Понеже сега е модерно да се реформира, образователният министър Тодор Танев реши да трупа точки за сметка на часовете по физическо. Колегата му в спортното ведомство Красен Кралев също съзря шанс за смели действия и остро се противопостави.
В хаотичен дебат и дуел с правомощия бяха привеждани примери и графики от цяла Европа. По същество спорът засягаше половин (!) учебен час седмично.
Накрая министрите си стиснаха ръцете и всичко остава постарому. Тоест учениците от трети до седми клас все така ще имат 2,5 часа седмично. Родителите с отношение (или поне носталгия) към физическото натоварване триумфират. Останалите тихо проклинат.
В 700 от общо 2700 училища в България няма нормални условия за спорт. Триста въобще не разполагат със салон, а 400 са пригодили някакви помещения. Това обаче е само материалното измерение на трагедията. Истински страшни са дънките и цигарите, трайно изместили шортите и топките.
Здрав дух в здраво тяло, гласи античният идеал за човека. Някога са вярвали, че развитието на тялото е неделима част от израстването на личността. Модерните времена наложиха нови представи. Днес повечето деца учестяват пулса само при вида на нова компютърна игра. И се изпотяват единствено ако забравят да свалят пуловера навреме.
До тази учебна година часовете по физическо от първи до четвърти клас се водеха от началните преподаватели. Точно така - от госпожите (или госпожиците), които се грижат за първите стъпки в българския език и математиката.
Това ясно показва двойнственото отношение към този "предмет" в системата на образованието. Той сякаш все още фигурира в програмата само от уважение към традициите, заради европейските изисквания и заради страха от родителския гняв. Но истината е, че е последна дупка на кавала.
"Мама не ми дава да играя, защото кашлям" постепенно измести "Може ли да продължим с народната топка и в междучасието". Дали тези майки действително не схващат, че детето им вероятно кашля, защото не играе?
Ясно е, че спортистите не се изграждат в училищния двор - за талантите има клубове и школи. Въпросът е кой ще се погрижи за останалите ученици. Които също имат нужда да тичат и скачат по пътя на развитието си. Но никога няма да го разберат.
И тази тенденция не е само нашенска. Наскоро в САЩ - сещате се, страната на тлъстите малчугани, въведоха поредното политически коректно решение. Момчетата до 11 години, които тренират футбол (сокър по американски), вече не могат да удрят топката с глава. Загивали мозъчните им клетки. А предложението стигна чак до ФИФА.
Какво ще кажете да обсъдим следващата гениална идея на чаша газирана напитка и двоен чийзбургер?
