, не, много дълго".
- Случвало ли се е да си забравите репликите?
Шкумбата: Нямаме реплики, всичко е дуплики при нас.
Михаил Дюзев: На мен ми се случва да си забравя уводните думи - на мен това ми е работата, да представя тях тримата, да свързвам отделните части, които сме си предвидили. Най-често Миро (д-р Мирослав Ненков - бел.р.) съм го наричал бивш министър на образованието. Не знам защо така ми идва.
Мирослав Ненков: Защото съм образован.
Шкумбата: В едно от нашите шоА - както казва Азис - бяхме приготвили сценарий. Под сценарий трябва да се разбира най-общо разпределение кой кога ще излезе на сцената. Още в началото обаче всичко тръгна "наоборот". След като приключихме, долу ни чакаха една група юристи, помолиха ни да дадем автографи върху сценария, и ни казаха: "Следяхме, бе, хора, ама нищо от това тук не се случи".
Михаил Дюзев: Мога да дам и друг пример: В Шумен сме, в родния град на колегата Иво Райчев. Понеже той пее много добре, на представлението трябваше да изпълни една прекрасна българска песен. Ние с г-н Туджаров седим отзад, кефим се, но по едно време Иво спря да пее. Музиката продължи да върви, а той се обърна към нас и каза шепнешком "Къде ми е текстът...?".
Политиката заема най-малката част от спектакъла на "Приятели мои", защото, както казва Шкумбата, "на хората им е омръзнало - пускат си сутрин телевизорчето, и започват шоумените...".
Шкумбата: Затова и е весело. Шегуваме се с всичко, включително с добросъседските отношения. Археолози в Македония копаха около два часа на една могила и откриха шлема на Александър Македонски. Щастливи, копаха още 4 часа и му намериха мотора.
