Дръж крадеца!

Биляна пише добре и има блог. Един ден обаче случайно попада на свой стих, публикуван в чужд сайт. Няма линк към нея, но поне са изписали името й като автор на текста. За кратко Биляна се чуди какво, дали и как да направи, но решава, че няма проблем.

Това обаче я кара да попита Гугъл дали няма и други нейни неща, пуснати от някого някъде другаде. И отговорът му я изумява.

Биляна открива десетки свои авторски стихове, разкази и публикации от блога, качени къде ли не в мрежата. Повечето са в постинги на разни хора по разни форуми, които просто споделят някой хубав текст. В тях името й обикновено е изписано, а някои са сложили и линкове към блога й.

За своя изненада Биляна обаче открива, че е автор и в над десет различни сайта и онлайн медии, за които не е и чувала. Повечето са провинциални. И очевидно комерсиални, доколкото имат рекламни банери или някакви спонсори. Повечето изписват името й като автор, някои са изписали даже адреса на блога й, но нито един от тях не е пуснал активен линк. За съгласие да ползват материалите й никой не я е питал, за пари пък да не говорим.

Биляна е ядосана, но след кратък размисъл отново махва с ръка. Нека живеят.

Но това не е всичко.

Онова, което наистина я вбесява, е че открива доста свои авторски произведения, качени... в лични блогове. Без името й, без линкове, без нищо. Все едно са писани от собствениците на блоговете. В единия собственичката му дори приема поздравления и отговаря на възхитените коментари на читатели по повод „нейните" произведения.

Биляна пише гневни мейли на блоговете-плагиати. Не получава отговор, но след няколко дни два от тях тихомълком изтриват нейните писания. Трети очевидно е отдавна изоставен, а собственичката на четвъртия продължава да приема овации за откраднатите текстове.

Биляна пише втори мейл на девойката. Без отговор. Пише коментари под текстовете на крадлата. Тя ги трие.

Тогава пише на блог платформата - българска, впрочем - че еди коя си потребителка публикува от свое име нейни текстове, прилага за доказателство линкове към оригиналите (публикувани доста преди копията) и моли в съответствие с общите условия за ползване плагиатстваните текстове да бъдат изтрити. Без отговор.

Биляна пише втори и трети път до блог платформата. Пак без отговор и без резултат. Тогава се обръща към мен като свой приятел и ме пита какво да направи.

Името на Биляна всъщност е друго, но случаят е съвсем истински. С нейния проблем са се сблъсквали и се сблъскват ежедневно много пишещи онлайн хора. Повечето никак не са наясно със своите и чуждите права и често не знаят как да реагират. С уговорката, че всеки случай е конкретен, ще е полезно да хвърлим малко светлина по темата.

Морал и право

Ако имате фейсбук профил или туитвате, със сигурност поствате някакви свои оригинални, както и други - не-свои или неоригинални мисли, статуси и прочее. Идеята на онлайн публикуването - и на авторството както във, така и извън мрежата - по начало е споделянето. Страхотно е, че ви четат N-стотин души, но какво става, ако някой от тях сложи вашия туит или фейсбук статус в своя туитър или фейсбук профил - и не ви цитира?

Ами... нищо. Гадно е, не е честно, нито коректно, даже не е морално. Може би дори е незаконно - законът признава правото на име на автора като основно право. Обаче...

Обаче на практика надали може да осъдите някого за това. Може да опитате, но в най-добрия случай ще постигнете съдебно решение, че нарушението не представлява особена обществена опасност и вследствие на него не са настъпили значими вредни последици. На колко ще оцените претърпените от вас щети - на 1 лев, 10 лв., 1000 лв.?

Това обаче ще е трудно и безсмислено, а може да се окаже и невъзможно. Всеки закон навсякъде по света признава правото на име на автора, в общи линии на много места се признава и правото ви на авторство, дори да става дума за кои да е две последователно написани думи или за 3'45'' тишина, разглеждани като музикално произведение.

Но по важно от конкретното национално законодателство е какво пише в общите условия на онлайн платформата, която сте използвали. Фейсбук, Туитър - законът още не е чул официално какво точно е това и какви са правилата в тази сфера. Това си е правен казус за професионалисти и как би го решил съдът... със същия успех можем да гадаем на боб, например.

Тънката червена линия

Законът обаче е доста ясен по отношение на други форми на „взаимстване" онлайн. Тънката червена линия между законно и незаконно - или по-скоро между допустимо и недопустимо - е начинът на използване на „взаимстваното". Ако използваш откраднатото или плагиатстваното с комерсиална цел - виновен си. Безусловно.

Ако имате например блог и някое комерсиално издание е откраднало ваш текст или пък снимка, определено можете да си потърсите правата. Дори в България има вече съдебна практика по случая. Еленко Еленков, един от най-популярните родни блогъри, успя да осъди в-к „24 часа", който беше използвал негова авторска снимка. Друг е въпросът, че някои от мотивите на съда за това решение са направо скандални, а присъденото обезщетение - възмутително ниско.

С други думи - краденето на текстове или снимки онлайн, когато ги използваш за нещо, от което печелиш пари, си е престъпление. Няма значение дори колко пари - ако на сайта или блога ти има банери или даже Google Ads, значи си потребител с комерсиална цел от гледна точка на закона. Същото е и ако ги използваш за каквото и да било офлайн, за което получаваш хонорар или заплата.

Ако блогът или сайтът ти не са комерсиални и пак „чопваш" някакви неща от някой друг в интернет, това не е престъпление, но е закононарушение.

Хората обаче често не разбират, че авторските права биват материални и нематериални. Дотук говорихме за материалните. Нематериално е например правото на име на автора. Използването със или даже без комерсиална цел на чуждо произведение без посочване на автора му в общия случай е престъпление. Ако пък се пишете и негов автор - още повече.

Моралът, чичко застаряващ... или общи правила за крадене онлайн

Оставете закона - той е сложен и всеки случай е конкретен. Но да се краде - включително онлайн - е просто неморално. И макар моралът да е нещо доста относително, следвайте поне простата рецепта „не прави това, което не би искал на теб да ти направят".

Като взаимстваш нещо от някъде: цитирай автора, пусни линк към него, искай разрешение за публикуване. В над 90% от случаите ще го получиш - обикновено дори безплатно, дори и от най-тежките имена сред блогърите. В много малък процент от случаите някой може да поиска пари - например за снимка, ако е професионален фотограф, а ти си комерсиална медия. Това е негово право.

По-често авторът може да постави някакви условия - не ми редактирайте текста, не ми сменяйте заглавието, не може само текста, ако не сложиш и снимките от оригинала... И това пак е негово право.

Гледай под какъв лиценз е сайтът или блогът. Ако е „Криейтив комънс" (CC), чети лиценза - често (но не винаги) всичко или някои неща са позволени, то си пише изрично, дори няма нужда да питаш. Дори да е „Копирайт/Всички права запазени", авторът пак може да ти даде разрешение - и това се случва често, съдейки от многогодишния ми опит в тази сфера.

Е, когато „копираш" материал от комерсиален сайт (като нашия например) и искаш да го сложиш в своя (дори да е некомерсиален, пък за комерсиален да не говорим), първо си длъжен (безусловно!) да поискаш разрешение и второ, не се учудвай, ако ти откажат. Пък без изрично разрешение това си е чиста кражба - и от морална, и от законова гледна точка.

Помощ, крадат ме!

Законът може би все още не е успял да формира адекватно мнение относно правилата в някои твърде нови медии, но народното творчество (не се смейте), колкото и да е учудващо, има един съвсем адекватен съвет по темата: „Който го е страх от мечки, не влиза в гората".

Ясно, нали - ако искате стопроцентов контрол върху творчеството си, не публикувайте онлайн. В общия случай няма начин да попречите на разпространението на нещо в интернет.

Ако пък искате да публикувате онлайн, тогава просто приемете, че винаги ще има някакъв процент на копиране и кражба. Интернет е среда, изградена и съществуваща изцяло на основата на споделянето, а информацията/идеята винаги се стреми да бъде свободна. Ако искате меда, който може да ви донесе популярността в интернет, ще трябва да се примирите и с жилото му. Не боли чак пък толкова - казано отново от дългогодишен собствен опит.

Ама как така ще ме копират и крадат, това нито е честно, нито е законно? Дори и да не е, свиквайте с това - просто реалността е такава, каквато е. Със заклинания и проклятия нищо няма да промените, а закона... закон, който би обявил практически всеки интернет потребител за престъпник, просто няма шанс да мине или да бъде прилаган, въпреки значителните усилия на световната забавна индустрия за противното.

Гледайте на копирането и взаимстването като на реклама. В крайна сметка то Е и такава. Само от вас зависи дали ще се приспособите и съответно ще използвате във ваша полза плюсовете на интернет като маркетингова среда или ще седите и ще се оплаквате как някой ви обрал. Я пак си погледнете портмонето, моля - май имате все толкова пари, колкото когато влязохте в интернет. А ако не са дори повече, грешката е изцяло във вас, не във всички други останали.

Накрая, объркахте ли се окончателно кое какво е и как е? Нищо чудно - законите не са морален кодекс за поведение, а само правила как да се възстанови някаква относителна справеливост при нанесени щети. Колкото до морала и разбирането за добро и лошо, правилно и неправилно, коректно и некоректно - те са индивидуални за всеки от нас. Всеки сам си преценява какво е допустимо и какво не. И съответно сам си носи последиците от това.