Човек вървял през пустинята без капка вода. Накрая видял един оазис и един змей до водата. Човекът събрал смелост и сили и започнал да се бие със змея. По някое време змеят го попитал: - Какво искаш ти, бе? - Да пия! - отвърнал човекът. - Ами пий бе, що се биеш?! - попитал възмутено змеят.
За този брилянтен, но тъжен виц се сещам най-често, когато се сблъсквам с абсурда на подозрително скъпо платени и широко рекламирани псевдо-„зелени" каузи, целящи уж да пестят енергия или да се борят с промените в климата.
Две в едно
Две от тях вчера случайно дори се комбинираха в едно - в 20,30 всички ентусиасти трябваше да загасят тока си за час в рамките на инициативата „Часът на Земята", а в 3 след полунощ всички врътнахме часовниците с един час напред, защото за пореден път минахме към „лятно часово време".
Да оставим настрана философската страна на въпроса, че с цъкане на ключета и въртене на стрелките на часовника по никакъв начин не можем да променим нито абсолютни, нито относителни физични константи като енергията и времето. Точно толкова безсмислено е като да си играеш на директор на водопад. Каквото и да въртиш и да натискаш копчета, водата (времето, енергията) си тече...
Невъзможността на определена част от хората да разберат фундаменталната природа на света и физиката става ясна, когато им зададете наглед такъв простичък въпрос като: къде отива токът, когато изключите лампата? Пробвайте, ще получите безумни отговори...
Но да погледнем чисто практическата страна на въпроса. Климатът на Земята се променя - вечно - и се е променял циклично в рамките на известна приемлива за човека стабилност най-малко десетки хиляди години, ако не и милиони. И това е естествен процес, който ние познаваме, но не можем да контролираме.
Идеята, че човекът може да влияе - неволно или целенасочено - на глобалния климат, е по дефиниция антропоцентрична и пак по дефиниция е недоказуема. Защото човекът с дейността си и особено ако я разглеждаме в един по-дълъг от отделен човешки живот период, безспорно влияе. Но той е само дребен факт, част от пейзажа, от процеса, а не фактор в него. Надали може дори забележимо да ускори или забави наклона на един такъв процес. Все едно да се състезаваш с вятъра кой от вас двамата ще закара по-далеч смачкан на топка вестник с духане... ако трябва да представим на по-достъпен език тази аналогия.
Опитът пък целенасочено да обърнеш една глобална тенденция е горе-долу сериозен колкото да се опитваш да убиеш слон с косъм. Ще е чист късмет, ако слонът дори усети, че го гъделичкаш, за другото просто няма и смисъл да говорим, толкова е несериозно. Като в онзи виц, в който мравките тръгнали на лов за слонове, полазили един, но той ги отръскал от себе си и само една (на име Пешо) успяла да допълзи до главата му... и тогава останалите завикали в хор: „У-ду-ши го, Пе-шо!".
Аргументи и факти
Ако трябва да говорим не с вицове и аналогии, а с научни факти, то глобалното затопляне е просто хипотеза, дори не теория. Факти има колкото искате, но те са толкова противоречиви, а и тълкуването им може да е двояко, поради което и научната общност е силно раздвоена по въпроса има или няма глобално затопляне. След което пък тези, които вярват, че глобално затопляне все пак има, на свой ред са раздвоени по въпроса повлиял ли е, могъл ли е да повлияе и може ли изобщо да повлияе човекът на този процес.
Сред всичките факти обаче изпъква един, който няма никаква научна стойност, но пък има силно практическа такава. Силно рекламираната и пропагандирана книга/филм/теория „Неудобната истина" на бившия американски вицепрезидент Ал Гор се оказа чист пропаганден мит. С други думи - лъжа. Каквато бяха и оръжията за масово поразяване в Ирак на опонента му Джордж Буш.
След добросъвестни проучвания, данните, цитирани от Гор, се оказаха избирателно (тоест - ненаучно) селектирани, манипулирани, изопачени, както и направо измислени. Което принуди Ал Гор публично да се извини на аудиторията с оправданието, че той се бил предоверил на експерти.
С други думи, някой е платил и плаща за това глобално промиване на мозъци, наречено „глобално затопляне". Няма никаква теория на конспирацията, истината е банална и широко известна. Смяната на технологиите с по-екологични коства и ще коства невъобразимо колосални суми в следващите десетилетия - и тези пари ще отидат в заинтересованите компании, развиващи подобни технологии. Инвестициите в реклама и PR днес за тях са точно това - инвестиции в едно по-охолно бъдеще за техния бизнес.
Плюсовете
Изненада - всичко казано дотук не е непременно лошо и има дори своите положителни страни. На първо място - по принцип преминаването към по-чисти, по-зелени и по-енергоспестяващи технологии е практически неизбежно. Второ - по принцип колкото по-бързо стане това, толкова по-добре. И трето - по принцип, от това би трябвало директно и индиректно да спечелят всички, цялото общество.
Близко е да акъла - бъдещето на човечеството е зелено. Няма абсолютно никаква друга алтернатива: или ще станем зелени, или ще загинем - било отровени от собствените си индустриални отпадъци, било от преждевременно изчерпване на ресурсите, което би срутило икономически и политически всякакво глобално развитие и демокрация. Така че...
Минусите
Проблемът е каква цена ще платим за това. И струва ли си тя. Не можах да открия никакви точни цифри - цитират се несъпоставими помежду си суми в трилиони, квадрилиони и други невъобразими мерни единици в долари за различен период напред в бъдещето, които бихме изхарчили дори само за технологии, намаляващи въглеродните емисии.
Дори и сама по себе си тази цел е леко безсмислена или по-скоро самоцелна. Но истинският проблем е, че въпросните суми не са нито точни планове, нито дори предположения, а някакви намерения и екстраполации, базиращи се на много политически и икономически „ако". Казано просто - единственото сигурно е, че ако продължим да работим глобално в тази насока, въпросното бъдеще ще ни струва фантастични планини от пари. Срещу съмнителен ефект.
Защо съмнителен? Вземете например същите тези въглеродни емисии. И днес полагаме огромни усилия да ограничим промишлеността и енергетиката, например прословутите ТЕЦ-ове, отделящи огромни такива емисии. Но най-много въглеродни емисии отделя не промишлеността, а най-обикновеното животновъдство. Където просто няма как те да се избегнат.
Алтернативите
За сметка на това, ако насочим предвидените за намаляване на емисиите фантастични по обем суми в други, по-смислени цели, можем да получим значително по-смислени резултати.
Над милиард души на планетата нямат достъп до обикновена питейна вода. Над два милиарда системно гладуват. Милиони ежегодно умират от лечими болести, защото не могат да си позволят да купят въпросните лекарства. Стотици милиони умират от СПИН, а сме на ръба не просто да предотвратим смъртта им, но и да лекуваме успешно болестта и дори да направим ваксина срещу нея. Милиарди нямат образование и съответно никаква смислена работа и дори доходи, животът им е безсмислен за самите тях и за обществото - те нито получават нещо от него, нито допринасят за развитието му.
С трилиони и квадрилиони долари в рамките на десетилетия всичко това може да се промени. Но не само то. С толкова пари създаването на лунни бази за добив на ценни ресурси, полет до Марс или построяването на космически колектори за слънчева енергия в мащаби, способни да решат глобално енергийните проблеми на човечеството, са съвсем постижими.
Вместо това
Вместо това днешните зелени спекулират с желанието на хората за един по-добър свят и ги карат да гасят крушки по един час годишно, вменявайки им чувство за вина, че хабят ток и едновременно фалшивото усещане, че правят нещо смислено.
Първо, консумацията на ток от страна на населението е малка. Основният потребител е индустрията. Компаниите са онези, които трябва да свият потреблението си, а не да карат хората да си гасят крушките вечер в почивен ден, когато това - по някаква чиста случайност - няма да попречи точно на бизнеса.
Второ, цъкането на тока еднократно и за малко не само не спестява нищо, а само създава проблеми, товари системата и даже май има обратният ефект, според някои (макар и спорни) данни. Примерно има данни, че в Сидни например, колкото повече хора участват всяка година, толкова по-голям пик на електропотреблението се оформя в часа преди спирането на крушките - хората просто пренасочват неотложната си работа в часа преди да загасят електроуредите. Което не пести нищо, но пък създава още по-голяма нестабилност в захранването, за която дори отиват допълнителни средства да бъде овладяна.
Трето, ако хората наистина искат някак да допринесат за намаляване на потреблението, усилието им не трябва да е един час от общо 24 часа в 365 дни годишно - което на теория и в абсолютно идеалния случаи, ако дори се изключи цялото електрозахранване на съвсем буквално всичко - би намалило потреблението с 0,01 %, което е нелепо колкото да бодеш слон с косъм, ако се върнем към метафорите. Искате ли да допринесете за намаляването на енергоконсумацията, постоянно гасете всички излишни крушки, не оставяйте включени електроуреди, зарядни устройства, перете на по-ниски температури с пералните и прочее съвети, които лесно ще намерите с един клик в интернет. Ефектът от това е съвсем реален - за разлика от този от измислени PR кампании. Ще го усетите и лично - в намалелите си сметки за ток.
Четвърто, инициативата „Часът на Земята" е ако не вредна, то поне напълно безсмислена. Ако вярваме на организаторите, целта й е да привлече внимание на правителствата върху необходимостта от мерки срещу промените на климата. Пак според организаторите вече милиард и половина души са се включили в нея. Е кой още да се включи тогава? Циганинът без ток в Столипиново, африканецът от Сахара или маймуните от джунглите в Амазонка, които не са електрифицирани?! Тоест, целта „внимание" е постигната. Окей - къде са тогава резултатите?
И вместо това
... тази нощ пак преместихте часовника напред. Това вече не е заговор на картел от мощни международни корпорации, а уж за да се пести енергия. Само че пести ли се? Отговорът и тук не е еднозначен, но все по-категорично се ориентира към „не"!
Причината е проста: инициативата възниква преди цял век - в момент, когато основният консуматор, от който може да се пести, е енергията за осветление на гражданите. Вероятно и тогава промишлеността е консумирала значително повече от гражданите, но е нямало как нейните нужди да се съкратят - денем-нощем, машините харчат все толкова ток, а смяната на технологиите е ставала значително по-бавно от днес.
Прехвърлянето на активността на гражданите в светлата част на денонощието е осигурявало спестяване на еленергия. Само че днес това отдавна не е така.
От вече десетилетия основният консуматор в гражданския сектор не е осветлението в домовете, а основно хладилниците, които не се влияят от смяната (защото работят денонощно), и климатиците в последните десетилетия, които от смяната на времето всъщност се налага да работят даже повече - пак защото при смяната на времето активността на гражданите се прехвърля в светлата част на денонощието, когато е не само по-светло, а и по-топло и те са по-нужни.
Фактът, че въвеждането на „лятно време" вече не само не пести енергия, а по-скоро хаби такава, постепенно накара една голяма част от държавите в света да се откаже от тази идея, която иначе има тежки странични последици върху биоритмите на хората, оттам на здравето, производителността им, злополуките и прочее. За справка - последната, отказала се от тази година от лятното време голяма държава, е Русия. Ако от „лятното време" се пестеше дори и малко, точно огромна страна като нея щеше да спести милиарди...
Един цвят - зелено
Бъдещето на човечеството наистина е зелено. И е добре всеки лично да направи нещо по въпроса. Ако наистина милиард и половина души са го осъзнали - това е една страхотно добра новина. Сега остава да не позволявате да злоупотребяват с вас и да не участвате в недообмислени каузи, „защото е модно" или „защото всички го правят". Вие не сте всички, имате глава на раменете, мислете, имате и интернет - поинтересувайте се първо от различни мнения по въпроса и тогава действайте.
Иначе се получава като в оня известен афоризъм: „Всички знаем, че трябва да се борим за щастието си, но малцина знаят с кого". Ако не сте разбрали съвсем смисъла му, върнете се пак и прочетете вица в началото.