Мнозина футболни ценители в Испания и Португалия познаваха Дарвин Нунес още преди този сезон. Но името на уругваеца стана суперактуално в цяла Европа след водещата му роля в бомбастичната победа на Бенфика с 3:0 над Барселона през есента.
Португалците отнесоха Барса в груповата фаза на Шампионската лига с два гола на нападателя.
Той продължава да се доказва на най-голямата сцена и във вторник класира тима си за четвъртфиналите в турнира с победен гол при гостуването на Аякс.
Героят за лисабонските "орли" започна да прави сериозно впечатление още през сезон 2019/20 във втора испанска дивизия с екипа на Алмерия. От Бенфика реагираха бързо и го привлякоха за рекордната за клуба сума от 24 млн. евро, но парите си заслужаваха напълно.
Нунес вече струва многократно повече и след силен първи сезон в Лисабон с 14 гола и 10 асистенции, през настоящата кампания попаденията му вече са 25 във всички турнири.
Днес той е считан за един от най-големите уругвайски таланти, следят го редица топ клубове и бъдещето му изглежда светло.
Но също като много други изтъкнати футболисти, Дарвин е преминал през тежко детство на бедност и лишения, преди да се устреми към върховете. А тежка контузия поставя кариерата му под въпрос още когато е на 16 години.
Той е роден в Артигас в скромно семейство, което често има проблеми да изкарва прехраната си. Майка му Силвия събира отпадъци, бащата Бибиано е строител, но често заплатата му се бави и Дарвин и по-големият му брат Жуниор разчитат изцяло на минималните доходи на Силвия.
"Много пъти съм си лягал с празен стомах, но това се случваше още по-често на майка ми. Тя винаги се е грижела с брат ми да ядем първи. Майка ми често си лягаше без въобще да яде, никога няма да забравя откъде съм тръгнал", разказва талантът.
Такава съдба споделят повечето хора в Артигас, град в един от най-бедните региони на Уругвай.
Жителите са изправени и пред голямата опасност от наводнение в домовете си, когато близката река Куарейм прелее.
Обичайно Дарвин ходи на училище без да може да си позволи никаква храна и съучениците му споделят своята с него. А веднага щом приключи уроците, момчето се отправя на тренировка. Брат му Жуниор е човекът, който разпалва неговата страст към футбола и от малък го учи да играе.
Естествено, мотивацията не идва само от любовта към спорта, но и от възможността семейството да се измъкне от бедното си съществуване благодарение на футбола.
Жуниор е принуден да изостави футболните си амбиции, но не и Дарвин. "Ако продължа да се трудя, ще успея да подобря стандарта на живот на семейството и да се отблагодаря на родителите ми, които правеха всичко за мен, когато нямах дори чифт футболни обувки", зарича се по-малкият брат още в юношеските си години.
Добрината на околните го спасява и когато първият му треньор в местната футболна академия оказва подкрепа на цялото семейство.
За съжаление, не след дълго този треньор умира, но Нунес не го забравя и когато сочи нагоре след головете си, си спомня именно за него.
"Аз бях едва на шест години, когато той ме вкара във футбола. Даде работа на майка ми и винаги се е грижел за семейството ми. Посочвам към небето и му казвам: "Винаги ще те нося в сърцето си", казва голмайсторът за първия си наставник.
Талантът на момчето скоро проличава и Дарвин става най-добрият футболист в академията, мести се в по-голяма школа и през 2013 г. има шанса да бъде забелязан от Хосе Пердомо - легенда на Уругвай и скаут, наблюдаващ деца из цялата страна.
Пердомо получава разрешение от родителите на играча и води Нунес в столицата Монтевидео в академията на местния гранд Пенярол.
Тогава момчето е само на 14, за пръв път се разделя от родителите си и за пръв път в живота си вижда толкова голям град.
Шоковата промяна му се отразява, носталгията го връхлита и скоро той копнее да се завърне в добре познатия Артигас.
От Пенярол удовлетворяват желанието му и се съгласяват да го върнат за една година у дома - но с идеята той да се подготви по-добре психически за бъдещото окончателно преместване в столицата.
Дарвин Нунес наистина се завръща по-силен, утвърждава се в школата на Пенярол и идва време да подпише първи професионален договор.
Тогава обаче идва още по-тежко изпитание - на 16 години младежът получава ужасна контузия в коляното. Скъсаните кръстни връзки го вадят от терените в продължение на година и половина и поставят под въпрос кариерата му.
"Спомням си, че цялото ми коляно беше бинтовано. Болката почти ме уби", казва Нунес, който тогава обмисля да се откаже от футбола.
Отказва се обаче не той, а брат му Жуниор. Баткото осъзнава, че трябва да си намери друга работа, за да помага на семейството да оцелее и да даде възможност на Дарвин да развие таланта си.
"Брат ми тренираше с първия отбор на Пенярол. Един ден аз се бях запътил към Артигас с идеята да се откажа от футбола, но той ми се обади и ми каза да остана".
"Жуниор каза, че имам бъдеще във футбола и че той напуска, а не аз. Отказа се от кариерата си заради мен..."
Дарвин успява да се възстанови, завръща се в първия отбор на Пенярол под ръководството на Фернандо Куручет и най-сетне дебютира в мъжкия футбол, но болките в коляното пак се обаждат.
Нападателят излиза от терена със сълзи на очи. Засилват се съмненията, че няма да стигне далеч в играта, независимо от таланта си.
Налага му се да претърпи нова операция, но успява да се възстанови и от нея, за да стартира истинският му възход.
Нунес започва да вкарва важни голове за Пенярол и да вдига трофеи, става и младежки национал на Уругвай.
Испански скаути му обръщат специално внимание по време на един двубой, в който се проявява с хеттрик и трансферът не закъснява.
В края на август 2019 г. Дарвин Нунес официално е представен като футболист на Алмерия с 5-годишен договор.
Още по-важното за него е, че вече може да си позволи да изпълни свое обещание към родителите си и им купува чисто нова къща в Артигас.
През същата 2019-а, едва 20-годишен, футболистът дебютира и за мъжкия национален тим, а още оттогава в родината му с нетърпение очакват негов трансфер в европейски гранд.
Това няма да се случи лесно, тъй като договорът му с Бенфика е до 2025 г., а откупната му клауза е 120 млн. евро.
Но интересът на Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Ливърпул и Барселона е достатъчна оценка за качествата му - Дарвин Нунес е име, което тепърва ще чуваме все по-често.
А неговата историята и тази на семейството му ще вдъхновява все повече хора.
