Каква поредна футболна драма - в България, при това незабележима. Изпращаме уникална фарсова година. Националният отбор започна с треньор Хубчев, премина през Балъков, завършва с Дерменджиев. В ЦСКА се изредиха Ел Маестро, Пенев, Митов, Петрович, Крушчич, някои от тях заедно, плюс Пенев - старши; в Лудогорец - Здравков, Стоев, Генчев, последният вече е сменен от Върба; Левски блести „само" със Стоянович, Дерменджиев, Хубчев.
Никога досега толкова много треньори не са се изреждали в основните ни отбори за 12 месеца. Това са четири тима, 15 сватби и едно погребение - треньорското. Ако някой счита, че въртележката на наставниците е в реда на нещата, просто следва да спре да чете този текст. А останалите нека се запитат: като говорим за ниското качество на футбола ни, дали не подценяваме треньорските смени като водещ фактор за проблемите?
Защото например корупция, нагласени мачове и разглезени играчи има и в други държави, но те не пречат да се постигат успехи - не се ли дължи това на факта, че в тези страни наставниците не се гонят през 3 месеца? Да, темата определено се подценява, тъй като силен футбол няма как да има без устойчивост при треньорите. А вижте коментари, анализи и дискусии, дори с участието на опитни специалисти - отдавна вече всички приемат перманентната смяна на треньори като даденост, не забелязват проблема. А той се нуждае от крясък: Недопустимо е треньорите да се сменят толкова често, „носната кърпа" е една от огромните беди във футбола ни.
Уникални рецепти няма, трудно може да се каже колко време трябва да му се даде на един треньор. Но поне без година работа той не може да покаже резултати. За какво градене на отбор, стратегия, растеж... да се мисли при по-малък период? Но в България треньори очевидно се назначават без подобни съображения, а и без притеснения за неустойките по договорите им. А най-интересен е въпросът защо са уволнявани - ами защото тези, които са ги назначили, нямат смелостта и интелекта да застанат зад тях в трудни моменти. Наистина непонятно - проучваш някого, търсиш, избираш, харесваш, каниш... - и после го махаш при първата нестабилност, при първата грешна стъпка; или просто след като няколко от феновете започнат да мрънкат.
Не беше ли точно такъв случаят с Ел Маестро, отстранен след като проведе зимната подготовка и при колебливи резултати в контроли (леле, какъв грях!)? И недоволство при част от червените фенове, които по принцип са си недоволни? Точно така беше. За другата сготвена от Ганчев попара няма да припомняме. Дерменджиев пък стана жертва на интриги в Левски покрай смяната на собствеността. И отново след ропот на привърженици, които също никого не харесват. Честно казано, така и не стана ясно защо Балъков бе махнат. Заради плачевни резултати? Та има ли човек на света, способен за месец да вдигне националите?
На висок глас трябва да се каже, че сегашната ситуация в Лудогорец също е абсурдна. По каква точно логика Генчев няма да е старши? Та нали стабилизира отбора и го прати на мачове срещу Интер?! Домусчиев ли подреждаше играчите, или пък кмета на Разград ги мотивираше?... Може би логиката е, че с Върба нещата ще бъдат по-добри? Нека, но това съждение не е логика, а звездобройство, тъй като никой не знае бъдещето. Ако пък погледнем миналото, би следвало да е налице притеснение: другата чужда треньорска звезда - Аутори, се провали. Или пък пък Генчев бе махнат, защото е неопитен? Но това значи на млади специалисти никога да не бъде даден шанс. Просто няма нито един аргумент срещу Станислав, но въпреки това бе отстранен.
Един път треньорът е млад, друг път - стар, трети път - много строг, четвърти път е прекалено мек... Пети път не го харесват играчите, шести - публиката... Безброй причини могат да бъдат намерени за отстраняване на един треньор, важното е да има желание. А очевидно го има. Няма разбиране, че зад наставника следва да се застава в трудни моменти. Да му се даде време. Именно този сбъркан принцип на работа е коренът на бедата. Нека се абстрахираме от горните имена, от конкретните примери. Никой не е длъжен да харесва Балъков, Генчев, Дерменджиев..., тоест може да одобрява натирването им. Важното е, че в България се действа по този грешен принцип. И се прави изцяло поради глупост - от президенти и собственици; най-често - за кеф на няколко малоумника, които при първа грешна стъпка почват да дюдюкат срещу треньора.
Българският футбол, като изключим Лудогорец, отдавна е на нивото на страни, с които така и така заформяме епични битки в мачове - Косово, Лихтенщайн, Малта и т.н. А фенове и президенти се държат така, сякаш сме Испания. Кипър например е доста преди нас. Много са факторите за това. Много са и действията, нужни за отлепване от дъното. Ключово сред тях е разбирането, че един треньор, след като си го назначил, трябва да го оставиш дълго време да работи. От хората, които управляват клубовете и федерацията зависят тези неща. А че някой ще подвиква от трибуните, не би следвало да има значение.
