Вчера съвсем ненадейно се сетих за една брадата шега, която в резюме е следната: Двустранен турнир между СССР и САЩ далеч от очите на света. Янките спечелили и предали на нацията - ние сме първи, а руснаците - последни. Братушките пък информирали народа - завоювахме сребърните медали, американците останаха предпоследни...
Все едно преди векове се разказваше този анекдот, но продължава да бъде забавен. Преди наричаха спорта обществен феномен и той се бореше за един по-добър и мирен свят. Трябваше да прославя името на родината, а на стадиона, на пистата или на тепиха витаеха духовете на измислените герои "комунизъм" и "капитализъм". Жадно прелиствахме страниците на "библията" "Народен спорт", изрязвахме си отбори от последната страница на "Старт" и трепетно очаквахме "Гол след гол"...
Но друга ми е мисълта. Спортът няма как да направи планетата по-добра или по-чиста и да реши многобройните конфликти, но винаги ще бъде явление и неразделна част от хубавата страна на живота. Хората се интересуват от многообразните му форми и това е факт!
Та, вижте какво се случва у нас. Колко пъти чухте: "Абе, какво става с ЦСКА?" през последната седмица? Понякога четирите главни букви могат да бъдат заменени с "чорбата" или нещо друго, но темата интересува, вълнува, провокира. В същото време "сини" и чужди очакват развръзката по въпроса със завръщането на Наско Сираков на "Герена". Лудогорец и Ботев, макар и по-периферно, привличат внимание с анонси за трансфери и т.н.
И това далеч не е всичко. Започна груповата фаза на Световната волейболна лига, а нашите стартираха с 2 от 2 на гости на Франция. В последните десетина дни се побраха още турнето на футболните национали и финалните епизоди от вълнуващия сблъсък за баскетболната титла при мъжете. Междувременно цялата нация бе вперила поглед в новия си любимец Григор Димитров с надежда за нещо по-така на "Ролан Гарос". Отново не се получи, но какво да се прави? Хубавото е, че за всекиго имаше по нещичко, за което да се хване, ако има желание. А желаещите напоследък се множат.
Може би на хората започва да им омръзва да се дъвче едно и също - за ония бюлетини, за подслушването на Бойко, за боя между Волен и Тео от СКАТ и за предстоящия такъв между Сидеров и Яне, за Орешарски и кабинета му, за АЕЦ, както и за тютюнопушенето на обществени места. Последните теми действително са важни, но и независими за нас. Защото нищо не зависи от народа.
Сигурно това е и причината да се сетя за спортния виц за Щатите и Съюза, а не за някой за Горбачов, Рейгън или пък за Бай Тошо, въпреки че бяха милиони. Особено за генсека на ЦК на БКП...
Уволнение на Анчелоти няма да реши нито един проблем на Реал
