Това трябваше да бъде мачът на истината за Лудогорец, двубой №1 за целия пролетен полусезон.
Но вчера на "Хювефарма Арена" в Разград властваше най-вече скуката. Грандът Интер спечели с 2:0 срещу българския шампион съвсем рутинно, без да се напрегне, без да бъде изненадан от нещо, без да бъде истински тестван. "Нерадзурите" търпеливо наложиха волята си, натиснаха през второто полувреме и откриващият гол на Кристиан Ериксен падна съвсем заслужено.
В добавеното време се намеси и дебютиралият в България ВАР. По ирония, същият този ВАР, за който собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев агитираше, видя играта с ръка на Абел Анисе в пеналта и от отсъдената дузпа Ромелу Лукаку оформи крайния резултат.
Няма нищо по-нормално от това Интер да победи Лудогорец. Само че точно в този мач за разградчани имаше значение не само крайният резултат.
Не че се очакваха чудеса, но се очакваше малко повече - Лудогорец поне да се заяви в мача, да се заяви и на европейската сцена, както го правеше преди срещу Ливърпул, ПСЖ, Реал Мадрид, Арсенал.
Срещу грандовете тимът може да не поднасяше сензационни резултати, но произвеждаше паметни спектакли - всъщност най-паметните футболни зрелища у нас за последните години. Та и Лацио беше отстранен на "Васил Левски" не със страх и пресметливост, а със спиращо дъха 3:3.
А дори при онова 0:3 от Милан преди две години (също в Разград и в същата фаза от Лига Европа) Лудогорец показа повече и затрудни другия гранд от Милано, макар че допусна леки голове.
Какво точно видяхме снощи?
Един разпилян, напрегнат и неуверен отбор в зелено. Без точен удар към Падели за цял мач.
Много се коментираше преди срещата, че титулярният страж на италианците Самир Ханданович е контузен, но това се оказа тотално без значение - та срещу съперник, който регистрира всичко на всичко един неточен удар към вратата, Конте можеше да пусне и някой от масажистите да пази.
Интер не показа нищо особено през първото полувреме и даде възможност на домакините да владеят топката.
Лудогорец обаче сякаш беше излязъл, за да практикува точно обратното на стила, който стана марков за отбора при предишните пробиви в Европа. Вместо много движение в атака и бързи комбинации на малко разстояние - позиционен футбол, пасове на крак, многобройни разтегляния на играта от единия до другия фланг, които убиваха скоростта на атаките. Обречени балонни центрирания, повечето изпълнени лошо и отиващи директно в аут или на отсрещния тъч. Постоянни грешки при елементарни подавания на няколко метра.
Антонио Конте бързо видя, че няма от какво толкова да се страхува и изнесе тима си напред през втората част, за да натисне съперника.
Тогава Лудогорец на няколко пъти имаше шанс да контраатакува, но всички в предни позиции изневериха - Шверчок, Марселиньо, Вандерсон, новият Каули. Развиваха нападенията без идея и без самочувствие.
Конте беше пуснал в игра резервните си защитници и макар че и те са класа, можеше да бъдат доста по-затруднени. След като "нерадзурите" поведоха, те оставиха Лудогорец да тръгне напред в търсене на изравняване, но футболистите на Павел Върба стигнаха само до няколко изсипвания около наказателното поле.
Точно към фигурата на треньора трябва да бъдат отправени най-много погледи след тази игра на Лудогорец. Върба смята, че възпитаниците му са изиграли добър мач, въпреки лошия резултат, но това издава доста ниски критерии за нивото на отбора.
А всъщност чехът беше доведен именно за да вдигне критериите.
Предшественикът Станислав Генчев донесе голям импулс, когато замени Стойчо Стоев на поста, но към края на годината Лудогорец отново поизбледня, настани се рутината, изникнаха стари грешки и недъзи. Тогава беше обявен именитият Павел Върба, най-големият чешки треньор в последните години, трикратен шампион на страната си, с шампионска титла и в Словакия, с три участия в групите на Шампионската лига.
Той трябваше да донесе нещо повече именно в големи сблъсъци като този с Интер. Защото на Лудогорец не му трябва Върба на скамейката, за да победи с 6:0 Ботев Враца. До вчера чехът имаше положителен баланс срещу италиански отбори в Европа и си беше спечелил славата на човек, който знае как да постига резултати в евротурнирите с аутсайдери.
Той имаше цялата зимна подготовка на разположение със задачата да вкара "орлите" в топ кондиция за двубоите с Интер.
Нищо подобно не се случи, именно снощи играчите в зелено бяха в слаба форма, за жалост и голмайсторът Клаудиу Кешеру се контузи, а Якуб Шверчок затвърждава убеждението, че не може да му бъде постоянен заместник.
Но Върба разочарова с начина, по който проведе този мач и първото впечатление у нас за работата му няма как да е положително.
Естествено, за крайни оценки е рано и наставникът има шанс да се поправи още в реванша другия четвъртък, когато Лудогорец съвсем няма какво да губи и има всички предпоставки да играе смело и разкрепостено.
После отборът ще може да си пооправи самочувствието на местна почва. Основната цел е поредна титла, а при 7 т. аванс на върха пред отиващия към фалит Левски, реално задачата на Върба е просто да готви тима за атаката на Шампионската лига през лятото.
Ако обаче специалистът иска да се задържи в България, Лудогорец трябва да показва доста различно лице. И никой няма да чака Върба кой знае колко дълго...
