"Представям си бъдеще без коли и изглежда страхотно" - така американският журналист Фарад Манджо описва пред "Ню Йорк Таймс" мечтите си Манхатън да диша свободно и да е освободен от задръстванията си.
"Лондон забранява колите за един ден. А защо не завинаги?", пита се колежката му София Епстайн от "Wired".
Западноевропейските градове се задушават в смог и в претоварен трафик, а в Източна Европа остарелият автопарк, често доминиран от коли втора ръка, допълнително влошава ситуацията.
Постепенно европейските градове започнаха да обмислят варианти как да бъде обърната тази тенденция.
Трябва да признаем, че те имат примери, които да следват и от които да се учат. Цели квартали на Хонконг са забранени за коли с двигатели с вътрешно горене и допускат само електромобили, малки мотопеди и велосипеди. Подобни ограничения важат в някои райони на град Фес в Мароко, където целта е и да се запазят безценните археологични находки.
През последните две години въпросът за рестрикции срещу автомобилите, дори да е само в градския център, става все по-обсъждан и в Европа и дори в София. Първите общини, които се престрашиха да се опитат да ограничат автомобилния трафик, също вече са налице.
Франция е един от пионерите в тази област, като тона задава Париж. Там кметът Ан Идалго започна да превръща цели булеварди в пешеходни зони, не без тежки критики към радикалния ѝ подход. Въпреки негативните реакции недоволството Идалго беше преизбрана на изборите през юни месец тази година и се закани да продължи реформите.
По-интересен е примерът с Дижон в Източна Франция.
През януари тази година градът, който има малко над 155 100 хил. жители, забранява движението на коли по някои свои централни пътни артерии.
Тогава, на ръба на пандемията от коронавирус, центърът на Дижон започва да процъфтява. Както споделя пред "Wired" жител на френския град, около хранителните заведения спонтанно се оформят оживени зони за хранене, а хората са навсякъде - ядат, пият греяно вино, смеят се или просто се разхождат по спокойните улици.
Посетителите на града също са очаровани да установят колко по-приятна е обиколката из центъра на Дижон, където да разгледат забележителностите и да преминават от един до друг обект съвсем свободно.
Градският център е забранен за автомобили и в още редица градове като Рим, Брюксел, Бирмингам. Швейцария от своя страна толкова ревниво пази зимните си алпийски курорти от трафик, че в повечето ѝ почивни селища движението на лични коли е напълно недопустимо. Повечето мерки обаче все още важат само за централните градски части и комбинират опазването на околната среда с грижата за ценни антики и забележителности.
Нека припомним, че в София също текат инициативи за обособяване на изцяло пешеходни улици в сърцето на града.
Последният "горещ картоф" се оказа ул. "Съборна", която приютява редица бутикови магазини и кафенета и през май тази година беше превърната в пешеходна. Инициативата беше подета от гражданската инициатива на "Спаси София" и приета от районният кмет Трайчо Трайков и от зам.-кметът по транспорта - Кристиан Кръстев.
И в България подобни действия се приемат противоречиво, след като в началото на декември започнаха протести за връщането на колите по "Съборна". В резултат паркирането по и без това тясната уличка беше възстановено.
Ясно е, че нито в България, нито в по-голямата част от Европа промените към напълно освободени от автомобили градове не се приемат еднозначно. Навсякъде възникват протести, недоволство и отказ на жителите да изоставят комфорта си в името на по-чист и приветлив град.
Въпреки това първите градове, които казват, че след един определен момент въобще няма да допускат коли на територията си, са налице.
Амстердам прави смелата заявка, че дава началото на град без коли.
Основите ще бъдат положени още март месец 2021 г., когато трафикът ще бъде блокиран в почти цялата столица на Нидерландия. От 15 март до 9 май догодина достъпът на автомобили ще е забранен, като изключение прави градският транспорт и колите на спешна помощ, полиция и пожарна. Изключение има и за улиците, които са в широката периферия на Амстердам.
Тези осем седмици ще покажат на областната управа какъв точно ще е резултатът от такава мярка и дали има смисъл от постоянното ѝ въвеждане.
В подобна насока работи и Осло, където обаче важат и тепърва ще бъдат въвеждани далеч по-сложни схеми от мерки и ограничения. В опит да ограничи автомобилния трафик в центъра си, норвежката столица започва паралелно няколко инициативи. От една страна тя премахва централните паркинги, за да спре притока на автомобили.
От друга се въвежда забрана за влизане на дизелови коли и такива, произведени преди определена година, ако замърсяването на въздуха надвишава определени норми. Ако въздухът е твърде замърсен два дена подред, движението на тези автомобили бива тотално блокирано.
"Това е като да сложиш лепенка на дупка от куршум", посочва Епстайн пред "Wired".
Колкото и възхитена да е от един експеримент на Лондон да спре движението по някои свои натоварени булеварди, тя осъзнава, че с тези действия се получава само временен ефект. Въздухът временно става по-чист, хората временно свикват да използват по-активно градските пространства...
Въпреки всички усилия на Париж например замърсяването със смог там все още е сред най-високите в света. Дори и карантинните мерки заради коронавируса дават само краткотраен ефект, който бива заличен в момента, в който автомобилите отново се върнат на пътищата.
Затова, както е с много други области на съвременния ни живот, надеждата остава в новите технологии под формата на електрически коли и хибридни двигатели, които да се движат само на ток там, където е необходимо.
А шест от градовете, които правят крачка към бъдеще без коли, можете да видите в нашата галерия.
