Очевидно е, че футболът в България не може да предложи емоциите на първенствата в голяма част от Европа, където насладата от играта взема връх заради качеството на предлаганата продукция.
У нас, за съжаление, от години поради липса на възможност да обсъдим „страхотната задна ножица от мача в събота" или „невероятната серия победи на новака в елита" , от години сме се съсредоточили върху предположения за уговорени мачове, пиянските изпълнения на главните действащи лица на терена и непрекъснатите словестни изцепки на иначе претенциозните клубни президенти.
На фона на тази отразена в криво огледало футболна действителност се прокрадна медийното въодушевление от новака в „Б" група и заявил амбиции за класиране в елита още през този сезон Лудогорец. Тимът от Разград с име достойно за следващ отбор на Жоро Бекъма от „Пълна лудница" привлече вниманието на журналистите с т.нар. звездна селекция.
Факт е, и че скромният испански Еркулес е в епицентъра на медиите, само защото през лятото привлече Давид Трезеге и Ройстон Дренте (под наем от Реал Мадрид), но еуфорията около селекцията на Лудогорец е отново отражение в гореспоменатото огледало.
Звездната селекция започна с бразилеца Шоко, който, освен да послужи за реклама на едноименната вафла в Разград, едва ли ще остави сериозна следа на стадион „Дянко Стефанов". Оптимистите веднага подчертаха, че 20-годишният талант идва от школата на родния клуб на Пеле - Сантос, но не споменаха, че това е и съдбата на още хиляди негови сънародници, търсещи славата на Краля на футбола. Най-големите мечтатели пък го сравниха със звездата на Арсенал - Бакари Саня, но освен близкия нюанс в цвета на кожата и позицията на терена, двамата едва ли имат още много общо.
Още по-бомбастично медиите отразиха преминаването на Атанас Курдов в Лудогорец. 23-годишната бивша надежда може и да е голова машина във „В" група, но след завръщането му от Байер все пак най-впечатляващото му представяне е сред родните плеймейтки.
През пролетния полусезон в Разград ще заиграе и друга екс-надежда, преминала през немските терени и завърнала се безславно - Михаил Александров.
Топлите отношения на Венци Стефанов с ръководството на Лудогорец пък дадоха тласък за трасфера на трима играчи на Славия в Амбицията на „Б" група, включително и още един футболист с определение талант в минало време - Тодор Колев.
За капак, треньорът, който трябва да ръководи похода към елита, е наскоро прекратилият състезателната си кариера Ивайло Петев, чийто единствен предишен стаж като наставник е в ролята на играеш треньор на Любимец.
На тези имена се гради амбицията на „Ел галактико" на „Б" група. И докато в разградските дискотеки тези играчи със сигурност ще бъдат адресати на многобройни поздравления, статутът им на звезди няма да напусне пределите на североизточния български град. Защото на практика или закърпват финансовото си положение чрез поредния дългосрочен проект в българския футбол или се извиняват за това, че са никому ненужни на високо футболно ниво с обяснението, че отборът им предоставя възможност за развитие.
Дано бъдещето ме опровергае, но неведнъж сме ставали свидетели у нас и по света на идентично наливане на пари в изненадващи клубове и привличане на познати имена на години от зенита на кариерата си, което не довежда до дългосрочни положителни перспективи. Не става само с пари, трябват и традиции. Справка Манчестър Сити.
