"Няма да изкараме никакви пари от тази сделка. Но със сигурност ще имаме много ползи от нея".
Това са първите думи на Джовани Анели, председател на Fiat, след като през 1966 г. сключва споразумение със Съветския съюз за производство на автомобили във фабриката в Толиати (градът е кръстен на италианския комунист Палмиро Толиати).
В началото на 70-те заводът успява да произведе 1000 коли и се цели в производството на 2000 бройки годишно. Интересното е, че преди това Fiat 124 се произвежда и в България - в Ловеч.
Анели смята обаче, че едно от най-важните неща, които споразумението постига, е да обучи инженерите си да работят бързо и в кошмарни условия.
"Но най-хубавото е, че огромен брой коли по руските пътища вече са Fiat", отбелязва той.
Разбира се, според официалното название на автомобилите руснаците не карат Fiat, а "Жигули". Точно както в момента в Русия се продават китайски джипове JAC, на които е изписано "Москвич", така и тогава в СССР "Жигули" е идентично копие на Fiat 124 - компактен седан с приятен за времето си дизайн.
Пред New York Times по онова време отбелязва, че според него е важна задача на Запада да помага на Изтока да развива автомобилната си индустрия. По тази причина Fiat предоставя възможно най-подробните чертежи и дори снабдява съветските работници с инструменти.
Първите тестове на Fiat 124 обаче показват, че няма как СССР да изкопира едно към едно автомобила. На специална писта близо до Москва колата показва, че се справя доста лошо в зимни условия и на неравни терени.
Друг образец на италианския автомобил е тестван в съветския Димитровски район и там успява да измине едва 5000 километра, преди да откаже окончателно.
По тази причина шефът на завода в Толиати е привикан спешно в индустриалното министерство и му се задава ултиматум от две седмици, за да произведе истински работеща кола.
Така оригиналният двигател на Fiat 124 е обявен за "старомоден" и е заменен с 1,2-литров двигател с по-голямо разстояние между цилиндрите. Мощността му с форсиране и силно настъпване на педала на газта достига до 100 конски сили.
Средната мощност всъщност е около 60 конски сили и спада, ако пътят е заснежен или теренът е пресечен.
Някои идеи за производството на автомобила се провалят още в зародиш. Идеята е колите да са своеобразна "цветна революция" и да излизат в тогава необичайните за Съветския съюз цветове като наситено синьо и наситено зелено. Начинанието се оказва скъпо и повечето готови образци са бели и бежови.
Има и инженерно хрумване предните фарове да са четири, но и това пропада. За сметка на това огромните кръгли фарове докарват на автомобила прозвището "Копейка".
"Обичахме се страстно и затова прекарвахме по няколко дена на седмица заедно в гаража", припомня си бивш собственик на "Жигули".
Той намеква, че автомобилът е имал нужда от чести ремонти, което не е невярно - нещо като традиция е за съветските граждани да прекарват свободното си време в поправка по колите си.
Причината е, че за производството на автомобилите, предназначени за вътрешна продажба, се влагат възможно най-евтините материали. Най-много на 100 хил. изминати километра двигателят има нужда от ремонт.
Въпреки това моделът се изнася успешно в целия Източен блок, а в периода между 70-те и 80-те е и сред най-популярните автомобили в България.
Мнозина смятат, че крахът на СССР слага край и на производството на "Жигули", но това съвсем не е така.
Да, достъпът до западни автомобили отказва потребителите от творенията на съветското (и в случая и италианското) инженерство, но всъщност моделът продължава да се произвежда.
Последният такъв слиза от поточните линии в Египет чак през... 2014 г.
