Все по-ясно се очертава, че електромобилите са значителен елемент в бъдещето на автомобилната индустрия и именно там сега надпреварата е жестока. А по всичко личи, че Китай трупа преднина пред останалите играчи на пазара по един жизненоважен елемент.
С достигането на пик на търсенето на задвижваните с електричество автомобили, китайски компании сключват сделки по цял свят, за да си осигурят запаси от литий - сребристобелия метал, добиван от планините в Австралия и солените басейни на Южна Америка.
Към момента Китай е най-големият пазар в света за електрически и хибридни автомобили с близо половината от глобалните продажби, а правителството активно налага развитието на индустрията като част от борбата на страната със замърсяването на въздуха.
Това обаче поражда сериозна нужда от литий, който основен компонент от акумулаторите на автомобилите.
"Този, който контролира веригата за доставки на литий, ще контролира и бъдещето на бизнеса с електромобили. Цари глобална надпревара във въоръжаването при батериите и акумулаторите", казва Саймън Мурс, управляващ директор в компанията за пазарни изследвания и осигуряване на данни Benchmark Mineral Intelligence.
Властите в Пекин разполагат обаче с ограничени собствени запаси от литий, което налага да са изключително активни на международните пазари и да осъществяват сделки, които да компенсират това.
Така през септември Great Wall Motor купи част от активите на австралийската компания за добив на литий Pilbara Minerals. Няколко месеца по-рано друга китайска компания - Ganfeng Lithium - придоби 20% от проект за добив на ценния метал в Аржентина. Миналата година Tianqi Lithium взе 2-процентен дял от чилийската фирма SQM, една от водещите компании в света за добив на литий.
Китайското правителство тихомълком инструктира държавните фирми да търсят литиеви ресурси извън Китай, твърди Франсоа Перен, представител на инвестиционната фирма East Capital. Той предрича, че в следващите няколко години страната ще има все по-голямо влияние върху доставките на металите, използвани в електрическите акумулатори.
От страна на китайските власти обаче засега не потвърждават подобно нещо. Говорителят на външното министерство на КНР Жен Шуан коментира, че не разполага с конкретна информация за тенденцията за китайски инвестиции в литиеви запаси.
"Винаги се стремим да задълбочаваме икономическото сътрудничество с всички държави във всички области, включително и в енергийния сектор и автопроизводството. Не би било изненадващо, ако има китайско сътрудничество с други държави за добива на определени минерали", казва той.
Пекин неведнъж е насочвал активно китайските компании да изпълняват стратегически за страната решения, например свиването на туристическата индустрия в Южна Корея по-рано тази година заради разногласия със Сеул за американската противоракетна система.
Властите в КНР също така неведнъж са използвали критично важни природни ресурси под техен контрол като дипломатически лостове: те редовно са обвинявани, че през 2010 г. са ограничавали износа на група минерали, жизненоважни за много високотехнологични устройства.
Стремежът към трупане на литиеви запаси за електромобили се вписва и в плановете на китайския президент Си Дзинпин, коментират анализатори.
"Агресивните ходове на Китай в литиевия сектор говорят за намеренията на страната да поеме лидерството по важни проблеми като общественото здраве и борбата с климатичните промени," казва Крис Бери, основател на фирмата за пазарни изследвания House Mountain Partners. Китай иска да стане глобален лидер в бизнеса с литий, от добива на метала до преработката му, констатира той.
Според експертите западните компании досега не са проявявали особен интерес към типа инвестиции в електромобили, правени от техните китайски конкуренти, като това може да им коства значително изоставане в надпреварата.
Подобно на Китай, САЩ и Европа имат ограничени собствени запаси от литий и разчитат на доставки от други места. Tesla и други производители на електромобили може да се окажат принудени да се конкурират ожесточено за ограничени доставки на критични ресурси на пазар, където Китай е най-големият играч и придобива все по-сериозна мощ.
Нарастващият глобален апетит за литий вече вдига цените. Цената на метала се е вдигнала с 40% от началото на годината и се търгува срещу 14 000 долара за тон, по информация на Benchmark Mineral Intelligence.
"Това е невероятен ръст на цените, какъвто никога не се е наблюдавал при лития," казва Мурс.
Голяма част от търсенето идва от голямата и разрастваща се китайска индустрия за производство на батерии и акумулатори.
Огромната фабрика на Tesla в Невада е обект на сериозно медийно внимание, но всъщност Китай произвежда две трети от акумулаторите за електромобили в глобален мащаб, твърдят Benchmark Mineral Intelligence. Фирмата също така смята, че КНР строи около половината от планираните към момента около 20 мега-фабрики за акумулатори.
С най-големия пазар за електромобили и най-големи доставки на акумулатори, страната се превръща в неизбежна дестинация за глобалните автомобилни концерни. И те вече се редят на опашка да оповестяват планове си за преместване на производството в Китай.
"Посланието към Tesla и другите амбициозни производители на електрически возила е: "Можете да произвеждате навсякъде по света, ако искате, но е по-добре за вас да го правите в Китай"," коментира Майкъл Дън, мениджър на хонконгската консултантска фирма Dunne Automotive.
От Tesla вече заявиха, че работят върху планове за преместване на производството в Китай. Най-големият световен автопроизводител - Volkswagen, също наскоро огласи план на стойност 12 млрд. долара за производство на електромобили в страната. Експерти твърдят, че и останалите фирми скоро ще последват техния пример.
А Китай се стреми не само към контрол над лития.
Кобалтът, друг метал, използван при производството на акумулатори за електромобили, е дори още по-рядък.
Близо две трети от добивът на кобалт е концентриран в Демократична република Конго, разкъсвана от военни конфликти държава в централна Африка. Възможно е обаче ситуацията в страната да се промени.
Миналата година Китай купи мажоритарен дял в най-голямата кобалтова мина в Конго срещу сума, надвишаваща 2,5 млрд. долара, с което си гарантира дългосрочни доставки и от този метал. От тази сделка насам, цената на кобалта практически се е удвоила.
Големият въпрос в случая е как точно ще се развие пазарът при тази видима доминация на Китай. Защото засега Западът няма отговор поне що се отнася до електромобилите.
