В един безпрецедентен ден - петък, 13-и (каква игра на календара и съдбата) март, спортът изведнъж загуби опорни точки и затвори. А ние не сме свикнали това да се случва, тъй като не сме очевидци и съвременници на Световните войни. Ако има такива сред четящите този текст, нека ни извинят.
Но дори през Втората световна война футболът спира само, когато бойните действия дойдат на територията на съответната страна.
А в Германия се играят мачове през април 1945-а, когато последните ходове от войната са на дни, а капитулацията - на практика предизвестена.
Футбол и спорт в Европа на практика няма да има поне до април, след като континентът, а и Америка, отвориха широко очи за пандемията, която дойде от Изток. Доколко това е предпазна мярка за предотвратяване на най-лошите сценарии на заразата, доколко - напълно необходимо, защото тя вече е трудна за овладяване... Времето ще покаже. Но е факт, че освен в Русия, Турция, Сърбия и няколко от бившите съветски републики, спортът на практика е консервиран.
В петък новините идваха една след друга, като на филм:
Петте водещи първенства са със знак "стоп". В България няма футбол, волейбол, баскетбол и тенис поне до средата на април.
Отложени или отменени са маратоните в Бостън и Лондон. Сезонът във Формула 1 ще започне най-рано през май. Турнирите в тениса - също. Американският спорт е в пълна карантина, спрени са NHL и NBA, колежанските турнири и Мейджър лигата.
УЕФА ще спре Шампионската лига и Лига Европа във вторник, когато ще отложи и Евро 2020. Там се крие и ключ към възможностите поне футболният сезон да завърши в сравнително нормален вид.
Какво следва?
Да започнем от футбола. Петте топ първенства ясно заявиха, че сезоните им трябва да бъдат завършени. Телевизионните права, спонсорите, разпределението на благата, а и влиянието върху следващия сезон - да има класирани отбори за турнирите на УЕФА, изпаднали и такива, спечелили промоция, няма как да бъде подценено. Така Евро 2020 по всяка вероятност ще стане Евро 2021 - на същите дати догодина, а през лятото сезоните във вътрешните първенства ще бъдат доиграни. Ако е необходимо - и до края на юли. Ако трябва - пред празни трибуни. Има вариант на конкретни места времето да не стигне, но е предвиден подход със "скъсяване на сезона". И то може да е с различна форма.
На повечето места класирането ще бъде обявено за крайно, но нулев сезон няма да има. Такова е отношението на големите европейски федерации - анулиране на сезон, от който са изиграни 3/4 от мачовете, не е вариант.
За по-сложни положения, като например битка за позиция в спор между два отбора (топ 4, изпадане, европейска квота) и при липса на време да се изиграят оставащите кръгове, може да се насрочат единични плейофи. За това вече се намекна в Германия и Италия.
Евентуално "скъсване" на сезона докъдето е и обявяване на крайни класирания, не е идеален вариант.
То може да значи изпадане на - например - Борнемут, който сега е в зоната, но е на един равен или победа от това да излезе от нея. И финансова загуба от 150-180 милиона евро. Едва ли това ще бъде прието от клуба лесно и тук идва намесата на някакъв формат с плейофи и преки елиминации. Разбира се, идеален вариант няма.
Шампионската лига и Лига Европа също трябва някак да завършат, като това е особено важно за тези отбори, за които победа в тях е врата към Шампионската лига следващия сезон - например Юнайтед, Рома, Севиля могат да не се класират в топ 4 на своите първенства, но да спечелят трофея, и т.н.
Евро 2020 просто всичко ще се консервира и ще се отвори догодина през юни. Процесът на квалификация е минал, с изключение на плейофните мачове, които могат да се изиграят в рамките на седмица идната пролет.
Тоест - проблем с Евро 2021 няма.
И това са само спортно-техническите разсъждения.
Уверяват ни, че икономическият фактор за момента не е водещ при взимане на решенията за отлаганията и отменянето на събития, но той гледа отвсякъде. И ефектът от него ще се усети бързо.
Парите, които клубовете губят от липсата на т.нар. matchday може да не са решаващи за Юнайтед, Реал или Байерн, но Падерборн, СПАЛ или Суонси разчитат именно на тях за текущите си разходи. И ако те спрат за месец...
Да не говорим за клубове от втора и трета дивизия, където битката за всеки цент от феновете е спасителна.
На някои места вече е заявено на играчите, че няма да получават седмичните си възнаграждения за периода, в който официално е спряна съответната лига. Това е и индивидуален проблем сред неособено добре платените футболисти из долните лиги.
И това е само във футбола.
NBA е бизнес за 8 милиарда долара на година, като всеки ден без баскетбол в Лигата е загуба за милиони. В Америка спирането на първенствата е национален проблеми ще се отрази силно. Там вече се говори дори за отделен, спортен ефект на рецесията, която така или иначе показва главата си като тенденция за бъдещето, прокрай новините около Covid-19.
И там, естествено, икономическият удар е върху малките отбори, скромните лиги и феновете. Леброн Джеймс няма да има проблем да си плаща наема, нито пък Александър Овечкин да оправи сметките си за интернет в следващите месеци. Ударът ще е в по-ниските слоеве.
В тениса ще има играчи, които остават без приходи за месеци. И то такива, за които всяко участие на турнир е "насъщния".
Къде на шега, къде на сериозно, хора като Алекс де Минор вече обявиха, че си търсят работа извън тениса. Не е точният момент за майтапи, ако трябва да сме съвсем откровени... Но разбираме идеята. След като тенисистите извън топ 50 поискаха парите си от наградния фонд за пропадналия Мастърс в Индиън Уелс - по 18 000 долара за място в първия кръг, значи тези пари са от сериозна важност за тях. И тук не очакваме да чуем, че Федерер, Джокович или Надал я е закъсал финансово тия дни, седмици или месеци - колкото и да продължи всичко това.
Разбира се, спортът в момента далеч не е най-важното. Той губи тежест и значимост, когато говорим за здравето и живота на хората. Но не и смисъл - напротив. Именно сега се усеща, че е съществена част от този живот на голяма прослойка от обществото.
Толкова неделима от ежедневието, че именно пропадането на спортни събития от ранга на Шампионската лига и Евро 2020 вероятно са едни от най-реалистичните удари, които получаваме от новините тези дни.
Звучат най-стряскащо, защото ни се струват невъзможни и не можем да ги повярваме.
Но са истински и всъщност убеждават колко сериозна е ситуацията. Няма по-добро доказателство за това от извода: След като се стига до такива крайни решения въпреки финансовия удар за милиарди, който ще понесе световният спорт, значи положението го изисква.
Сравненията с икономическата криза от 2008-а вероятно имат своите основания, но това е само едната част от проблема. Тук имаме и повишена индивидуална и обществена отговорност, с поглед в ... до голяма степен в неизвестното.
Защото именно в това влиза Европа - в неизвестното.
В нещо, което вероятно помнят хората, съвременници на Втората световна война. За поколенията след нея такъв удар по ежедневието е нещо напълно ново.
