Когато в Манчестър Юнайтед разбраха, че няма да успеят да привлекат Дарвин Нунес, те не се насочиха веднага към следващата си трансферна цел. Просто нямаше как.
В момента липсват кой знае колко подобни играчи на елитно ниво и затова на "Олд Трафорд" чувстват, че е най-добре да изчакат.
Кристофър Нкунку от РБ Лайпциг ще е на пазара следващото лято, а футболният свят изчаква да види къде ще реши да отиде Уго Екитике, след като направи сериозно впечатление в Реймс.
Проблемът на всеки клуб, който се интересува от някой от тях е, че конкуренцията за подписите им ще бъде жестока - толкова ценни са централните нападатели в настоящия футболен пейзаж.
Основната тема на трансферното лято се очерта още при трансферите на Ерлинг Хааланд в Манчестър Сити и на Дарвин Нунес в Ливърпул.
Почти всички, от Сити през Арсенал, до ПСЖ и Барселона, се нуждаеха от централен нападател след края на сезона. Тотнъм е сред малкото клубове, за които постът не е проблемен заради наличието на Хари Кейн, едно изключително богатство.
Фигурата на Кейн дава предимство и на националния отбор на Англия преди Световното първенство, тъй като на ниво национални отбори картината е подобна.
Толкова много от топ тимовете се нуждаят от типичен №9, но са принудени да импровизират.
Испания държи на непредвидимия и склонен да пропуска Алваро Мората. Нидерландия използва Ваут Вегхорст от Бърнли.
Ханзи Флик обмисля да извади неочакван коз в лицето на... Симон Тероде. Ако не сте чували за него, причината е, че е прекарал по-голямата част от кариерата си във Втора Бундеслига - а вече е на 34 години.
Липсата на център нападатели е не само водещ тренд на лятото, но и цялостен парадокс на модерния футбол.
На всички им трябва №9, защото какво по-важно има от това някой просто да вкарва топката във вратата и да носи голове и победи? В същото време, малко футболни академии консистентно произвеждат класически централни нападатели.
Все по-често се чува твърдението, че школите просто не знаят как да ги изграждат заради спецификата на тази позиция. Клишето гласи, че голаджията се ражда, а не се създава.
"Много са малко нападателите в модерния футбол", признава човек от върха на футболната пирамида. "И бройката им намалява всяка година".
Дори Дарвин Нунес, новата голяма надежда на Ливърпул, се превърна във футболист за 85 млн. паунда след всичко на всичко един резултатен сезон в Португалия.
Търсейки причините, много анализатори говорят за "ерата след Пеп". Не че Джосеп Гуардиола носи някаква вина или че колегите му го имитират като залагат на повече халфове.
Тази мода е естествено следствие от огромното влияние на каталунеца върху футболните тенденции, особено по отношение на пресата и задържането на топката.
В стремежа си да практикуват модерен стил на игра, съвременните треньори търсят купища способни в техническо отношение играчи.
Повечето продукти на елитните школи са овладели основите на техниката, тактиката и позиционирането, което означава, че голямата част от тях са халфове и - в зависимост от физическите им данни - могат да се превърнат в бекове или в крила.
Характеристиките на тези играчи диктуват стила в двубоите на юношеско ниво - където огромно време се прекарва извън наказателното поле, а топката се разиграва и разпределя насам-натам по фланговете.
В тези условия трудно виреят таланти с типичен профил на голмайстори и хищници в пеналта. Позицията остава твърде различна от всички останали, особено откакто от нападателите се очакват още повече умения в различните фази на играта.
Най-важните качества си остават инстинктът, движението и позиционирането, както и завършващият удар. Повече от всеки друг пост, този на централния нападател е зависим от трупането на истински мачове, където играчът да получава топки зад защитата и да се научава да дебне в наказателното поле.
Тези аспекти не се развиват толкова лесно в тренировките, особено ако заниманията се концентрират върху задържане и разиграване на топката.
Мениджър от Висшата лига наскоро се оплака, че един обещаващ млад нападател няма никакви умения при игра с глава - просто защото не му се е налагало да разчита на този аспект в мачовете при юношите.
Затова сред най-трудните за осъществяване искания на един треньор е да му бъде доведен голмайстор. Но това е и сред най-честите трансферни приоритети, още от ниво деца и юноши, чак до професионалния футбол.
Изглежда играта е станала зависима от появата на природни таланти в областта, които някак да се усъвършенстват самосиндикално насред цялата футболна система.
В Англия вече обмислят как да преодолеят проблема и предприемат мерки, тъй като осъзнават, че обещаващите нападатели от бъдещото поколение английски национали са твърде малко.
Норич Сити наскоро подхвана интересен експеримент: всички юношески отбори заиграха в схема 4-4-2, за да има неизменно двама нападатели на терена.
Но нещата не сработиха, защото почти никой в големия футбол не играе в 4-4-2 и системата не е съвсем адекватна на тенденциите.
Преди няколко години пък германската федерация изпрати свои хора в Аржентина да проучат как аржентинците произвеждат своите прочути център нападатели.
Ако бяха посетили страната по-скоро, немските скаути щяха да заварят подобна суша и в родината Габриел Батистута.
Именитият местен футболен директор и скаут Диего Уерта отбелязва, че Аржентина също е повлияна от тенденциите в европейския футбол.
"На Световното първенство сигурно ще пратим само Лаутаро Мартинес като представител на този тип нападатели. Обучението, което получават футболистите днес, е отлично откъм треньорска методология, но в него липсва елементът на чисто уличния футбол", смята Уерта.
Нещо подобно виждаше Арсен Венгер още преди десетилетие, когато беше отбелязал, че само в Южна Америка младите нападатели все още се научават наистина да се "борят" със защитниците. Но може би вече и на онзи континент умението е на изчезване.
Още нещо специфично за профила на типичния №9 е, че той може да усвои основните умения за позицията по-късно в кариерата си.
Аржентинецът Диего Милито например е признавал, че се е превърнал в "убиец" едва на около 25 години - и основна роля е изиграла работата му с Марсело Биелса, който го е научил как да се придвижва в пеналта, за да се измъкне от защитника до себе си.
Биелса постигна нещо подобно с Патрик Бамфорд в Лийдс.
Не са малко примерите за играчи, които до един момент не се славят като големи голмайстори, но попадат на правилния треньор и получават точната роля в отбора. Това се случи с Мохамед Салах при Юрген Клоп и с Дрис Мертенс при Маурицио Сари - но при тях много от головете идват благодарение на нахлуванията им от крилото.
Просто така се разви футболът за последните 10-15 години, че крилата ставаха все по-основни голмайстори в големите отбори.
Но е показателно, че сега не друг, а точно Клоп привлича типичен централен нападател като Дарвин Нунес. А изповядващият класическия стил на Барселона Шави Ернандес настоява да вземе може би най-великия №9 в момента - Роберт Левандовски, макар и на 34 г.
Другият еталон за съвременен нападател, Карим Бензема, изигра най-силния сезон в кариерата си, но също е на 34.
Кристиано Роналдо (37) пък се превърна в център нападател в сравнително късен етап от кариерата си.
Възможно е все по-разпространяващият се проблем да намери своите решения в академиите, където да започнат да наблягат на изграждането на нападатели.
В Италия съществуват прогнози за развитие на футбола, при което седем от полевите играчи ще бъдат изцяло взаимозаменяеми и ще има само три по-строго фиксирани позиции - един централен защитник, един полузащитник и, разбира се, един център нападател.
Без съмнение, по съвсем естествен начин играта ще отговори на проблема с нови решения и така ще произведе следващите тенденции.
В последните години видяхме как нападателите се изтеглят назад, за да играят между линиите и да затрудняват защитниците.
Сега, тъй като все повече отбори играят с трима в отбрана, мениджърите могат да се върнат към 3-5-2 и да атакуват с двама чистокръвни нападатели, за да създават повече проблеми на съперника. Подобно нещо вече се забелязва във втора и трета английска дивизия.
Но възможните решения тепърва се търсят, а дотогава ще наблюдаваме как клубовете издирват под дърво и камък класически голмайстори.
Бройката им няма да нарасне изведнъж - а цената им ще се вдига още повече.
