Все още не се знае точно кога и дали ЦСКА ще оцелее, а доскорошните съратници, работили за благото на клуба продължават да си разменят удари - през медиите и с декларации.
Бившият треньор на клуба Стойчо Младенов се почувства засегнат, че беше наречен от Петър Манджуков „гробокопач на ЦСКА" и отговори с декларация, която не дава много яснота, но повдига нови въпроси за механизмите на работа в клуба.
Младенов декларира липсата си на уважение към Манджуков, дошла заради определението „некадърни футболисти" и след това изброява аргументи, които трябва да посочат, че тези играчи, които са селекция на Стойчо и са едни от най-добрите в българския футбол. Би било хубаво да можем да се съгласим с Младенов, на като навсякъде другаде важни са крайните резултати.
Какво от това, че тимът е бил най-силен през есента, като не е спечелил титлата? Или че си водил 20 кръга, но накрая не си взел титлата? Да не говорим за представянето в Европа, където като изключим Лудогорец, другите ни отбори са в графата „трагично-смешни".
Няма да преразказвам декларацията на Младенов, нито ще се ровя в твърденията за спрени медикаменти или пък вече прословутата заплата на Стойчо - тук той е напълно прав, добрите треньор струват скъпо и след като се е договорил с клуба за някаква сума, то има пълното право да я изисква, стига да е изпълнил това, което се очаква от него.
Тук обаче има нещо друго - Младенов не се отказва от един вече изчерпан модел - видя се, че с „любов, дайте да помагаме, да спасяваме" и т.н, не се стига доникъде. Това е едно удължаване на агонията - както при ЦСКА, така и при Левски. Бранят се сенките от миналото, не се работи модерно, липсват кадърни хора и после всеки има някакво извинение.
Младенов хубаво обяснява, че е постигнал успехи на три континента, което е достойно за уважение и това са неща, с които може да се гордее. Но не може да не е видял, че успешните клубове работят като добре управлявани компании - с инвестиции, с професионално ръководство и т.н. Колкото и да не ни харесва, това е пътят, за да се държи един клуб над водата, да се развива, да печели пари и т.н. Всичко останало са сладки приказки и пожелателно мислене.
Не е казано, че ЦСКА трябва да е любов за всички, Манджуков има пълното право да гледа на участието си в клуба като на инвестиция, макар и безнадеждна. Но дори и даваните само с любов пари пораждат някакви очаквания, нали? За конкретни резултати.
