Мухата като герой на новия комикс
Никола Тороманов-Фичо е познат на любителите на театъра като един от най-добрите ни сценографи, чиято работа винаги прави впечатление. Георги Господинов е достатъчно известен писател, така че ще си спестим по-нататъшни биографични разяснения. В последния си проект двамата работят заедно по нещо, наречено „графичен роман" по дефиниция или „трагикомикс" от самите тях. За пръв път в България и топло-топло в издание голям формат и твърди корици от ИК „Жанет 45".
Някой би могъл да каже, че комиксът е стъпка назад в творческия път и на двамата. Те самите отричат подобно твърдение с коментара, че комикс-културата у нас е твърде слабо развита (да не кажем - хич) и за съжаление се възприема като изкуство втора ръка. Което, разбира се, далеч не е така в световен мащаб. Именно съизмервайки трагикомикса с този мащаб можем да дишаме спокойно, защото това си е работа съвсем като за пред света.
13 истории - 13 глави на „Вечната муха", занимаващи се с „най-негероичното същество на света", което обаче все някак успява да се вмъкне из филми, романи и разкази, а сега си има собствен комикс.
Дали след „Дъга" не изгубихме вкуса към разказите в картинки? Мухата не е най-приятната тема, но е достатъчно провокативна. Не е за изпускане безспорното ниво на текст и рисунка. Както и интересната гледна точка - светът от друга перспектива, през очите на насекомото - и в пряк, и в преносен смисъл. Прелитащо над значителни и незначителни места и събития в опит да преобърне представите за тях.
Наскоро излезе сборник с кратки комикси „Разлики в картинки", част от проект комиХкултура I на фондация „Следваща страница". Стъпка в правилната посока, определено. Но цял роман се появява за пръв път. Така че „Вечната муха" е интригуващ експеримент, който заслужава напълно отделеното му внимание.
Оценка: 9 от 10 - отлична
Гергана Стойчева - Нуша