Промяна след промяна. Криза след криза, трагедия след трагедия. Всяка загуба е като цунами, помело малък остров в океана.
Левски е в спирала, каквато допреди 2-3 години асоциирахме с вечния съперник ЦСКА.
Смениха се 7 треньори за три години, като се чака осми. Сезонът върви от зле на по-зле, но къде тук е изненадата? И какво значение има кой ще е треньор?
Кой може да задържи ниво или да има висок стандарт на представяне, когато няма постоянство в кадровата политика.
Днес директор е Сираков, а треньор Йоканович.
Утре - Йовов-Здравков.
Преди тях Гонзо - Ясен Петров, Илиан - Боримиров...
Смени през 3-4 месеца, нова селекция на всяка пауза на първенството. Поява на знайни и незнайни герои, на звезди с огромни заплати, които си заминават след 2 мача.
Постоянни игри на приятели и врагове с национални фенклубове, фракции, събличащи и обличащи запалянковци.
Финансова криза, която всъщност не е изолиран случай във футбола ни. Но ръководната криза и кризата на ценности е по-голяма от когато и да било в този клуб.
Левскарите са далеч от Левски, даже и на календара за стотната годишнина ги забравиха.
Тонев уж управлява, до вчера го искаха феновете, днес го плюят и гонят. Истерия, хаос и грешки, водещи след себе си други такива с ефекта на доминото. Виновен е Батков, но няма по-добър...
Параграф 22.
Голяма работа какво ще стане в събота на вечното дерби. И какво толкова, че Левски може да остане извън евротурнирите за юбилея.
Далеч по-притеснителното е, че клубът плава във водовъртеж, като току потъва, току се повява, за да глътне вода пак.
И не се вижда изход от ситуацията.
