Кризата в Манчестър Юнайтед продължава и разговорите за уволнението на Жозе Моуриньо вече са наложителни.
Нищо специално не остана на португалеца – нито постига резултати, нито играта на отбора впечатлява.
Това е просто един скучен Юнайтед, който може да се провали срещу всеки отбор, но далеч не и да победи всеки.
Посредственост, липса на креативност, бавно придвижване на топката по терена, почти никакви създадени чисти положения.
При равенството 0:0 срещу Валенсия във вторник вечер феновете се видяха принудени да окуражават играчите си с викове: „Атака! Атака!“, от трибуните, вместо просто да се дивят и да аплодират действията на любимците си, както бяха свикнали по времето на сър Алекс Фъргюсън.
И на всичкото отгоре, пред погледите на две от най-големите легенди от ерата на шотландеца на „Театъра на мечтите“.
Дейвид Бекъм и Райън Гигс, до когото седеше Ники Бът, гледаха мача на живо и сигурно се питаха: „Какво, по дяволите, става с този отбор?!“
Абсолютно нищо не остана от онези „червени дяволи“, които спечелиха 13 титли в първите 20 години на Висшата лига.
Със сър Алекс си отиде не само духа, но и аурата около Юнайтед – две неща, които сам той построи в модерната история на клуба.
Пол Скоулс, друга легенда от времето на Фъргюсън, го каза най-добре: „Не знам как (Моуриньо – б.а.) оцеля след събота (след загубата с 1:3 от Уест Хем – б.а.)… Появява се по пресконференции и постоянно обвинява играчите и хората над себе си за това, че не получава трансферите, които иска. Мисля, че вече не може да се контролира и позори клуба.“
Жозе няма победа в последните си четири мача начело. Отпадна за Купата на лигата след дузпи от Дарби Каунти на бившия си капитан в Челси Франк Лампард, а 10-ото място в Премиършип след седем кръга е най-слабото начало на сезона за Юнайтед от 29 години насам.
Играта е ужасяваща. Феновете не са доволни. Изпусна съблекалнята. Дори не може да избере подходящ стартов състав.
Толкова желаният от Моуриньо Алексис Санчес отново бе отвратително слаб. Затворени добре, Ромелу Лукаку и Пол Погба също не могат да измислят нещо брилянтно. Връщането на топката назад и вертикалните пасове са единственият почерк от тактиката на Жозе, който е разпознаваем.
Срещу Валенсия се разчиташе единствено на спорадичните избухвания на Маркъс Рашфорд и Антони Марсиал след влизането му в игра на мястото на Санчес (единствената смяна в мача, докато Мата и Фред останаха на пейката). И, разбира се, непрестанното търсене на „дългия косъм“ на Маруан Фелаини.
Проблемът не са футболистите. Проблемът е Жозе Моуриньо и липсата на каквото и да е въображение в главата му. Тактиките му са остарели. Защитният футбол без футболисти, с които да можеш да контраатакуваш, е мъртъв.
Мъртво трябва да е и каквото и да е желание за защита на Специалния у всеки фен на Юнайтед.
Въпросът кой ще замени Моуриньо вече дори не е толкова важен, защото е време за промяна.
Дали начело ще застане Маурисио Почетино, или Зинедин Зидан – няма значение. Дали веднага, или от лятото, а дотогава тимът ще бъде воден от временен мениджър – също не е от значение.
Важното е промяната да дойде възможно най-бързо. За доброто на футболистите, феновете и клуба, като цяло.
И за да не трябва легенди като Бекъм и Гигс да се червят, когато решат да стъпят отново на „Театъра на мечтите“ и да гледат на живо бившия си тим.