От няколко дни в ЦСКА се точи интересна разправия. Група ветерани атакуваха настоящото ръководство на клуба, а тежките им думи успяха да провокират неочаквано силна реакция.
Дали става въпрос за безплатни мачлета в светлата част на деня или търговията с прословутите вече акции на ЦСКА, както обикновено е трудно да се каже. На „Армията" никога едно събитие не е еднопластово, винаги има скрит смисъл, змиите в Борисовата градина не умират, хора като Александър Томов възкръсват като илюзионисти от световна класа, а феновете продължават да се надяват, че един ден всичко ще си дойде на мястото. Сигурно, но не на този свят.
По силна българска традиция накрая ще се окаже, че в тази история от ЦСКА няма положителни герои, всички май са лоши. Въпросът е в каква степен. И дали наистина е така?
Факт е, че някои от ветераните задават смислени въпроси и правят обосновани предположения. Но разумно ли е те да бъдат „оборвани" с тезата, че „еди кой си има само един мач за ЦСКА"? Е, Емил Бучински като има един мач, това какво означава, че не може да пита ли? Или че няма право да изразява мнение.
Разумните хора са наясно, че да се дават пари в ръцете на осъдения на 9 години за източване на „Кремиковци" Александър Томов не е най-умното нещо на света. Напротив, обикновено се оказва височайша глупост. Но феновете продължават да правят част от оборота на БФВ, надявайки се, че с техните левчета ЦСКА ще си плати задълженията. Дългове, натрупани от други като Томов или дори от самия него при предишния му престой начело на клуба. Не от запалянковците.
Хубавото на подобни истории е, че рано или късно всичко излиза наяве. Дали ветераните имат материален интерес от атаката срещу ръководството на ЦСКА, дали схемата на Томов ще се окаже пирамида, дали Стойчо Младенов ще се справи с приличния отбор на продънения клуб? Малко търпение и отговорите ще станат ясни. Но за някои неща тогава ще е твърде късно. Както обикновено.
