Малко след края на дъждовния юни, трябваше да направя едно кратко пътешествие до София.
Маршрутът, който включваше около 80-90% магистрала и още малко второстепенни пътища, изобщо не можеше да ме притесни. За скромния опит от 10 години зад волана и близо 150 000 километра на почти всякакъв терен, магистралата е един от най-спокойните възможни маршрути за пътуване. Освен това аз пътувах към София, а не към морето, следователно тапите нямаше да бъдат някакъв фактор във времето за пристигане, особено през седмицата, в работен ден.
Безпроблемното пътуване по магистралата и скоростните отсечки обаче изисква малко повече подготовка по автомобила. Например препоръчително е да имате достатъчно гориво (при това правилното), да сте напомпали гумите, да сте почистили старателно предното стъкло, да сте проверили нивото на масло, антифриз, както и течността на чистачките.
Едва след като сте убедени, че машината е изрядна, можете да започнете своето пътешествие.
Моите ритуали, особено след като по-често пътувам сам, са обвързани с шумна музика, преслушването на няколко албума (обикновено около два, преди да сляза от магистралата) и една кафе пауза някъде между Пловдив и София.
Управлението на една кола по-дълго време позволява да я опознаем - и без да е накичена с бордови компютри, знаем, че нещо не е наред. Дори при минимална повреда, поведението се променя драстично, в моя случай - трагично. Близо 100-120 километра от началото на пътуването, започнах да усещам, че за всяко изпреварване инвестирам допълнителни сили във въртенето на волана.
Имайки предвид, че обикновено това действие, особено при високи скорости, изисква минимални усилия и два пръста на коя да е ръка, започна да се събужда най-важният въпрос, задаван от всеки шофьор: какво не е наред? С всеки 100 метра положението ставаше по-зле и по-зле, следователно нямах никакъв друг избор, освен да отбия в аварийната лента.
Излизайки от автомобила и проклинайки всички богове, че точно днес, когато наистина бързам и трябва да бъда в София до час и половина, имам проблеми с автомобила, си припомних и един от законите на Мърфи, а именно, че колата е склонна да се развали в най-неудобния момент. Докато останалите участници в движението продължаваха да летят, а жаркото слънце да нажежаваше допълнително асфалта, предната лява гума спокойно изпускаше въздуха от вече добре полираната видия, услужливо забила се точно между грайфера и един от каналите.
Спукана гума, бихте казали, не е голяма философия, нали? Грешите!
На теория няма човек, който да не знае как да смени една автомобилна гума, ако сте посещавали правилния автомобилен инструктор (не като мен), най-вероятно един ден и един час сте сменяли поне четири автомобилни гуми на учебната кола. Колко пък да е трудно? Развиват се 4-5 болта, сваля се старата гума, поставя се новата гума и после смело тръгваш напред. Признавам, че съм виждал тази операция в сервизите около милион пъти.
Даже още тогава съм се замислял, че цялата процедура е силно преувеличена, особено след като можеш да закупиш нови гуми и след 15 мин. да забравиш за посещението в сервиза. И най-важната подробност, за толкова години и километри, износването на няколко чифта гуми, това беше първият случай, в който аз сам ще сменям гума.
Запретнал ръкави, започнах да вадя всичките възможни инструменти от багажника. Намерих крик, намерих ключа за болтовете, прекръстих се и започнах да клеча с надеждата, че някой ще обърне внимание на триъгълника, съобщаваш за ПТП около 50-100 метра преди мен. За да завърша картината, температурата вече минава 35 градуса по Целзий, а аз трябва да сменям онази гума, която е от страната на магистралата - за ваша информация, автомобилите там се движат със средна скорост от 110 - 130 км/ч. Уповавайки се поне на някакви базови познания, започнах леко да повдигам колата и след това да се боря с ключа и болтовете. Кой би подозирал, че пистолетът в сервиза има мощност от няколко конски сили и така добре стяга гумата, че човек трудно би могъл да я развие с голи ръце.
На втория болт, вече бях сигурен, че дехидратацията ми е в кърпа вързана и ще настъпи скоро. Единственият начин да се разхлаби е чрез стъпване с цялата телесна маса върху ключа с надеждата, че след няколко повторения на операцията, може да започне да се върти свободно. След четвъртия развит болт бях сюрпризиран от нова изненада - секретен болт.
Същият дава малко повече сигурност, когато се притеснявате, че утре може да откриете автомобила си на трупчета. И защитата е гарантирана, докато вярвате, че може да намерите специалния накрайник за развиването му. В моя случай, макар и винаги багажникът да е подреден, следа от секретен болт - нямаше. И така, един час от фаталната повреда вече минава, аз съм настанен върху мантинелата на магистралата и гледам клипчета в YouTube с надеждата, че има поне някакъв вариант/таен трик за развъртане на секретен болт с подръчни материали.
Краткият отговор - няма. Разбира се, никой не спира, все пак сме мъже, трябва да знаем как да сменяме една гума, поне това. След щателното претърсване на багажника, решавам да проверя и жабката, за всеки случай. Там, между всички документи, в черна кутийка се криеше накрайникът за свалянето на секретния болт и освобождаването на вече не толкова сакралната гума. И така стигаме до следващия проблем: колко от вас се замислят, че гумите на автомобила са пет? Купуваме четири нови, но петата е наследствена резервна и толкова експлоатирана, че рядко би била поставена и на каруца.
Точно така, резервната гума е от онези, изпаднали в пълна немилост и забравени под платчето на багажника. И ако това не е всичко, моята беше спаднала, с което започнаха да идват и съмненията за втора дефектна гума. Отново се затягат болтовете с подскачане от капака към гаечния ключ, плавно и бавно развъртане на крика, сваляне на автомобила до земята и изненада - резервната гума наистина е мека. Къде е помпата, имам ли изобщо помпа и други притеснителни въпроси започнаха да препускат в съзнанието. Добрата новина е, че помпа имаше, лошата новина е, че следва подскачане и гледане на всички коли, които се движат с висока скорост срещу теб. Само хората, поставили рекорд на домашния степер, могат да "надуят" резервна гума за отрицателно време, всички останали са обречени на поне още 10-15 минути.
Последната стъпка от това изживяване е подреждането на всички инструменти обратно в багажника. Повишеният адреналин не позволява съществуването на ред, а само хвърлянето на всички инструменти и потеглянето. В тези финални щрихи, минава само една мисъл в съзнанието - трябва да има по-лесен начин! Да не говорим, че оставащите километри също са приключение - всяко потрепване на волана е обвързано с най-кошмарни картини като раздяла и с резервната гума, която изведнъж се отделя от автомобила и тръгва в неизвестна посока. Преживяването е горчиво, но далеч не е краят на историята, предстои разходка до сервиз, раздяла с видията и допълнителни разходки по монтаж, баланс и други сложни думи, даващи повече спокойствие на пътя.
И разбира се, в края на цялото пътуване, когато реших отново да поставя секретния болт в жабката (за по-сигурно и лесно намиране следващия път), открих карта на ClubSmart. Не помня кога съм я получил, но помня, че имам създаден профил и след като съм клиент, можех да си спестя приключението и да се възползвам от техните услуги. След символичното преминаване на седемте кръга на ада, реших да проверя имало ли вариант, в който да спестя новополучения тен на магистралата, да рискувам живота си и да се чудя дали изобщо ще стигна някога до София?
Проверете дали и вие все пак нямате карта ClubSmart
Услугите се разкриха на екрана на телефона ми, но както се досещате, за мен беше важно дали ще открия решение на моя проблем: спукана гума. И докато гледам дисплея, все още нажежен като ковано желязо в пещ, попадам на графата "Поправка или смяна на спукана гума". Под заглавието е написано "Пристигане на техник на място; смяна на гумата". Ще пристигне техник, който ще спести всичко изживяно от горните редове. Ще редуцира и времето, прекарано на магистралата - повярвайте, има много по-хубави места, където да бъдете, вместо в аварийната лента.
Освен това, техникът може да помогне, когато акумулаторът е изтощен, когато разсеяно сме напълнили резервоара с дизел, вместо с бензин или ако сме се надявали, че в следващата бензиностанция е само на няколко километра разстояние, а очевидно не е. ClubSmart дава решение на най-популярните и чести проблеми, които възникват по време на пътуване. От преживяното осъзнах, че не съм експерт-механик и няма да бъда повикан скоро за смяна на гуми във Формула 1, но със сигурност ще повикам обещания техник, когато възникне проблем.
Това ще донесе някакъв покой в мислите, че колата ми ще има четири гуми по всяко време. Споменах ли, че всички разходи са за сметка на Shell? Точно така, ако карате возило до 3.5 тона, техникът ще свърши работата си, пожелава лек път и продължава към следващия закъсал. Сметнете сумата, която изкарвате на час, добавете 15-20 лева за оправянето на спуканата гума и автоматично знаете колко точно сте изгубили - нервите не се калкулират в цената. Едно телефонно обаждане е и разликата от преживяното в горните редове и спокойното чакане на професионалист, способен да отстрани проблема за 10-15 минути. Аз лично не бих се подложил отново на това преживяване.
Снимки: © Ирена Игнатова/Webcafe.bg
